Латинка Петрова е от хората, при които няма скрито-покрито, каквото й е на душата, това й е и на устата. Пък и откровенията й са гарнирани с неподражаема словесна изящност...
Този път в разговора тя споменава и един от най-добрите й приятели – покойният Георги Парцалев. Легендарната комедиантка от Сатирата споделя някои от най-съкровените си спомени за „тъжния клоун“ от рождението на когото се навършиха 100 години тази седмица.
- Лоти, на 16 юни, в понеделник, се навършиха 100 години от рождението на вашия приятел и колега – великия Георги Парцалев. Харесва ли ви възпоменателната монета, която излезе по този повод?
- Не. На възпоменателната монета, която се появи по случай 100 години от рождението на Парцалев, ликът не е неговият. Определено не е той, за съжаление. От друга страна, това е жест – напомня се за големия актьор. Човек е жив, докато е жива паметта за него. Гледалите филми и представления с участието на Пацо го помнят. Тези от моето поколение, които израснахме със светилото, не сме го забравили. В родния му град Левски има прекрасен музей, който е много посещаван. Читалището носи името му. Той беше голям човек и артист. Трябва да се споменава с добро и дълго да е в паметта на хората.
- Какъв човек беше Парцалев?
- Хората помнят усмивката му. Беше призван да радва публиката, но всъщност беше най-тъжният човек, когото съм срещала и познавала. Носеше цялата драма на личния си житейски и професионален път. Много се радваше, че в ролята му от филма „Тримата от запаса" имаше драматичен момент и героят му плачеше. Не беше удовлетворен от онова, което му даваха да играе в театъра. Тъгуваше, въпреки че достойно понасяше случващото му се. Парцалев блесна като метеор и след това изчезна в небитието. Земният му път беше на един тъжен клоун.
- Защо не са му давали удовлетворяващи го роли в театъра?
- Ролите се определяха от партийната ядка, а не от директора. Парцалев искаше да изиграе Дон Кихот, с когото се идентифицираше. Желанието му беше да има драма и да плаче на сцената, но не му се даде възможността. Парцалев се интересуваше от политика, въпреки че никога не стана член на БКП. Понеже беше бамбашка, това му донесе и много негативи. Беше му трудно, но никога, ама никога не е съжалявал, че не влезе в БКП. Достойно понасяше несгодите си, не отиде да говори за роля или да поиска разпределение в представление, Понякога слагаха името му на афиша, а в действителност имаше само 2-3 реплики пред публиката. Посред нощ ми звънеше: „Ще играя Гинка Станчева" – тоест ще е конферансие. „В началото ще кажа „добър вечер" и накрая „лека нощ”, За тези 2 реплики са ми сложили името на първо място, та да влезе публика.”
- С какво имущество разполагаше Пацо?
- Той не ламтеше за пари и имоти. Нямаше лека кола и апартамент. Винаги е живял под наем. Със сестра му имаха гарсониера в град Левски, но не успяха да я разделят, а след смъртта им жилището стана собственост на града. Парцалев беше събрал изключително богата библиотека – препълнена с книги. Трупаше и списания, и вестници. Много четеше.. С всеки работещ в театъра се отнасяше добре никога не се е големеел. В същото време винаги го гледаха в ръцете и изчисляваха колко пари печели. Беше ларж и доста хора си поживяха комфортно на негов гръб. Притежаваше гордост и дори да не е имал понякога пари, не е искал заем. Беше човек с широки. пръсти, който никога не би признал, че няма.
- На Калоянчев, Татяна Лолова и много други актьори Тодор Живков е дал апартаменти, но не и на Парцалев...
- „Ако някой се беше сетил да ми предложи дом, щях да приема, но никой никога не ме попита защо живея под наем", казваше Парцалев. Беше горд, не можеше да се моли. Беше с нестандартна кройка и аристократизъм в ДНК-то. Властите го недолюбваха заради това, че беше хомосексуален и много популярен.
- Каква е съдбата на накитите и другите му вещи?
- Икономът му Петър се намъкна до него. Пазаруваше му и се грижеше за домакинството му. Влезе му под кожата, така да се каже. Парцалев му плащаше и беше много ларж към него. Водеше го с двете му деца на почивка, която плащаше той. След като Пацо и сестра му умряха, майка им остана сама.
