От повечето то заводите и фабриките от славното ни социалистическо минало не е останала и следа.
В следващите редове ще ви разкрием историята на едно от легендарните предприятия на България – „Полимери“ в Девня. То бе приватизирано от небезизвестния Николай Банев, който го източи и банкрутира брутално.
Заводът буквално бива разграбен и накрая опустошен. През 2010 г. собственикът и червен бизнесмен Николай Банев шокира 700-те работници, съобщавайки им новината, че комбинатът спира и ще бъде нарязан на скрап. А държавата е безсилна да го спре…
Навремето Политбюро на ЦК на БКП взема решение да бъде изграден Девненският промишлен комплекс, който е сред образците на индустриалното строителство. Заводите му произвеждат електроенергия, цимент, захар и химически продукти – сода, торове, пластмаси и продукти за други производства като хлор и солна киселина.
Към края на 70-те години и началото на 80-те делът им достига близо 20% от цялата химическа промишленост у нас.
Сред флагманите е и „Полимери“, който по това време произвежда дихлоретан, натриева основа и поливинилхлорид (ПВЦ). До деня на нещастната си приватизация заводът е смятан за уникален на Балканите химически завод и е бил със значителен пазарен дял, продавал е продукцията си на световния пазар.
Скандалното в случая е, че АП (Агенцията за приватизация) отговаря само за продажбата на миноритарния пакет от 24%, но не поставя каквито и да било следприватизационни ангажименти за купувача. Оправдава се с това, че един миноритарен акционер няма възможност да изпълнява и инвестиционна програма, и план за трудова заетост, и твърди, че няма пропуски по тази сделка.
На 26.10.2018, Банев и третата му съпруга Евгения бяха арестувани в Ница, а в същия ден прокуратурата съобщи, че обект на разследването е източеното предприятие „Полимери“. Година по-късно фамилията се сдоби с обвинения, заедно с майката на бизнесмена – Мария.
Триото е обвинено за длъжностно присвояване на пари и вещи, собственост на „Топлофикация Казанлък“, заводите „Полимери“, „Елма“ и „Панайот Волов“ в общ размер на 84 682 896 лв. Съдбата и на четирите предприятия е идентична – купени от Баневи и след това фалирани.
Тогава Спецпрокуратурата внесе в Специализирания наказателен съд обвинителен акт срещу тримата – участие в организирана престъпна група, данъчни престъпления, изпиране на пари, както и за незаконно притежание на оръжие. След закриването на Спецсъда, делото сега се греда от Софийския градски съд.
Междувременно Баневи осъдиха България в Страсбург. Европейският съд по правата на човека излезе с решение, че държавата им дължи общо 13 800 евро обезщетение и още 6 000 евро съдебни разноски. Банев престоя в ареста близо 3 години, а впоследствие бе освободен под домашен арест и контролиран с електронна гривна.
Луксът присъства неизменно в живота на семейството. То разполага със собствена хеликоптерна площадка, а на входа на имението им се издига голям мраморен фонтан. Големите просторни тераси също не остават незабелязани дори и зад триметровата ограда, отпасваща къщата и задния двор, граничещ с горите на Витоша.
Най-голямата инвестиция на Баневи всъщност е в девненския химически завод „Полимери“. Там освен придобитите 24% акции от масовата приватизация „АКБ Корпорация“ впоследствие чрез съмнителни според прокуратурата апорти фамилията поема пълен контрол върху дружеството. Тази схема лъсна, след като прокуратурата при обиск намери документи, укрити от синдиката, влязъл през 2012 г. в „Полимери“, в бивш офис на семейството във Варна.
В имението им край Киноцентъра в „Бояна“ разследващите откриват добре укрепено помещение, в което са оригиналните документи на офшорните фирми, които семейството притежава и по чиито сметки са превеждани приходите от търговската дейност на приватизираните предприятия. Открити са и голямо количество злато, скъпоценности и диаманти. Имената на Баневи изплуваха и в едно от най-големите журналистически разследвания „Панама пейпърс“. Двамата се оказаха собственици на офшорката „Джурискандо кълсънтърс“.
Общо 4 са офшорките на Николай и Евгения Баневи, през които са източвали пари от вече фалиралите заводи. Другите три са „Дрън Асен Мениджмънт“, „Униуърлд Инкорпорейтед“, регистрирани в Панама и „Хънтли Оувърсийз Трейдинг“, а под запор попаднаха близо 1 млрд. лв. техни пари в швейцарска банка.
