Изборна година в най-старото висше училище в България – Софийския университет. Кандидатите за ректор са четирима професори, за да се спаси законът, който изисква такава научна степен за заемане на длъжността.
Прави впечатление обаче, че един от тях – Георги Вълчев, е станал професор само месец и половина преди крайния срок за подаване на кандидатурите – 20 октомври 2023-а, разкри източник от вуза.
Още по-голямо впечатление прави конкурсът на кандидата за „професор“ Георги Вълчев обявен по професионално направление 3.1. Социология, антропология и науки за културата (Теория и история на културата. История на българската култура ХУ-Х1Х век н културно наследство (публични политики, мениджмънт и социализация)) в ДВ. бр. 35 от 18.04.2023 г. Информацията за журито и рецензиите могат да бъдат намерени на сайта на Софийски университет.
Фрапиращо е, че от седемте члена на журито само двама са от научната област „Социални, стопански и правни науки“. Вместо това в журито присъстват трима историци и един филолог. По най-голямо недоумение буди участието на проф. Йорданка Кандулкова. която е професор по архитектура, строителство н геодезия.
Законът за развитие на академичния състав действително не отрича възможността за интердисциплинарни журита, но доколко е редно в едно жури по професионално направление „Социология, антропология и науки за културата“ представителите на професионално направление „История и археология“ да са повече от представителите на направлението, в което се избира професор?
Ако погледнем по-общо представителите на други научни области (историци, филолог и архитект) са петима от 7-членно жури, което означава, че те са в състояние да изберат професор по социология, антропология и науки за културата без да са представители на научната област, т.е., без да са експерти, че да имат правото да отсяват кандидати.
С това не приключват недъзите в тази конкурсна процедура. Към времето на подаване на документи на Георги Вълчев липсва монографично изследване, което да отговаря на Правилника за прилагане на закона.
Според преходните и заключителни разпоредби „удостоверение от съответния издател за „публикувани“ се приемат и статии, студии, монографии и др., които са приети за печат в издания, които притежават ISSN или ISBN“, но в Националния регистър на издаваните книги, в който се вписва всеки даден на издател ISBN и съответния автор и заглавие на Георги Вълчев в началото на август, когато срокът за подаване на документи по конкурса е през юни, липсва издаден ISBN, липсва издадена монографията за хабилитация .
Тя се появява на сайта на издателството на Софийски университет чак през септември. Това показва грубо нарушение на Закона за развитие на академичния състав при провеждане на конкурса за професор на доц. Георги Вълчев.
Не е формалност, че кандидатът не отговаря на минималните национални изисквания за заемане на академичната длъжност „професор“. Освен хабилитационния труд се изискват минимум 200 точки от други публикации, които авторът да представи.
Доцент Вълчев представя малко над 200 точки, от които 100 се набавят от друга „монография“ – „Сто години туристическо дружество „Сърнена гора“. Историческо развитие“. Без да коментираме връзката на текста с темата на конкурса, тъй като не сме специалисти, можем да кажем само, че ако според Закона за развитие на академичния състав в република България (ЗРАСРБ) монографията е изследване от най-малко 100 стр. текст по българския държавен стандарт, то тази книга, която е с общ обем 135 стр., от които над 40 страници съдържат само снимков материал, не отговаря на определението на закона.
С това текстът може да бъде причислен към конкурса единствено като студия. която носи 30 т. и това компрометира конкурса изцяло. Всичко това показва как един учен, стремящ се към власт на всяка цена, може да стане професор през септември само за да се кандидатира за ректор…
Чисто в академично отношение и в духа на високите стандарти, които задава СУ, се явяват и липсата на цитати в световно известните бази данни Scopus и Web of Science, като за това говори и липсата на Хирш индекс в наукометрията на доцент Вълчев.
Оказа се, че кандидатът има и друг проблем пред властта в тогата на ректор. Георги Вълчев е роден на 6 март 1962 г., т.е., към момента на подаване на кандидатурата си е на 61 г. и 7 месеца., което означава, че той навършва 65 г. 8 месеца преди изтичане на мандата през ноември 2027 г.
