Заложници на шашкъниите на мъж станаха за пореден път почти 100 семейства от жилищен блок в столичния квартал „Обеля“. В продължение на повече от десетилетие той пали ключалките на апартаментите, електрическите табла, копчетата на асансьора и каквото още му хрумне. Типично по нашенски злосторникът се оказва известен на органите на реда, те обаче могат да го задържат едва за няколко часа, но не и да го вкарат в правия път. Веднъж отвързани, с времето ръцете на подпалвача станали всесилни.
Всички в блока треперят от страх за живота си, защото мъжът отправя и словесни закани за ръкопашни разправи и наръгване. На телефон 112 са запознати с проблемите, редовно пращали патрулки, но след кратък разговор униформените си тръгвали. Положението било напълно безнадеждно. Пироманът си правел каквото си знаел. Дори имал и стил на работа. Блъскал салфетки в ключалките, после ги възпламенявал със запалка. Редовно носел ножове в себе си, които вадел и ставало страшно. Въртял глава и се заканвал на всеки съсед. Често изпадал в кризи и крещял като обезумял.
Живеел с майка си, но двамата трудно се разбирали, защото от вратата на апартамента редовно се чували караници, обидни думи и звуци от падащи предмети. Никой не знаел какво става вътре, но по всяка вероятност сина я пребивал редовно. Възрастната жена не излизала, а синът не се разбирал с никого.
При една от проверките мъж под пагон намекнал на живущите да се пазят взаимно, защото вероятно съкооператорът им имал сериозни ментални проблеми. Това не успокоило никого, защото след полицейската проверка били запалени два автомобила – деяние, за което в момента вървяло следствие. Престъпникът бил ясен, но на свобода...
Това, уви, не е изолиран случай. Подобно е положението и в почти всички други райони на столицата. Всеки квартал си имал по няколко нетрадиционни бабаита, които безчинствали, били добре известни на защитниците на реда, но никой не ги наказвал.
Блокът на ужасите в столичния квартал "Обеля"
Блок в „Банишора" от няколко години е тероризиран от клошар, който лично домоуправителят настанил в мазе, за да не спи беднякът на улицата. Условието било, че ще изкара само една зима. Но зимата минала и заминала, а бродягата не искал да се мести. Вместо това по входа тръгнали битови кражби.
„В един момент стана страшно. Човекът имаше ключ от входа. Почна да си кани гости, да се събират, да пият и пускат чалга денонощно. Гостите му бяха хора от неговата черга. Понякога и дрогирани. Занимаваха се с какви ли не неща. Почнаха да се разбиват мазета. Уведомихме за това домоуправителя, а той каза, че ще говори да се спре с посещенията. Но нищо не последва. Когато повторно му обяснихме, че не е редно да влизат „гости”, че избените ни помещения са напълно опоскани, ни обвини, че не сме хора – нищо човешко в нас не било останало. Казахме, че ще подадем жалба в полицията, а той веднага ни репликира, че не само в полицията, но и на арменския поп да сме ходили да се оплачем. Подадохме жалби, дойде проверка, но нищо не се случи. Клошарят така и не беше изведен от мазето.
Напрежението между съседите се изостри доста. Повечето искаха домоуправителят да го прибере в жилището си, щом като е толкова състрадателен. Други бяха на мнение, че не бива да го закачаме, защото животът достатъчно го е „очукал”. Докато ние се разправяхме, изчезваха детски колела, бебешки колички, които по традиция си стоят в общите части. Клошарят дори изнесе саксиите ни с цветя и явно ги продаде някъде.
Когато беше в „почерпена” фаза, проявяваше агресия и плашеше с бой. Често пъти се е прибирал с кърваво лице, с разпрана вежда, с кучета, които ту спяха при него, ту някъде другаде.
В един момент успя да прегради част от мазето и да се настани за постоянно. Сложи решетка, за която не знаем откъде е взел пари, извади и ключове. Тогава разбрахме, че сме го закъсали, защото това е самоуправство и той носи наказателна отговорност.
Но ние сме трябвали да водим дело, за да си влезем в мазетата, защото не било законно да му разбиваме подобието на врата, за нея имал касова бележка. От полицията пак нищо не направиха – да сме се били разбрали”, споделя столичанката Деница Иванова, като обяснява, че данданията продължава с години. За да си върнат имотите, трябвало да водят дело, което не се знаело колко дълго ще се проточи във времето.
В столичния квартал „Подуяне” също си имат атракция. Момиче, представящо се като Рая, успяло да побърка жителите с дивашкия си нрав и ордата от кучета, които мъкнело със себе си. Никой не знаел истинската възраст на скитащата госпожица, която имала куп ухажори предимно пропаднали типове от кръчмите и кафенетата в района.
Рая нямала родители. Била отрасла в дом за изоставени деца и от малка се научила да хитрува, за да оцелява. След като изкласила, почнала да се навърта в заведенията, а мъжете да я черпят. Сприятелявала се лесно и не била взискателна нито към мъжете, нито към питиеата.
Понеже нямала средства за квартира, се настанила при един от своите покровители, който бил почти три пъти по-възрастен, и не след дълго почнали проблемите във входа.
Девойката сваляла де що е от мъжки пол, докато приятелят й бил на работа като пазач. Почнала да получава покани за гости, но след всяко гостуване от жилищата липсвало по нещо – от златни пръстени до пари. Рая крадяла каквото и паднело, после го разхвърляла по заложните къщи, където била добре позната.
Пикът на „бизнеса” й бил, когато заживяла със стар ерген на име Стойчо. В панелната му гарсониера тя домъкнала 8 кучета. Песовете лаели денонощно. Дразнели се от шума на асансьора, а на разходка били пускани в общите части за ужас на старците и майките с бебета.
„Тогава говорихме с кварталния. Бил запознат със случая на Рая, обаче тя била влюбена в Стойчо. Никой не можел да им забрани да живеят под един покрив. Полицаят сви рамене, да сме намерили начин да живеем в разбирателство! Така 32 семейства заживяха с миризмата на 8 кучета, натъпкани в 68 квадрата апартамент, и с кучешки изпражнения по стълбите. Младата „булка” не ги извеждаше навън, не ги и хранеше достатъчно, защото доходите на семейството отиваха приоритетно за алкохол и цигари. Когато някой й направеше забележка, тя събираше
Слюнка и плюеше в лицето му като камила.
Имало е моменти, в които си мислехме, че във входа ни има животни на два крака. Мъжкото его на Стойчо порасна, защото се видя с жена. Тя уж намери подслон и любим, с когото по цели нощи се веселяха.
Понякога излизаше да проси или да се навърта около мъжете в заведенията. Това, че имаше Стойчо, изобщо не й пречеше да скитосва по мъже. Той не я кореше, защото винаги се връщаше с бутилка и хляб под ръка. С други неща не сме забелязали да си угаждат”, споделя друга препатила от глупостите на нестандартните столичани жена.
Всички обаче се питат: „Каква е ролята на родната полиция и кого пази тя?“. Дали хората, които отказват да спазват цивилизационните норми на поведение или съвестните граждани, които държат след работа да се радват на спокойствието си, вместо да се отбраняват от съседи безделници, но на хранилка от социални помощи.
Източник: Уикенд, crimesbg.com
