Мира Баджева защити “мисирките” в мрежата!
Един човек се намери да защити прословутите “мисирки” и това е колежката им Мира Баджева. Бившият кадър на Би Ти Ви взриви мрежата преди часове с поста си:
“Журналистиката е единствената професия, в която можеш да се учиш пред очите на всички. Не помня кой го беше казал, но го е направил красиво, а освен това е вярно – въпросната голяма привилегия е една от причините да избера навремето тази професия.
Премиерът Борисов, и той като журналист, се образова пред очите на всички тия дни – оня ден научи за БЦЖ-ваксините, завчера – за колективния имунитет, вчера – за тайнството на Светата литургия, днес ще е нещо друго.
Знам, че в момента има вълна на осмиване и освиркване на журналистите – най-вече го отнасят онези, които задават въпроси на всекидневните (често по няколко пъти на ден) брифинги на НОЩ и правителството. И мен ме дразнят – много повече питаните, отколкото питащите (с изключение на някои особи с дрезгав глас).
Затова избягвам “директните излъчвания” – гледам понякога постфактум, за да се ориентирам лично в казаното. Имам 30-годишен опит като репортер и редактор и признавам: немалко от присъстващите на пресконференциите са откровено безпомощни (интелектуално, информационно, колегиално) и си заслужават присмеха. Това се подклажда всячески от властимащите, които се възползват от пробойните в “защитата” на питащите и агресират, иронизират, стресират, нерядко буквално издевателстват.
Защо го правят? Първо, поради най-банално пуйчене според мен. Светлината на прожекторите, концентрацията на медийно и обществено внимание има свойството “да уголемява ръста”. Това магическо усещане тип “Алиса в Страната на чудесата” действа като райски газ, надрусва. Особено несвикналите, пребивавалите доскоро в дефицит на публична значимост, открилите току-що опасно сладкото изкушение да си национално важен.
Второ, същите тия херои имат директна изгода от унижаването на посредника в лицето на медиите. Ако журналистите (като цяло) са дискредитирани в очите на хората, те все по-малко ще им вярват – каквото и да напишат, покажат, разкрият. И току-виж широките народни маси заживели с убеждението, че нужда от посредник в отношенията с властта изобщо няма (социалните мрежи вече “отгледаха” това вярване за други неща).
И че е достатъчно да си пускат телевизора в 8 и в 18 ч., за да ги управлява оттам “брифингокрацията” – с логорея, нарцистично самолюбуване и нескончаема автореклама. Не е ли това скритата цел? Дали този публичен линч е полезен за обществото?
Аз съм полу-пенсиониран журналист, от години не се занимавам професионално с новини и политика – те общо-взето ме отегчават. Пиша “леки текстове” за “леките” си издания. Имам бизнес, който ме храни. Нямам никакъв мотив да защитавам честта на гилдията, напротив, по-сурова съм от вас към нея – смятам, че в много отношения ви предаде. И много се изложи. И продължава. Но все пак съм част от колегията и съм убедена, че без истински професионални медии в този сложен момент не можем.
Именно сега си проличава колко е важно да сме селективни в избора си на източници на информация, да се доверяваме само на тези, които достоверно, коректно, балансирано, без емоции и страст към сензациите ни разказват за ставащото по света и у нас. Да игнорираме онези, които ни инжектират с истерия и които злоупотребяват с уязвимостта и чувствителността ни.
И последно, но не по-важност: позволете на журналистите да бъдат “глупави”. Даже е задължително в някакъв смисъл те да бъдат глупави – тяхната работа е преди всичко да задават въпроси, чиито отговори не знаят. Ако ги знаеха (и ако вие ги знаехте) какъв е смисълът да питат?! Те не са специалисти (като вас), не са енциклопедисти (като вас) и в повечето случаи не познават материята, в която трябва бързо и “пред очите на всички” да се ориентират, за да ретранслират най-важното в разбираем и сбит вид (към вас).
В същото време са длъжни да разнищят всяка една фактология, хронология, история докрай, до пълното й изясняване – иначе не са си свършили работата. Докато вникват в “чуждата материя”, която всеки ден е различна и специфична, им е нужно да задават много (уточняващи) въпроси и някои от тях звучат безсмислено. И грешки може да правят, особено в екстремни условия – но е важно навреме да се усещат и поправят”, коментира Мира Баджева.
