Скандал разтресе Българската православна църква, след като Вселенският патриарх Вартоломей се намеси в избора на наследник на дядо Неофит и лично благослови лежалият в психиатрия Пловдивски митрополит Николай за бъдещ водач на църквата ни, съобщи „Уикенд”.
Това се случи, макар и завоалирано, на 19 май във Вселенската патриаршия в Истанбул и то в деня, когато в Сливен се избираха кандидатите за Сливенски владика. Без да има решение на Синода, Николай заедно със Старозагорския митрополит Киприан и Доростолския владика Яков, както и с епископ Сионий – игумен на Троянския и на Бачковския манастири, отиде в някогашния Цариград по личната покана на Вартоломей.
Нещо повече – безпрецедентно Николай покани първия сред равни, както е наричан Вселенският патриарх и Архиепископ на Константинопол – Новия Рим, гръцкия духовник Вартоломей да присъства в София на 30 юни като специален гост на Патриаршеския избирателен църковен събор. Тогава ще бъде определен наследникът на дядо Неофит и четвърти Български патриарх след възстановяването на Българската патриаршия през 1953 г.
Неочакваната визита на Николай в Истанбул бе маскирана като историческа литургия в българския православен храм край Златния рог в Истанбул „Свети Стефан”, известен като Желязната църква.
За първи път български митрополит възглави Светата литургия без представител от страна на Цариградската патриаршия, в чиято юрисдикция са българските църкви в Турция. На Николай бе оказана и още една чест – да служи с Вартоломей в един от древните християнски манастири в Истанбул, като на литургията присъстваха и духовници от автокефалната Православна църква на Украйна, непризната от Русия. Досега български архиереи не бяха съслужили с епископи на независимата Украинска църква.
„Не забравяме, че Българската църква е първородна дъщеря на Константинополската църква. Затова, дори да е имало неприятни моменти в живота на нашите църкви в миналото, връзката между Майка и първородна дъщеря винаги е свещена и неразрушима връзка“, заключи Вселенският патриарх, обсипвайки с църковни дарове Николай.
Любопитно е, че единствено на сайта на Вселенската патриаршия се появиха подробна информация и снимки за визитата на митрополита от Пловдив при Вартоломей. На сайта на Българската патриаршия и на Пловдивската митрополия информацията бе доста оскъдна, а проверка на „Уикенд” показа, че снимките, които първоначално бяха публикувани там на Вартоломей и Николай, тихомълком бяха изтрити. Защо ли? Може би защото на протоколната фотография двамата са един до друг, а другите български владици са зад тях – също дипломатически знак, че Николай гледа към патриаршеския жезъл.
Последните действия на Пловдивския владика ясно разкриха, че той не е имал никакво намерение да се откаже от битката за патриарх и сърцераздирателното писмо, което разпространи непосредствено след смъртта на патриарх Неофит и отказа му да бъде кандидат за златната корона всъщност са били един голям театър. Това довериха пред „Уикенд” отлично осведомени източници от църковните среди.
Идеята на недолюбвания от мнозина владика била непосредствено преди Патриаршеския избирателен църковен събор на 30 юни миряни и духовници да отправят молба-апел към него „да преосмисли” позицията си и да се съгласи да бъде номиниран за кандидат-патриарх.
Въпреки спорната си личност, Николай, който вече 17 години ръководи Пловдивската епархия, има сериозно лоби не само в Българската православна църква, но и в чужбина. Изненадващата и необявена преди това среща с Вартоломей го доказа, както и факта, че без да казва пряко, Вселенският патриарх показа кой е неговият фаворит в България.
Гъркът Вартоломей действа хитро и лукаво като типичен византиец да си осигури гръб в България, имайки предвид обтегнатите отношения по време на патриаршеството на Неофит, коментираха църковни дейци. Да не забравяме и че именно Цариградската патриаршия през 19 век прави всичко възможно, за да осуети българската църковна независимост.
Според специалисти по църковно право, всъщност писмото на владиката, че се отказва да бъде кандидат-патриарх още преди да е издигнат, няма абсолютно никаква правна стойност. Според каноните на Българската православна църква, служенето на митрополитите и на патриарха е до живот.
Те могат да се откажат от короната или пък Синодът да вземе решение да ги освободи от поста, само ако те са много болни и не са способни да изпълняват задълженията. Такива бяха случаите със Западноевропейския владика Симеон през 2013 г., който подаде оставка и с Галактион през 2016 г., когато Светият Синод го освободи след тежкия инсулт, оставил го напълно парализиран.
