“Асоциацията за превантивна и спасителна дейност”, която активно сътрудничи на отговорните институции и кризисния щаб, сформиран по повод нечуваното бедствие, сполетяло к.к. “Елените”, Св. Влас и Царево, излезе с експертно становище по повод причините за наводненията и виновните за тях. Анализът на инфраструктурата в “Елените”сочи, че ако не е била незаконната сеч, на която медията ни посвети цял отделен материал, както и незаконните сметища, задръстили деретата с отпадъци, най-вероятно жертвите и материалните щети нямаше да са така зловещи. Не може да се подминат и колосалните количества на падналите дъждове - само за няколко часа там се е изляла водна маса, колкото за цялата предходна година, сочат заключенията.
Строителството в комплекса, от своя страна, не само е извършено по всички правила и законово установени норми, но и е реализирана мащабна отводнителна инфраструктура, целяща безопасно отвеждане на водите от планинското дере. Както казахме и в предишен материал, “Елените” са били изградени съобразно т.нар. ген.планове от (съответно) 1974 г., 1976 г. и 1986г., когато за безразборно строителство не е ставало и дума.
Ето какво казват специалистите, изготвили обследването на причините за бедствието:
Официално експертно становище относно наводнението във ваканционно селище „Елените“
Въведение и контекст на събитието
На 3 октомври 2025 г. ваканционно селище „Елените“ беше връхлетяно от опустошително наводнение вследствие на изключително интензивни валежи. В рамките само на няколко часа над района на Елените и близкия град Свети Влас са паднали над 200–250 литра дъжд на кв. метър, количество равно на месечната норма за валежи. По данни на Министерството на околната среда и водите проливният дъжд е предизвикал внезапно прииждане на сухото дере (известно като дерето Козлука) над селището, което нормално не води постоянно течаща река. Водните маси се устремяват по планинските дерета от склоновете на Стара планина и заливат селището, помитайки автомобили, пътища и сгради . Тази внезапна стихия доведе до човешки жертви и сериозни щети.
В публичното пространство се появиха предположения, че за бедствието допринася и човешкият фактор – в частност, строителството на комплекса и разположението на постройките. Настоящото становище отхвърля този факт, т.к сградите са абсолютно законно построени, а цялата документация е налична в община Несебър. Ето защо оценката представя експертно техническо разяснение на причините за наводнението и да отговори на твърденията за вина на строителя, с отчитане на всички релевантни детайли.
Изградена отводнителна инфраструктура в комплекса
Следва да се отбележи, че при изграждането на ваканционното селище „Елените“ преди около над 20 години е предвидена и реализирана мащабна отводнителна инфраструктура, целяща безопасно отвеждане на водите от планинското дере през територията на комплекса към морето. Главното дере Козлука (с дължина около 11 км), което събира води от значим водосборен басейн на северните склонове на Източна Стара планина, преминава през селището и се оттича в Черно море. Още при проектирането е изпълнен отводнителен колектор по трасето на дерето – съоръжение с приблизителни размери 20 метра ширина, 2 метра височина и около 700 метра дължина, което по същество играе ролята на изкуствено корито за голяма вода.
Този бетонов/тръбен колектор е оразмерен да поеме значителни количества дъждовен отток и е бил експлоатиран над две десетилетия безпроблемно, като през това време е отвеждал водите от проливни дъждове без случаи на преливане или наводнения в комплекса. Важно е да подчертаем, че въпросните сгради не са просто построени върху речно корито без мерки – напротив, дерето е канализирано в рамките на инженерно съоръжение под и около тези обекти, именно с цел предотвратяване на щети от бъдещи високи води.
В средата на 2000-те години, при разширение на комплекса (проектирането на вилна зона „Романа“), отводнителната система е била допълнително анализирана и усилена, за да отговаря на разширената застроена територия. С други думи, строителят е положил значителни усилия да съобрази наличието на дере и да гарантира неговата провеждаемост чрез подходящо проектирано съоръжение.
