Васил Илиев е написал тази бележка само минути, преди жестокия разстрел!
Основателят на ВИС Васил Илиев продължава да бъде мистична фигура за много българи. При това толкова години след показния си разстрел. Едни го мразят, други го величаят. Но определено никой не остава безразличен към него. Така, като към брат му Жоро Илиев. Припомняме, че на 25 април 1995-та година, след 21.15 часа вечерта Васил Илиев, който тогава е на 30 години, пътува с "Мерцедеса" си към луксозния ресторант "Мираж" в столицата. Там именно е централата на ВИС. Васил Илиев пътува сам, а зад него го следват двама гардове в "Сеат Толедо". Двата автомобила влизат в кварталната уличка "Никола Каменов". Наблизо има строеж, а улицата е осеяна с дупки и Васил Илиев намалява скоростта, за да не потроши новото си и скъпо возило. Огромна и фатална грешка. Точно в този момент от строежа изскачат двамата убийци и откриват директен огън към колата на Илиев с автомати "Заги". Предното стъкло се пръска на сол от залпа куршуми, а Васил пада мъртъв на място. Гардовете му не успяват да реагират, докато килърите хукват и изчезват в тъмнината между страдите. Любопитното обаче е какво са открили униформените при претърсването на колата и вещите на Васил Илиев. Това са касети с филмите "Шотландски боец" и "Кръстникът", златни часовник и гривна, 2000 лева, мобилен телефон и документи. Това, което излиза наяве после и досега малко хора знаеха е, че Васил Илиев е написал бележка минути преди разстрела си. Тя е написана до самия него, за да му напомня. А текстът гласи: "Да изпратя още пари на мама за ремонта в Кюстендил". Два дни след покушението Васил е погребан точно в родния си Кюстендил, а над 5000 облечени в черно мъже вървят и плачат като малки деца на процесията. Сред тях са Георги Илиев, Самоковеца и Маймуняка. И тримата са убити през следващите десет години, отново от наемни убийци. Разследването на убийството на Васил Илиев е прекратено поради давност през 2015-та година. Официално не са разкрити нито убийците, нито поръчителят. Версиите за разстрела са много и продължават и до днес.