Икономът я взе при себе си, за да я гледа. Въпросният сложи ръка на всички вещи и накити на Парцалев. Изключение са само нещата, които са изложени в музея в Левски. По едно време разбрах, че Петър е продал усвоеното и си е направил пътешествие по света. Попътувал си е на воля
- Какви бяха отношенията на Парцалев с родителите му?
- Много се гордееше с баща си, който е бил суров и остроумен българин, задяващ булките. Майка му също беше личност, обичаща хумора. Винаги когато пътувахме към някой град или село, първото нещо, което Парцалев правеше при пристигането ни, беше да отиде в кметството и да й се обади. Казваше и: „Мамо, притеснявам се, все едно ми е за първи път. Някак си не ми е спокойно! След представление пак й звънеше с думите: „Рекоха ми: Браво”. Начи, аресаха ме".
- А със сестра му какви му бяха отношенията?
- Със сестра му отношенията бяха много сложни. И тя като него нямаше деца. Беше странна птица, която живееше в сянката на известността му и искаше да е по някакъв начин част от тази популярност. Имаше си съпруг – архитект, който беше много лоялен към шурея си и родителите му. Със сестра си Парцалев беше на нож
Той искаше да си осиновят момченце и да го кръстят Жорж, но тя не пожела. Мечтаеше Пацо да нахлупи шапка – цилиндърче, на главата на детето и да го издокара с фрак и папийонка. Имаше потребност да даде името си на хлапе, което да бъде отгледано в семейството му и да продължи рода им. Страдаше много, че няма домочадие, което да го чака вечер. На погребението на Парцалев аз плачех безутешно, а сестра му дойде при мен и каза: „Виж как съм си накъдрила косата". Като я чух, замлъкнах. Не можех да обеля и дума.
- Познавате ли правнучката му Цвети – внучката на първата му братовчедка Наталия Парцалева?
- Не, не познавам тази жена. Има много самозванци, които писаха за Пацо. Издадоха доста книги, но никой не е казал истината за живота му.
- Парцалев някога бил ли е на крачка от брак?
- Да, два пъти. Първия път с балерина. След това имаше отношения с жена, която живееше във Франция. Тя често идваше в България заради него. Боготвореше го. Гледаше го с влюбени очи. Мислеха да се оженят, но се разминаха. Според мен и двата пъти не се стигна до сватба заради комплекса му – той смяташе, че е много грозен. Все казваше, че се гледа в огледалото и знае на какво прилича, независимо какво му казват. В крайна сметка природата се беше намесила в неговата сексуалност и Парцалев прие кръста си. Но определено това му беше болка.
- Твърди се, че Цола Драгойчева го е спасила от съдебното дело срещу хомосексуалистите през 1964 г., след което много гейове са лежали в затвор. Нейният син също е бил с обратни наклонности...
- Не са арестували Пацо, само са го викали няколко пъти да дава обяснения. Мълчал е през цялото време е бил готов да го разпнат на кръст, но не е пожелал да заяви, че просто природата така го е ощетила. След това е казал дори пред свои познати култовата реплика: „Коскоджамити съдии, а се занимават с нашите дупетии! Цола е спасила Парцалев, Емил Димитров и още няколко души, като е съдействала да бъдат извадени от черния списък. Държа да кажа също така, че Парцалев никога не е ходил в Докторската градина, където навремето са се събирали гейовете.
- А ял ли е бой в градинката пред „Кристал” при бунтовете срещу властта малко преди 10 ноември 1989 г.?
- Не, по това време той | вече беше болен и хоспитализиран. С категоричност твърдеше обаче, че ако не беше на легло, щеше да отиде на демонстрацията срещу режима.
Парцалев си беше роден демократ Човек като него, скроен по друга мярка, не се вписваше в представите на партията.
- Комунистическите тайни служби следили ли са го?
- Нямам никакво съмнение! Парцалев постоянно ползваше таксита. От ДС внедряваха свои хора сред таксиметровите шофьори, за да подпитват какво е мнението му за властта.