Досегашният опит с тази инфраструктура показва нейната ефективност: при всички значителни валежи през изминалите над 20 години отводнителният колектор е функционирал по предназначение и е предпазил селището. Фактът, че в продължение на три десетилетия не е регистрирано подобно наводнение в „Елените“, сам по себе си свидетелства, че инженерните решения са били адекватни спрямо обичайните и дори екстремни дотогава климатични условия. Ако нямаше изградена изкуствена проводимост (корито или колектор) за дерето, всеки по-силен дъжд би се излял директно върху застроената територия с риск за хората. Именно за да се избегне такъв сценарий, дерето не е „затрупано“, а е включено в канализационната система на комплекса. Следователно, наличието на постройки при устието на дерето не означава, че водата е нямала откъде да мине – била е предвидена достатъчно широка проводимост.
Изключителният характер на валежите и хидрологичната обстановка
Настоящото бедствие се дължи в преобладаваща степен на изключително редки и екстремни природни условия, надхвърлящи заложените при проектирането параметри. По оценки на хидрометеоролозите количеството дъжд, изляло се над района, достига 200–250 л/кв.м за по-малко от денонощие – равностойно на няколко месеца нормални валежи, паднали наведнъж . Това натоварване значително надхвърля обичайните изчислителни дъждове, използвани в инженерната практика при оразмеряване на отводнителни съоръжения. За сравнение, валеж от подобен мащаб има статистическа вероятност да се случи изключително рядко (едва няколко пъти в столетие или по-малко). При такава облагация дори добре проектирани системи могат да бъдат претоварени – с други думи, водното количество надхвърля капацитета на канала/колектора и водата излиза извън него. Именно това се наблюдава на 3 октомври: огромната вълна вода и наноси, стичащи се по дерето, са надхвърлили пропускната способност на съоръжението и водата е преляла към прилежащите терени.
Важно е да се отбележи, че подобни колектори и дренажни канали изискват и постоянна добра поддръжка, за да функционират оптимално. Ако коритата и тръбните системи не се почистват редовно, с времето в тях се натрупват наноси, растителност или отпадъци, които намаляват ефективното им сечение. При внезапен порой тези натрупани материали могат да образуват тапи и частично да запушат отвеждащите съоръжения. Предварителните огледи и свидетелства предполагат, че част от отводнителната мрежа извън и вътре в комплекса може да е била компрометирана от наноси и отнесена растителност, което допълнително е намалило проводимостта точно когато огромната вълна вода е достигнала селището. С други думи, проблемът не е в първоначалното проектиране, а по-скоро в това, че невиждан обем вода е преминал през система, чиято фактическа проводимост е била вероятно понижена (временно, вследствие на свлечени материали).
Дори и при напълно изрядна инфраструктура, подобен екстремен приток би довел до разливи – в подкрепа на това говори мащабът на бедствието и в съседните незасегнати от строителство райони. Например, в община Царево (друг силно пострадал район на Южното Черноморие) при съпоставими валежи през септември 2023 г. също се стигна до големи наводнения, въпреки наличието или отсъствието на човешки конструкции. Можем да заключим, че количеството дъжд в случая на „Елените“ само по себе си е природно бедствие, което би предизвикало огромен отток и наводнение независимо от човешките намеси, освен ако те не са с мащаба на язовирни стени или други много големи коригиращи съоръжения.
Влияние на обезлесяването и поддръжката на речните корита
При анализа на причините не бива да се пренебрегват и факторите, свързани с околната среда и човешката дейност в по-широк план (извън непосредствения периметър на комплекса).
В случая с „Елените“ значима роля са изиграли:
- Обезлесяването в горната част на водосбора.
Предварителните данни и преки наблюдения подсказват, че в годините преди бедствието в гористите склонове над курорта е имало изсичане на дървесна растителност (включително нерегламентирана сеч). Все още тече проверка относно мащаба на тази сеч и законността ѝ, но е известно от хидрологичната наука, че премахването на горската покривка води до рязко повишаване на повърхностния отток при дъждове. При липса на дървета и храсти, които да задържат и поемат вода, дъждовните води се стичат много по-бързо и в по-голям обем към деретата.