Правилникът за устройството и дейността на СУ, обаче, който е приет от Общото събрание, казва следното: „Чл. 27. (1) Ректор може да бъде професор, който към деня на избора има не по-малко от 10 години трудов стаж по основно трудово правоотношение с Университета на пълно работно време и по отношение на когото през периода на мандата няма да настъпи основание за прекратяване на трудовото правоотношение поради достигане на 65-годишна възраст.“
На база на това разпореждане през април Академичният съвет е приел документи, сред които и декларация за кандидатите, съдържащи именно това обстоятелство. Кандидатът Георги Вълчев, който иска същото това Общо събрание да му гласува доверие, не се съобразява с Правилника, а се уповава на Закона за висшето образование Чл. 31. (7) (Нова ДВ, бр. 17 от 2020 г.) – „на ръководна длъжност не може да бъдат избирани лица, чиято възраст към датата на избора не позволява да изпълнят поне половината от законоустановения мандат до навършване на 65-годишна възраст“.
Случаят става още по-заплетен, тъй като декларацията, която той подава е с невярно съдържание (престъпление по чл. 313 от НК) – тя има утвърден образец, а е подадена изменена. В този случай документацията му е непълна е би следвало да бъде отстранен от конкурса на ФОРМАЛНО основание, освен ако Комисията не му даде допълнителен срок да подаде декларация по образец, а тя не му дава.
Разбира се, властовата позиция на Георги Вълчев към момента – зам.-ректор по учебната дейност, му позволява да манипулира юридическите обстоятелства. Но е факт, че от морална и законова гледна точка тази кандидатура е грубо погазване на академичната автономия.
В настоящият случай Законът за висшето образование дава рамката, в която може да се разпростре Общото събрание на Университета, приемайки правилник за устройството и дейността.
В този смисъл законът е дал също така и възможност на ОС, възползвайки се от академичната автономна, да разпише правила за устройството и дейността, които в частта за избор на РЕКТОР са утежняващи. Така в хипотезата на чл. 27, ал. 1 от Правилника за устройството и дейността на СУ (ПУДСУ), ОС е въвело утежняващ критерии, стеснявайки законодателната рамка, а именно:
Чл. 27. (1) Ректор може да бъде професор, който към деня на избора има не по-малко от 10 години трудов стаж по основно трудово правоотношение с Университета на пълно работно време и по отношение на когото през периода на мандата няма да настъпи основание за прекратяване на трудовото правоотношение поради достигане на 65-годишна възраст.
Видно от разпоредбата волята на ОС, приемайки правилника в този му вид, е да утежни критерия за избор на ректор, въвеждайки по-тежки изисквания от тези, уредени в чл. 31. ал. 7 от ЗВО.
В аналогични случаи законът давя рамката, в която органите на самоуправление могат да се разпростират, но при наличие на обща воля рамката може да бъде стеснена.
Например, при търговските дружества и юридическите лица с нестопанска цел законът дава рамката на минималните изисквания на мнозинствата на ОС при вземане на решения, но самите ОС могат да стеснят рамката, въвеждайки по-големи мнозинства.
Принципът е, че специалната правна норма, отменя общата правна норма. Правилникът за устройството н дейността на СУ извежда изключения от общата регламентация по волята на ОС и на базата на академичната автономия. Правилникът на висшето училище не може да противоречи на закона, но може да утежни критериите за заемане на дадена академична или управленска длъжност.
Такъв е случаят с кандидатурата на Георги Вълчев. Освен това, за да се залъжат хората, се разпространява неверния слух, че при това положение ако той спечели изборите, може да остане на поста до изтичане на 4-годишния мандат.
Но тук още по-ясно се вижда двойният стандарт на управляващите СУ в момента. Законът за виеше образование казва в Чл. 31, че за ректор, декан и директор на филиал, департамент или колеж се избират хабилитирани лица, които работят на основен трудов договор във висшето училище.
След като Софийският университет се отказва от автономията си, облечена в Правилник, защо не се разреши на доцентите да са кандидати за ректор?
Нима ограничението да се избира ректор само измежду професорите не е дискриминационно така, както се оправдават властващите в момента за възрастовото ограничение.
Легитимно ли е да се признава Правилникът на висшето училище, когато е удобно, и законът, когато той е по-правилен за конкретния кандидат и подкрепящия го настоящ ректор проф. Анастас Герджиков, завършва сигналът.
Източник: narod.bg
