С този израз, всички българи асоциират град Враца, но зад него има интересна история.
Тя започва през далечната 1926 година, когато министърът на гората и лова Иван Багрянов решава да предприеме кампания за унищожаване на вредните птици, които нанасят щети на селското стопанство, както и на дребния дивеч, като фазани и яребици. Тази инициатива бива подкрепена и със съответната законодателна норма. В нея се определя, че популацията на гаргите трябва да бъде намалена до нивото на другите страни.
Кампанията срещу гаргите бива подкрепена и от местните медии, които разпространяват рецепти за приготвяне на гарги и квалифицират тяхното месо като вкусно и полезно. Основната тежест на плана пада на ловните дружини и се очаквало те да извършват основната част от работата. Законът за подобряване на земеделското производство дори предвиждал глоби за всеки, който не изпълни своята норма от гарги.
Изисква се "всеки мъж на възраст от 12 до 45 години да предава на съответната община по два чифта крака или 10 яйца" от гарги и други хищни пернати птици.
През 1935 година местните ловци от Враца с гордост обявяват, че са първенци в тази кампания, след като предават над 4000 чифта крака и яйца от гарги. Този успех на врачаните обаче бива обект на саркастична статия в националния вестник "Утро". В статията се подчертава, че големият успех на Враца е в това, че "във Враца гарга не каца". Вестникът дори изразява мнението, че гаргите вече не искали да кацат във Враца поради силната конкуренция сред местните жители. Този израз се превръща в популярна реплика, свързана с града и остава популярен и до днес.
Източник: blitz.bg
