Навръх празника на трудещите и две седмици след Възкресението се случи непознато в новата ни политическа история събитие. Българският главен прокурор, неговата съпруга и двете му дъщери бяха обект на отвратително покушение, целящо според лидера на ИТН Слави Трифонов ликвидирането на едно българско семейство. Нека оставим на разследващите разплитането на чудовищното престъпление. Вярваме, че въпреки дългогодишната война, която се води срещу тях, правораздавателните органи в Републиката все още имат нужните сили, опит, знания и умения да се справят. Въпросът сега обаче е как политическият елит, а и обществото ще отговорят на унизителното посегателство срещу държавността и институциите, на което станахме свидетели в слънчевия почивен ден.
Снимка: Булфото
Защото държавата бе поставена на колене. Опитът за убийство на главния прокурор не е просто желание за персонално физическо унищожение, породена от сляпата омраза, която изпитват към него задкулисни кръгове, хвърлящи милиона за превземане на съдебната система и в частност на държавното обвинение. Терористичният акт срещу Иван Гешев изразява нещо далеч по-сериозно. Става дума за нагла, вулгарна, цинична и ужасяваща демонстрация, че някой просто ще реши да върне обратно България сто години назад във времето когато публичните спорове се решаваха именно по този начин – олово, тротил, нож, отрова...списъкът е дълъг.
Само след по-малко от две години ще отбележим един век от символа на най-ужасното възможно политическо убийство – атентатът в църквата „Света Неделя“, целящ обезглавяването на държавната власт в Царство България. Само по чудо българският монарх оцелява, в кървавия акт обаче смъртта си намират повече български висши военни от жертвите ни в предходните три войни за национално обединение. Дълги години това събитие е най-мащабното политическо покушение в световен мащаб. Сто години по-късно мишената пак е на върха на държавната пирамида. И отново бандитите решават да си разчистят сметките по най-гадния начин - античовешки, антихристиянски, антицивилизационен.
А с какво е виновен Гешев?
1. Показа, че не е склонен да прави компромиси и да влиза в договорки под масата с българските политици. А можеше да си кара седемгодишния мандат комфортно и спокойно. Просто трябваше да абдикира от задълженията си, да сложи чадър върху определени политико-икономически кръгове, да не пипа считани до този момент за недосегаеми, да не се изправя срещу заграбените милиарди.
2. Демонстрира липса на страх и минимален инстинкт за самосъхранение. Много други магистрати на негово място щяха да се замислят дали да застанат пряко срещу най-богатите и влиятелни хора в подземния свят – такива, за които се смята, че стоят зад двуцифрено число знакови убийства в годините на бандитския Преход.
3. Каза ясно – няма да се огъна от каквито и да е атаки през политически проксита, зависими медии и платени (псевдо)лидери на общественото мнение, чужди лобисти и мощни адвокатски кантори. Срещу него бяха организирани всевъзможни атаки – от брутален уличен натиск, през компроматна война по света и у нас до покушението, на което станахме свидетели.
В този ред на мисли е редно парламентарните репортери да попитат какво мисли за атентата срещу Гешев вътрешенят министър Бойко Рашков, който многократно беше обяснил, че обвинител №1 няма нужда от охрана. Не бил застрашен от нищо. Същото твърдеше до съвсем скоро и Иван Демерджиев, понастоящем служебен министър на вътрешните работи. Ще понесат ли политическа отговорност Рашков и Демерджиев, на които заложеният взрив удари оглушителен шамар?
Опитаха с медийни атаки – не стана.
Опитаха с улични протести – пак не стана.
Опитаха със създаването на антипрокурски партии, НПО-та, лобисти, говорители – пак не стана.
Опитаха с взрив – пак не стана.
Какъв ли ще е следващият ход на мафията?
А всеки здравомислещ човек трябва ясно да изкрещи – „Ние сме Иван Гешев“ или „Аз съм Иван Гешев“. И не заради самата личност, а заради неговата непримиримост и отстояване на правото. Понятия, които отдавна сме забравили.
Ще остане ли все така самотен Гешев в желанието си да отстоява независимостта на магистратите? За щастие той не е сам. Той определено има доверието и подкрепата на обществото, на мислещите хора, на съдии, прокурори, които днес излязоха пред работните си места, за да го подкрепят в трудния момент и да го окуражат да продължи борбата.
Източник: trud.bg