Също така, оголените склонове са податливи на ерозия – почвата се отмива по-лесно и затлачва деретата с наноси. Ако действително в басейна на Козлука са били извършвани значителни сечи през последните години, то това неминуемо е допринесло за по-мощната и кална приливна вълна, връхлетяла „Елените“.
- Непочистени дерета и канали
Отговорността за превантивното почистване на речните корита и отводнителни системи обикновено се споделя между местната власт и ангажираните институции. В цялата страна непочистените дерета и канавки са посочвани като съществен фактор, утежняващ последиците при наводнения. Конкретно за настоящия случай, налична е информация, че дерето Козлука и някои прилежащи отводнителни съоръжения не са били почистени изцяло преди големия дъжд. Това означава, че растителни отпадъци, наноси и дори строителни отломки, натрупани с времето, вероятно са стеснявали профила на коритото. При внезапното придошло количество вода тези препятствия допълнително са възпрепятствали свободното оттичане, което е класическа предпоставка за разлив.
В национален мащаб експерти многократно са подчертавали, че недостатъчната поддръжка на отводнителната инфраструктура, наред с незаконната сеч и екстремните валежи, стоят в основата на повечето големи наводнения у нас . Ситуацията в „Елените“ изглежда потвърждава тази тревожна закономерност.
Изтъкнатите по-горе фактори – обезлесени терени и непочистени дерета – са външни спрямо самия строителен проект на комплекса, но тяхното влияние значително увеличава уязвимостта на всяко застроено или незастроено място при екстремни климатични условия. Накратко, природната стихия беше подсилена от години на антропогенни въздействия в района, които са извън контрола на инвеститора на ваканционното селище.
В заключение
На база на гореизложените факти и анализ, не можем да приемем тезата, че единствено строителят на ваканционно селище „Елените“ носи отговорност за настъпилото бедствие. Напротив, техническата инфраструктура на комплекса включва сериозни предпазни мерки – широк колектор/канал, заложен специално за безопасното откарване на водите от планинското дере. Този колектор е функционирал успешно в продължение на десетилетия на експлоатация, предпазвайки селището от наводнения при многобройни силни валежи в миналото. Нито една инженерна система обаче не е безгранична – бедствието на 3 октомври 2025 г. се характеризира с екстремни параметри, надхвърлящи капацитета на проектираните съоръжения, особено в комбинация с влошената среда (изсечени гори и непочистени дерета).
Следователно, причините за катастрофалното наводнение трябва да се търсят комплексно: на първо място, в аномалните природни условия (рекорден порой); и на второ място, във фактори като дългогодишно недостатъчно управление на водосбора (обезлесяване) и поддръжка на отводнителните пътища.
Тези обстоятелства, взети заедно, формират предпоставките, довели до преливане на водите въпреки наличието на изграден защитен колектор. Няма категорични данни, които да сочат, че самото строителство на хотелите и вилите в „Елените“ – извършено при наличието на споменатото отводнително съоръжение – е нарушило драстично водния режим или е „причинило“ наводнението самò по себе си. Всякакви твърдения, че „постройките са виновни“ за бедствието, игнорират мащаба на природния фактор и посочените пропуски в екологичната и инфраструктурна превенция.
Като експерти считаме, че за в бъдеще усилията трябва да се насочат към: (1) подобряване на управлението на горските територии над курортните и урбанизирани зони – спиране на незаконните сечи и залесяване там, където е необходимо; (2) регулярно почистване и контрол на деретата, каналите, дъждоприемните шахти и всички отводнителни съоръжения – както в границите на частните комплекси, така и извън тях, от отговорните общински и държавни органи; (3) актуализиране на оценките на риска и капацитета на съществуващите отводнителни системи с оглед променящия се климат (тъй като подобни екстремни валежи може да станат по-чести).
Само с комбинирането на тези мерки ще се минимизира опасността от подобни бедствия в бъдеще. В заключение, подчертаваме, че случилото се в „Елените“ е трагично следствие от стечение на изключителни природни условия и натрупани инфраструктурни и екологични проблеми, а не пряк резултат от небрежност или грешка в строителството на курорта.
Изготвил експертния анализ:
Красен Парушев председател на “Асоцоафия за превантивна и спасителна дейност”.
Източник: crimesbg.com
