Патиланец разкри страшна мизерия в автобусите на транспортната фирма „Автобусни превози – Алексиев 91 Видин“. Ивайло Петков от Видин разказа във фейсбук за кошмарно пътуване от столицата до родния си град. Той нарече автобусите на компанията „подвижни гробища“ и обвини собственика Вергил Алексиев в „престъпна небрежност“. Видинчанинът е категоричен, че фирмата се гаври с човешкия живот и здраве.
Ето целия разказ на изпатилия пътник без редакторска намеса:
Нека ви споделя за гаврата с човешкия живот и човешкото здраве, която от „Автобусни превози – Алексиев 91 Видин“ си позволиха да разиграят с над 40 души пътници в техния автобус номер ВН0640АВ, който тръгна от София за Видин в 14:00h на 04.07.2023г. Кошмарът на пътуването ни започна, още преди автобусът да потегли, тъй като, както обичайно, той беше паркиран на сектор 38, но не беше запален до минутата на неговото тръгване, въпреки че повечето хора се бяха вече качили.
Сега оставям на Вас и Вашето въображение да си представите какво е усещането да седиш в пълен автобус, без включени климатик и вентилация, който е бил напичан и стоял в жегата под жаркото слънце часове наред, а вътре е над 40°C.
А хайде да видим, можете ли да си представите това същото нещо, да го издържите в продължение на няколко поредни часа!?
След потеглянето на моторизираната пещ от „Централна Автогара“ София, всички пътници търпеливо изчакахме, за да видим дали буквално така нажежилата се обстановка ще бъде охладена, но уви…
Нечовешките условия, на които бяхме подложени, започнаха да будят все повече притеснения у хората, всички от които вече плуващи в собствен потен сос, а някои от тях дори придобиващи различни цветни оттенъци по лицата си.
Станах от мястото си и културно попитах шофьора, който се оказа възпитан и вежлив човек, дали може да пусне климатика, защото в автобуса има възрастни хора, които вече се оплакват, че им прилошава, а дори още не сме излезли от столицата.
Шофьорът културно отвърна, че за да заработи климатика, автобусът трябва да вдигне повече обороти, при което аз благодарих, отстъпих и заех своето място отново.
След успешното вдигане на оборотите, но неуспешното включване на климатика, още двама пътници ходиха до шофьора, за да се оплачат, че температурата и задуха в автобуса са опасни и непоносими, на които той отвръщаше, че климатикът е пуснат.
Не се мина много след това, бяхме на Витиня, когато възрастната дама до мен се оплака, че ѝ прилошава, при което аз веднага отидох при шофьора и го помолих да спре своевременно.
Водачът на автобуса веднага спря в аварийната лента.
При гледката на изтощените пътници и на тези, които вече им призлява, аз реших да се обадя на телефонният номер, който е оставен за връзка в сайта на гореспоменатата фирма превозвач.
Обясних по телефона каква е ситуацията и завърших с: „Как ще се отрази на реномето на фирмата Ви, ако приберете, някои от своите пътници в чували за трупове, ще имате ли смелостта след това да се извините на децата или родителите, ако някой почине и защо се гаврите с живота и здравето на едни нормални хора?“
Отвърнаха ми, че искрено се извиняват за причиненото неудобство и изпращат автобус от Видин, който да ни пресрещне.
След това, отидох до шофьора и го попитах какво се случва, а той отвори задния капак на автобуса и учтиво ми обясни, че шайбата за климатика се е счупила, а сутринта на същия ден, когато е пътувал за София от Видин, не е бил пускал климатика и не знае кога се е случила аварията.
Ние отново се качихме и потеглихме по пътя на нашето приключение, но не продължихме дълго, защото скоро след това, на друга дама от пътниците ѝ прилоша и се наложи отново да спрем.
В 16:29 пристигнахме във Враца, където трябваше да изчакаме другия автобус…
Лао, два часа и половина София – Враца в същинска сауна.
След съвсем кратък престой на автогарата, бяхме уведомени, че изпратения за нас автобус от Видин, е аварирал на пътя, защото е спукал гума.
Казаха ни, че можем да продължим със същият автобус, в който бяхме досега или да изчакаме във Враца следващия, който е тръгнал от София за Видин, обаче не ни беше казано, дали в него има достатъчно места, затова решихме да се върнем на нашия любимец.
Слава Богу, а и на времето, защото през един период от пътуването ни, поне имаше малко сянка, поради заоблачаване, но все пак в 18:45 успяхме да пристигнем във Видин.
Беше изключително грозно, че в желанието си да се приберем у дома, бяхме принудени да се чувстваме като същински бежанци.
Много е грозно, как една фирма превозвач, под спокойствието на личния си монопол, си позволява да се гаври с най-ценното на нейните клиенти, от които тя се издържа, а именно – живота и здравото на хората.
Ами коланите? Аз наистина не мога да повярвам, че през 2023-та година, на фона на всички смъртни случаи по пътищата на България, „Автобусни превози – Алексиев 91 Видин“ си позволява да превозва живи хора с автобуси, в които или коланите са заклещени в гнездата си и са невъзможни за изтегляне или въобще ги няма.
Изключително благодарен съм за всеки път, когато тази фирма ме е прибирала благополучно във Видин или София, признателен съм за всеки път, в който не съм усещал, че се возя на автобус, но не мога да остана сляп и глух за всеки случай, в който същата тази автобусна компания ме е возила по-зле дори от чувал с картофи, шофьори цъкащи на телефона докато карат, каране с особено превишена скорост, рисково предприети маневри за изпреварване при непрекъсната линия и то преди завой, липсващи или неработещи колани, неизправна вентилация, неработещи климатици, откраднати багажи.
Не искам да вярвам, че има толкова коравосърдечен тип, на когото да не му дреме, дори малко за автобуси, които са подвижни гробища, затова пиша всичко това и се надявам да го прочете някой на когото му пука, да го прочете някой, преди да е станало прекалено късно, преди да сме влезли отново в черните хроники, преди да се наложи да споделяме скръбни послания и да слагаме жалейки за профилни във Фейсбук, преди да загубим най-близкия човек до себе си, поради вулгарна престъпна групировка.
Източник: narod.bg, crimesbg.com