- Как приемаше Парцалев слуховете по негов адрес?
- С пренебрежение. Все махаше с ръка, не им обръщаше внимание. Никога не нападна никого, не влезе в конфликт. Елегантно се измъкваше, казвайки: „Бог си знае работата! Господ има грижа за всичките си чада.
- Каква е причината за напрежението между Калоянчев и Парцалев? Защо след смъртта на Пацо, Калата каза за него, че е бил гей, мразещ децата?
- Парцалев един ден ми се обади и ми сподели, че Георги Калоянчев му е звъннал и му казал, че трябва да му целува ръка, защото го уредил да получи званието „Народен артист". Обявил това и пред майка си, а тя му рекла: „Ти си беше „народен“, още преди да си станал „заслужил". Не биваше Калата да се изказва така грубо за Пацо след смъртта му, но няма как това да се поправи. Много актьори гледаха в джоба на Парцалев и му изчисляваха колко пари взима, за какво ги харчи и т.н. При него парите идваха лесно, а някои от тях си брояха левчетата. Чудеха се въпросните и къде, аджеба, Пацо пилее припечеленото. Отказваха да видят, че той черпеше всички на масата му и никога не позволяваше друг да плаща сметката. Калоянчев не умееше да прави събирания като Парцалев и дори не знаеше как да консумира правилно любовта на хората.
- Какво правеше Парцалев, когато получеше пари?
- Много обичаше да подрежда банкнотите и да им изправя ъгълчетата. След това ги оставяше. Никога не се в възгордявал, че печели много пари. И до днес като се сетя за него, се усмихвам с умиление и съм сигурна, че ме пази от онзи свят. С него си дадохме обещание, че който от нас си отиде първи, ще пази другия.
- Коя беше последната ви среща?
- В Правителствена болница, където ходех да го виждам всеки ден. При една от визитите ми той ми даде здравния си картон, за да видя, че не е болен от СПИН, което го радваше. По това време вървеше и такъв нелеп слух. Беше си свалил всички пръстени, защото му падаха от рязкото отслабване, и си ги държеше в ръчичката. Оперираха го, а след това професорът ми каза, че когато са го отворили, цялата му коремна кухина е била пълна с кръв. Опитали са се да шият кръвоносните съдове, но били като стъклени. Шият на едно място, но на друго се пукат. След операцията отидох да видя Пацо и това беше последната ни среща. Отиде си от левкемия – явно следствие от Чернобил.
- Нека опровергаем слуха, че е умрял от киста на дупето…
- Да, но си имаше и киста.. Не искаше да отиде на лекар заради нея, казваше: “Срам ме е този рунтав задник да го показвам". Имам дори грях аз към Парцалев. Професор в столична болница ме помоли да му дам хапче, което да го приспи, да го закарам упоен в болницата, та да му бъде махнат оперативно израстъкът. Беше ми съвестно да излъжа Пацо и да му дам приспивателното.
- Хранеше ли се редовно? Какъв алкохол обичаше да си пийва?
- Почти не се хранеше. Когато беше на маса, заобиколен от хора, им се радваше как хапват и пийват, а той не посягаше към чиниите. Пиеше уиски – 100 грама с 6 чаши вода, а после минаваше само на червено вино.
- Сам ли се грижеше за мустака си?
- Да, дори с черен молив си го освежаваше. Веждите – също. Беше като Чарли Чаплин с шапка, бастунче и мустаче. Обичаше да се конти и да изглежда естетски. Движеше се много достолепно и спретнато.
- Днес има ли добри комици като Георги Парцалев?
- Все ги чакаме, но ги няма. Нито един не може да се сравни с Парцалев. Обществото днес е по-консуматорско и актьорите гледат да печелят все повече и повече. Артисти се разпищолват на сцената и хвърлят измислени фрази и думички в опит да са оригинални. Малко са комедиантите, които Бог създава,
- Палите ли му свещичка на Задушница?
- Винаги когато отида на църква, паля свещичка за него и други близки, които не са вече сред нас. Много ми е скъп Парцалев, чувствам го като дете, което съм отгледала. Нашето изкуство осиротя без такъв чешит като него.
Източник: Уикенд
