Какво Ви мотивира да се посветите на адвокатската професия?
Насочих се към адвокатската професия, след като напуснах системата на МВР. Да служа на държавата за мен бе огромна чест и гордост. Работата там ми даде стабилна професионална основа – такава, каквато няма къде да се изгради на друго място. След почти 6 години в държавния апарат и срещайки се отблизо с някои конюнктурни практики, които бяха в колизия с морала ми и с ценностите, които изповядвам, реших да се влея в редиците на адвокатурата.
Това сякаш бе естествен процес, с оглед най-вече кариерата на моя баща Лъчезар Таков, който е павирал пътеката, към която се насочих. Той ми е пример за това какъв професионалист и преди всичко човек трябва да бъда. Ще бъде малко, ако кажа, че на неговата вяра в мен и пълна подкрепа във всяко отношение, но най-вече на безусловната му любов дължа изграждането ми като личност и юрист. Ако успея да се доближа дори малко до неговите професионални и човешки качества, то ще мога да кажа за себе си, че съм се утвърдил като стойностна личност.

Професионален път
Трудя се в семейната кантора, която моите родители ръководят вече над 20 години. Колективът ни не е голям, но е сплотен и действа като един организъм. Всички сме равнопоставени. Колегите ми са с опит в разнородни сфери на правото, на различна възраст са и с индивидуални мирогледи. Тези наши различия водят до обмяна на мнения, които понякога прерастват в разгорещени дебати, но винаги завършват с някое конструктивно предложение.
Обичайно това резултира в печелене на дела от всякакъв тип – наказателни, административни, граждански, търговски спорове, семейни казуси и случаи, които касаят защита на интелектуалната собственост.
Като миг изминаха 10 години, в които съм част от този екип. В това време успях да се впиша в него и изградих собствен авторитет сред другите юристи, въпреки че до неотдавна бях най-младият на възраст адвокат. Натрупаният опит в системата на правоохранителните органи предопредели да работя основно като пеналист. Още от старта на кариерата ми се хвърлих в тежки битки, от които придобих и немалко рутина.
Работата ми е изключително динамична. Не ме е страх от предизвикателства и ги приемам. Вярвам, че само ако човек напуска зоната си на комфорт, може да се надгражда и да постига по-високи резултати.
Основни професионални ценности
Коректност към хората, които са ми доверили своята съдба или тази на техните близки. Борбеност. Дисциплина. Непримиримост и глад за успехи. Отдаденост, дори саможертва.
Винаги съм искрен с клиентите. Прям съм, не спестявам неприятните новини и не давам напразни надежди – адвокатите нямаме право да спекулираме с хорските страхове и да продаваме неосъществими мечти.
Наказателният адвокат не може да бъде конформист. Той трябва да бъде непримирим, да влиза в спор, когато това се налага, за да защити интереса на клиента си.
Дисциплината за мен е водеща във всяко начинание. Без нея няма самоконтрол, а без него – воля. Животът не е само професията. Болести, финансови затруднения, разочарования – това, как се възстановяваш от тях, те изгражда като човек.
Да имаш сила да се изправиш, да изтупаш коленете от прахта, да избършеш сълзите, да стиснеш зъби и да продължиш – това те прави боец.
Доверие и работа с клиенти
Адвокатството не е просто професия, то е призвание. Договориш ли се с клиент – значи да му се посветиш. Отношенията клиент–защитник са като тези между пациент и лекар. Хората поверяват в ръцете ни съдбите си.
Не мога да обещая 100% успех, но мога да гарантирам, че ще сторя и невъзможното за постигане на общата ни цел.
За сложните и „безнадеждни“ дела
Не съм лишен от емоции, но в работния процес реагирам хладнокръвно и професионално. Психическата натовареност е огромна – очаквания на клиенти, амбиции на прокуратурата, медиен натиск.
Невинаги водещ при мен е хонорарът. Понякога ме мотивира силно развитото усещане за справедливост. Бих се борил и срещу лъв, ако залогът си струва.
„Talk the talk, walk the walk“ – след думите трябва да има действия. В съдебната зала само едната страна доказва правотата си. И е прекрасно, когато това си ти.
„Тъмният герой“
Имиджът на „тъмен герой“ никога не е бил моя самоцел. Делата, които поемам, предизвикват обществен интерес. При толкова много желаещи да бъдат Батман, някой трябваше да изиграе Жокера. Ако това популяризира името ми и продава труда ми – защо да не извлека позитиви?
За стила на работа
Не бих го нарекъл агресивен. По-скоро самоуверен и дързък. Адвокатът е равнопоставен на прокурора и съдията и трябва да се държи като такъв. Не вярвам в пасивната защита.
За медиите
Нямам нужда от непрестанни медийни изяви, за да се валидирам. Коментирането без експертиза е безотговорно. Адвокатите и магистратите трябва да говорят в съдебните зали, не през медиите.
Предразсъдъците
Често адвокатите биваме идентифицирани с обвиняемите, чиито права защитаваме. Това е погрешно. Адвокатът има право на активна гражданска позиция.
Политически амбиции
Нямам такива. Моето място е в наказателното право. В съда няма ПР, а аргументи.
Критиката
Приемам я добре. Уча се от нея. Имам потенциала да бъда най-успешният и не бих приел да не съм опитал с всички сили да стана №1.
За прокуратурата и МВР
По делата сме противници, не врагове. Имам респект към кадърните професионалисти. Но когато се злоупотребява с права, няма как да мълча.
Интелектуалната собственост
Интересът ми към тази област остава силен. Защитата на иновациите и творчеството е ключова за икономическия растеж и задържането на младите хора в България.
Основен мотиватор
Семейството. Децата ми. Те са моите двигатели. Всяка победа е наследство.
Искам за тях да бъда това, което е моят баща за мен – супергероят без маска и наметало.
Източник: informiran.net