В този смисъл 54-годишният дядо Николай не може да се откаже току-така от това да бъде кандидат за патриарх, в случай, че бъде официално издигнат, тъй като това означава да наруши клетвата, че се е отдал на Бога и на църквата до живот. Според вещи в църковните дела, владиката много хитро разпространи писмото си часове след смъртта на патриарх Неофит още преди да бъде насрочен изборът на нов патриарх, т.е. преди официално да бъдат издигнати кандидатурите. А вече, когато бъде издигнат официално и помолен да се съгласи да бъде кандидат, Николай може да обяви великодушно, че след като клирът и миряните издигат неговата кандидатура, той не може да не се подчини и трябва да приеме. Още повече, че вече има и личната благословия на Вселенския патриарх и духовен водач на Новия Рим…
Антоний: Николай е достоен за патриарх
Синодът избира между протежето на Пловдивския митрополит – Арсений и главния секретар Геласий за Сливенски митрополит
Западноевропейският владика Антоний разясни, че обетът за служба на Бога, Църквата и Синода означава, че това дали някой иска или не иска да е патриарх, зависи изцяло от Светия синод на БПЦ. За глава на Българската православна църква могат да бъдат избирани само митрополити с поне 5-годишен период на управление на епархия и при положение, че са навършили 50 години. Членовете на Синода трябва да определят трима кандидати измежду всички, които отговарят на тези условия. Това ще стане факт на 20 юни.
В момента 9 владици са потенциални кандидати за короната. Бъдещият патриарх трябва да бъде избран измежду Великотърновския митрополит Григорий, Варненския Йоан, Врачанския митрополит Григорий, Видинския Даниил, Ловчанския митрополит Гавриил, Плевенския митрополит Игнатий, Пловдивския Николай, Русенския владика Наум и митрополита на САЩ, Канада и Австралия Йосиф.
С най-големи шансове за финалната тройка, освен Николай са Йоан Варненски и Наум Русенски, твърдят източниците. На 30 юни се събира Патриаршеският избирателен църковен събор, който ще определи наследник на дядо Неофит. Самият Антоний коментира, че би предложил Николай да оглави БПЦ. „Прекалено много хора не желаят митрополит Николай да ръководи Светия синод, защото не им харесва, че няма да могат да прокарват едни или други интереси, които са в ущърб на Църквата”, коментира Западноевропейският митрополит в свое интервю. Самият той няма право да бъде избиран за патриарх заради ненавършена 50-годишна възраст, но има право да предлага и да гласува на изборите.
Антоний не отрича, че Пловдивският митрополит има спорно минало, но твърди, че около Николай се създавал „мракобесен образ в обществото – със скъпите коли, с „Ролекс”-ите, с лукса”, а всъщност местните „ремонтирани храмове” привличали хора и млади свещенослужители.
„Може би като млад в самото начало, е, бил може би, по-емоционален. Може би сега от дистанцията на времето, той оценява някои неща като грешка, но пък в крайна сметка той винаги е пазел православната вяра и я отстоявал”, убеден е Антоний. По думите му – „времената ще стават много трудни и ще трябва да се държи здраво кормилото на Българската православна църква”. Още като млад духовник с архимандритски сан той бе дясната ръка на Николай и бе секретар на Пловдивската митрополия. Очаква се сега на заседанието на Синода, на което ще бъдат определени тримата кандидат-патриарси Антоний да издигне Николай, твърдят запознати.
Източници на „Уикенд” твърдят, че в трите месеца от смъртта на Неофит до избора на негов наследник Пловдивският владика упорито работи и ще работи да си осигури мнозинство в Синода, за да бъде избран за патриарх и да успее да наклони везните в своя полза като отнеме гласове от другите двама фаворити Йоан и Наум. В момента членовете на Синода са 13, като на 26 май трябва да бъде избран Сливенски митрополит, който също ще вземе участие в гласуването за патриарх месец по-късно.
Показателно е, че дългогодишният викарий на Николай и негова дясна ръка Знеполският епископ Арсений беше избран от раз за един от двамата кандидат-владици. Вторият кандидат, избран на втори тур, бе Мелнишкият епископ Герасим – главен секретар на Синода. На 26 май Синодът трябва да реши кой от двамата да бъде избран за наследник на починалия Сливенски митрополит Йоаникий. Ако протежето на Николай – Арсений, бъде избрано за владика, това ще даде още повече сили на Пловдивския владика реално да поиска златната патриаршеска корона. Освен ако все пак мнозинството от неговите събратя в Синода не решат, че има по-достоен от него.
След тайното гласуване на делегатите на Патриаршеския събор се обявява името на новия патриарх, а всички посрещат новината с радостни възгласи „Достоен”. „Достоен” ще прозвучи и при интронизацията на новия глава на БПЦ в катедралата „Свети Александър Невски” на 30 юни. Дали това ще е Николай или някой друг владика, ще се разбере след малко повече от месец.
Източник: narod.bg
