Триумф на униформеното извращение! Мъже и жени под пагон превърнаха пловдивска дискотека в концентрационен лагер. При безпрецедентна акция срещу нарко разпространението, в навечерието на Гергьовден над 400 души бяха буквално телепортирани назад във времето и принудени да изживеят ужаса на “Белене”, “Скравена”, “Бухенвалд” и “Освиенцим”. Точно по мракобесните прийоми на хитлеристи и сталинисти, действащи полицаи натъпкаха младежите в смрадливите дискотечни кенефи и ги събличаха със сила. И това е само началото. При липса на всякакъв кислород и светлина, тези мъже и жени е трябвало да се разкрачват, приклякат, надупват, докато униформените завират нечисти ръце из телесните им отверстия в търсене уж на наркотични вещества. За да сме по-конкретни - млади полицайки са бъркали в сутиените и са опипвали зърната на случайно попаднали в клуба момичета. Техни колеги от мъжки пол са вкарвали мазолести ръце в слиповете на господа, хващайки ги за онова, което циничният фолклор е нарекъл с доста описателни синоними. За да е още по-гнусно, освен опипване на някои мъже им е правен детайлен проктологичен преглед (бел.ред. - ръчно обследване на ануса и простатата), догато са коленичили на земята.
Ще оставим настрана несъстоятелната до абсурдност теза на някой канцеларски теоретик, според който пушачите на джойнт и шмъркачите си вадят дрогата от г*за за да си я заврат я в носа, я в устата. Думата ни е за дълбоко вкоренените у някои служители на реда садизъм и човеконенавист, които сякаш генетично се предават от основоположниците на концентрационните лагери до днешните им наследници. Които прочее са толкова неграмотни и безкнижни, че едва ли са чували за тях. Като журналисти изпитваме дълбок срам да пишем за акцията, която не можем по никакъв начин да наречем “полицейска”. Защото да си служител на реда не е ред в трудовата книжка. Службата е на първо място образование, школовка, чест, дълг и над всичко това - любов към правдата, грижа за мира и сигурността, и инстинкт да пазиш гражданите на страната, под чиито знамена си марширувал.
Безспорно борбата с дрогата е израз на тази грижа и няма да изненадаме никого ако кажем, че точно наркомулетата гълтат и си завират “стоката” по дупките в опит да я скрият. Тук обаче лъсва тоталната неподготвеност в оперативен план на пловдивските полицаи, които ги е домързяло да отсеят контингента от редовите купонджии. Последните дори чат-пат да се качват на черешата, нямат фетиш към миризма на екскременти и генитални сокове, за да си държат “мат’ряла” там дето слънце не огрява. Дилърите от своя страна са също толкова разпознаваеми, колкото и висшия състав на МВР, ето защо не се изисква голямо полицейско майсторство да ги локализираш, проследиш и приклещиш още преди да са дошли на партито. А ако случайно си ги изтървал по пътя (което не е прецедент в практиката на униформените), да ги закопчееш вътре и закараш в районното. И там да ги пребъркаш, както повелява закона. Абсурдно е във времена, когато подслушването и следенето на телефони процъфтяват, а в медиите се спори аджеба службите “Пегасус” ли ползват или някое негово копие, ченгетата да търсят дрога в задници. Идиотско е, без извинение.
В пловдивската акция на МВР дилърите ги нямаше. Нямаше го и МВР. На негово място униформа бяха нахлузили група извратеняци с болно влечение към садо-мазо гинекологията и неосъществени фетиши за групово изнасилване. Няма как иначе да наречем хора, на които ще им хрумне да карат насилствено разсъблечени мъже да стъпват боси по опикания под и да се напъват по голяма нужда в ръката на ченге. Толкова мръснишко и на нас не може да ни хрумне, но пък организаторите на бдсм партита заслужава да си водят бележки, черпейки ноухау. Особено предвид ширещите се слухове за извращения в полицейските и дори магистратски редици. Вътрешна сигурност на МВР няма начин да не къта досиета на служители, използващи белезници в извън работно време и то на голо. Меререйският фолклор разказва за някакъв “прост полицай”, който израснал до инвестиционен посредник защото членувал в един по-особен клуб, където застаряващи банкерки ходели да ги “шибат с камшици”. Да не споменаваме за оня киберспециалист от ЦИК, който си има собствено садо-мазо общество, че даже го рекламира във фейсбук. Според Фройд всичко това е абсолютно приемливо и в реда на нещата, все пак за бащата на психологията само пълното отсъствие на секс може да мине за извращение. Останалото е невинно хоби.
Но при все това си заслужава някой политически отговорник за МВР да обясни от парламентарната трибуна каква е психическата пригодност на фетишистите в униформи, нахлули в пловдивската дискотека. Защото подобно погазване на закона не може и не следва да отива в графата “оперативно-тактически” действия на терен. Извършената гавра е тежка диагноза за състоянието на обществото и не следва да се замита под килима. Прочее днес е 9-ти май. Един от дните, в които отново си спомняме за зверствата на концентрационните лагери. Повод да поговорим пак за фашизма и за неговото продължение - сталинизма, разцъфтял бурно и на родна почва. И точно в такива дни на памет и преклонение, родната полиция ни дава мат’рял за размисъл - как осъдихме “Белене” за да се натресем в “Бушидо”.
Източник: crimesbg.com