Асен Личев е министър на околната среда и водите по времето на служебното правителство на Стефан Янев (12 май – 13 декември 2021 г.), а към днешна дата се определя като експерт на свободна практика. По образование е специалист по хидрогеология и инженерна геология. Основната му квалификация е по управление на водите на национално ниво с допълнителна квалификация по хидрология, хидроекология, мониторинг на водите, инженерна геология и механика на скалите. Бил е ръководител на проект „Проучване на причините и пътищата за замърсяване с уран на подземните води в област Хасково“, участвал е в проекта за „АМ Хемус“, язовир „Литаково“ и др. Ръководи разработването на Закон за управление на водите.
Личев признава, че страната ни е изправена пред нарастваща водна криза поради комбинация от фактори като изменение на климата, неефективно използване на водата, замърсяване и липса на адекватни политики за управление на водите и ако тези проблеми не бъдат адресирани спешно, ситуацията несъмнено ще се влоши. Десетки села и малки градове вече изпитват недостиг на вода, което води до въвеждането на воден режим. Кафявият цвят на течащата вода пък често е породен от наличието на ръжда, мръсотия или други примеси, което може да е в резултат на старо и повредено водоснабдително оборудване, лошо качество на водата или замърсяване.
Няколко са нещата, които не са наред в настоящата ни система за управление на водите – липса на инвестиции във водната инфраструктура в много части на България – тя е остаряла и неадекватна, което води до загуби на вода и замърсяване. Неефективното използване на водата също не отстъпва като фактор – много индустрии и домакинства разхищават вода.
Североизточният регион е най-застрашен от гледна точка на недостига на вода в страната. Той изпитва недостиг поради комбинация от фактори като по-сух климат в сравнение с останалите части на страната. Там водните ресурси са ограничени, като повърхностните води идват предимно от реките Камчия и Врана, докато подпочвените води са оскъдни поради високите нива на варовик в района.
Личев е категоричен, че справянето с нарастващия недостиг на вода изисква многостранен подход, включващ подобряване на ефективността на използването на водата, инвестиране във водна структура, прилагане на устойчиви практики за управление на водата и адаптиране към променящите се климатични модели.
Решенията са няколко – прилагане на мерки за пестене на вода, като ремонт на течове, инсталиране на водоспестяващи устройства и използването на технологии, за откриване на течове. Освен това насърчаването на практики за устойчиво напояване, като капково напояване и използване на мулчиране, може да подобри ефективността на използването на водата в селското стопанство. Подобряването и разширяването на съществуващата водна инфраструктура, като пречиствателни станции, резервоари и водопроводи, може да помогне за осигуряване на по-надеждно водоснабдяване. Прилагането на интегрирано управление на водните ресурси (IWRM) може да помогне за балансиране на различните нужди от вода, като същевременно запази здравето на екосистемите. Разширяване на системите за рециклиране на отпадните води и обезсоляването им, може да осигури алтернативни източници на вода. Тези и редица други технологии могат да превърнат отпадъчните води или морската вода в питейна.
Възстановяването на водата в обезводнените язовири като Тича, Копринка, Жълти бряг и други, също зависи от няколко фактора, сред които и метеорологичните условия, управлението на водния поток и състоянието на водната инфраструктура.
Предпоследното голямо пресъхване в България се случи през 2000 г. Въпросната година бе белязана от продължителен период на горещо и сухо време, довело до сериозно намаляване нивата на реките и езерата в цялата страна.
В Източна България, където нивата на р. Дунав паднали до рекордно ниски нива, била изключително тежка. Там се разкрили пясъчни острови, а множество кораби останали блокирани. Сушата през 20000 г. оказала значително въздействие върху селското стопанство, тъй като редица фермери били принудени да спрат напояването на културите си.
Продължителната суша и намалените нива на водата, могат да имат значително въздействие върху различните екосистеми, в това число водните тела, флора и фауна. Това пък потенциално може да доведе до намаляване на биоразнообразието и дори до изчезването на някои видове. Относно риболова, намалените нива на водата и изчезващите местообитания, могат да окажат пряко въздействие върху поминъка на рибарите, разчитащи на тези язовири за улова си.
Макар като експерт да не се доверява на предсказанията на Ванга, че водата ще стане по-скъпа от златото и ще я затваряме в буркани, за него е ясно, че изменението на климата и нарастващото търсене на вода, създават значителни предизвикателства и не е изключено цената й да продължи да нараства в бъдеще. Това се дължи на фактори като недостиг на вода, влошаване на качеството й и необходимостта от модернизация, разширяване на водната инфраструктура
Определя предсказанията на Ванга като интересно „твърдение“, отразяващо притесненията относно нарастващата стойност на водата. Важно е обаче хората да са наясно, че прогнозите, особено тези, направени преди десетилетия, трябва да се тълкуват предпазливо, тъй като нашите разбирания и възможности за управление на водите се различават значително от времето, в което са направени.
Източник: Уикенд