Главният прокурор Иван Гешев твърди, че обемът на намерените богатства е потресаващ и че това са парите на работниците от тези предприятия, като 10 000 души остават на улицата.
През 2010 г. „Полимери“ спря временно работа, но така и не тръгна отново. А две години по-късно химическият завод бе обявен в неплатежоспособност и е открита процедура по несъстоятелност.
Това се случи 14 години, след като Банев придоби контрола над едно от най-големите тогава индустриални предприятия в страната. Повод за несъстоятелността стана дълг от 36 хил. лв. към Електроенергийния системен оператор (ЕСО), а предприятието е обявено за неплатежоспособно от 1.06.2010 г.
В решението си тогава Варненският съд посочва, че през 2010.2011 и 2012 г. „Полимери“ работи на загуба и дружеството няма потенциал да посреща текущите си задължения. Банев се опита да прокара решение за разпределение на дивидент от 54.4 млн. лв. за акционерите в „Полимери“, но опитът му бе спрян от Комисията за финансов надзор. И това не му попречи да прехвърли през 2011 г. част от сградите и машините с оценка от около 25 млн. лв. без одобрение от общото събрание в ново дружество – „Полимери инвест“.
Според Евгения Банева тогава прехвърлянето имало за цел да се направи нов завод за сода каустик, за което вече било намерено над 100 млн. евро финансиране. Такъв проект обаче изобщо не бе започнат, а каквото можеше от „Полимери“ бе нарязано на скрап.
В средата на 2017 г. пловдивската компания „Хъс“ купи активите на „Полимери“ за 14.5 млн. лв. с намерението да направи химическо производство там.
През 2012 г. към затваряне тръгва и троянският завод за електромотори „Елма“. Тогава Ловешкият окръжен съд откри процедура за несъстоятелност, но се оказа, че основни кредитори са дружества, свързани с Банев, както и самият той и съпругата му като физически лица. Според Банев, „Елма“ е предприятие, проектирано за плановата икономика. Както и при „Полимери“ и тук изниква ново предприятие „Елматех“. За него Банев обаче твърди, че само ползва под наем помещения от стария завод. При приватизацията на „Елма“ в завода работят 1 800 души. До 2008 г. персоналът вече е съкратен на 400 човека.
Преди фалита дружеството трупа големи загуби – само за 2010 г. са 8 млн. лв. Активите на „Елма“ вече имат нов собственик. Сделката е за 2.15 млн. лв., а купувач е братът на ловешкия адвокат Момчил Мондешки.
През 2004 г. фамилия Баневи купува топлофикацията в Казанлък срещу 1.6 млн. лв. предприятието тогава е едно от най-модерните в България и има 6000 семейства за клиенти. Те още следващата зима остават без отопление. Следват опити за съживяване на топлофикацията, а нейни клиенти остават общински дружества, училища, детски градини и болницата. И те обаче скоро се оказват без отопление заради неработещия ТЕЦ.
Баневи инсталираха мощности за производство на топлоенергия и ток от когенерация, но и това не работи. И през 2011 г. стана ясно, че дружеството е изпаднало в несъстоятелност. Кредиторите имат да взимат близо 5 млн. лв. топлофикацията е натрупала загуби от над 6 млн. лв. Стойността на имуществото е оценена на 4.7 млн. лв. Сега след фалита от сградата на дружеството е останал само бетонов скелет. На скрап са нарязани всички метални части по съоръженията.
Гордостта на шуменската индустрия – химическият завод „Панайот Волов“ също бе разграбен и опустошен. Производството на най-известното канцеларско лепило „Ково“ или пък боята за печки „Щъркел“, са само мил спомен. Останалите от него полусрутени сгради и обрасъл с храсти терен, бяха продадени за 1 млн. лв. през 1997 г. предприятието влиза в портфолиото на „АКБ Форес“. В началото имало желание да се развива, дори викали персонала в София на обучение.
От 1999 г. започва постепенният залез на предприятието. Производството спада драстично, приходите 9 години под управлението на Банев намаляват 30 пъти. През 2000 г. за 210 000 бил продаден цехът за миещи препарати. После за 50 хил. долара бил продаден профилакториумът (заводска база за почивка на работниците). Разпродали скъпи машини и съоръжения. Спряло основното производство на смоли и фенопласти. През 2003 г. химическият завод станал част от „Полихим България“, където бе обединена химическата индустрия на „АКБ Форес“ . След 2008 г. от завода остават само сгради със счупени прозорци и избелели надписи, обгърнати от бурени.
Източник: Уикенд
