Васил Грудев: Българското земеделие е в тежка криза

Страната ни се нуждае изцяло от производствени субсидии, за да може да се утвърди и да увеличи производството си

https://goreshto.net/balgariya/vasil-grudev-balgarskoto-zemedelie-e-v-tezhka-kriza-2/111312 Goreshto.net
Васил Грудев: Българското земеделие е в тежка криза

Страната ни се нуждае изцяло от производствени субсидии, за да може да се утвърди и да увеличи производството си

Роден през 1980 г. в град Пловдив. Завършил е висшето си образование в юридическия факултет в университета „Франш Конте“, Франция. През 2006 г. започва работа в Държавен фонд „Земеделие“, като до 2013 г. преминава всички йерархични нива на структурата и заема последователно длъжности на експерт, главен експерт, началник отдел, заместник-изпълнителен директор и изпълнителен директор. В периода август-ноември 2014 г. е министър на земеделието и храните в служебното правителство на Република България с министър-председател Георги Близнашки. Заемал е и длъжността заместник-министър на земеделието и храните. През 2019 г. става изпълнителен директор на Държавен фонд “Земеделие” за втори път. Предложен за министър на земеделието от партия ГЕРБ в проектокабинета  „Габровски“.

 

 

- Г-н Грудев, ще започна нашия разговор с една много наболяла тема, особено преди жътва – зърното. Какво вижда в тази посока реалист, като вас? Да, има кризисна помощ, някакви забрани, но те няма да решат дългосрочно проблемите. За какво трябва да се подготвят българските зърнопроизводители в новата геополитическа реалност?

На първо място, българските зърнопроизводители трябва да се подготвят за свиване на маржовете. На второ място, те трябва да се подготвят, че Украйна ще получи статут, който ще и позволи безмитен внос на нейните стоки. А Украйна е огромен производител. Българските производители трябва да са наясно и че удължаването на безмитния внос вече за втора година, каквото и да си говорим, беше използван за потушаване на инфлацията в Западна Европа. Това е безспорен факт. Нека да е ясно кой какъв интерес има. И този интерес ще продължи.

Това, че ние затваряме нашата граница, по никакъв начин няма да повлияе на цената на зърното. Каквото и да си говорим, зърното е борсова стока и цената му е такава, каквато е. Но политическото решение за затваряне на границата в този контекст е правилно. И то е единственото възможно. Защото иначе, при положение на затворени пазари на Полша, Словакия, Унгария и т.н. , ако не бяхме взели това решение, при нас краткосрочната тематика щеше да бъде още по-лоша. Но това решение по никакъв начин няма да повлияе на цената на зърното на международните борси и пазари. Така че ние трябва да сме готови за ситуацията такава каквато е. Да, тази година е кризисна, защото производството на нашата продукция беше натоварено с много високите цени на консумативите. Годината ще е много трудна за нашето зърнопроизводство. Наистина много трудна.

Но оттук насетне, нека отново да си говорим за възможностите за бъдещето. За мен отново има две дългосрочни държавни решения. По-лесното и по-мъничкото като мащаб, това е засилване на контрола на границата на всички стоки, които влизат у нас. Все още нашата държава от повече от 2 години използва целия си държавен капацитет за проверка на границата единствено и само на портокали, мандарини, нар, пипер и лимони. Държавният капацитет на БАБХ, който колкото и малък да е, да го ангажираш вече втора година само с проверка на портокали и да не виждаме какво се случва с всички други стоки, е безобразие. За мен държавата трябва да се върне на границата като контрол и то много мащабно, с провеждането на държавна политика. Няма никакви кампанийни държавни политики, каквито правехме с различни стоки в моменти, когато имаше усещане, че пазарът тръгва да се залива с неясно какви стоки. Това трябва да се направи със зърното. Но това е малкото решение.

По-важният момент е ние да използваме кризата и отново да работим за инфраструктурата. Защото „морковчето“ на Европейската комисия за безмитната търговия с Украйна беше актуализацията за коридорите на солидарността. По тези коридори България има възможността да ангажира изцяло европейски средства за модернизация както на ж.п. структурата, така и най-вече за пристанищната инфраструктура. За нашето зърнопроизводство в настоящата ситуация и в ситуацията, която предстои, е най-важното държавата да има капацитет да изнася зърното поне 5 пъти по-бързо. В момента пристанищната ни инфраструктура не е добра. Не можем да се конкурираме с една Румъния. За нашите зърнопроизводители и зърнотърговци ние трябва да увеличим многократно капацитета за товарене и износ, най-вече на пристанищата. Трябва да използваме средствата, които са определени като „морковче“ от ЕК за модернизация, рехабилитация и изграждане на тази инфраструктура, която да ни позволи бърз износ. През следващите години пазарът ще е такъв, какъвто е. Трябва да реагираме по-бързо, за да можем да хващаме тенденциите на пазара по-бързо. За да имат възможност нашите производители и търговци да могат по максимално бърз начин да се възползват от ценовите флуктуации, които ги има при борсовите стоки. Ключовото е инфраструктурата за износ на суровина. Защото зърно от България ще продължава да се изнася. И когато говорим за политически решения – в момента в износа на зърно в България сме назад с 2 месеца. Които, няма как да не го кажем, че в началото на войната нашата държава взе политическо решение да спре износа на зърно от страната. Което беше абсолютно недалновидно защото тогава бяха най-високите цени на международните пазари и това в момента играе своята негативна роля. Отново държавно решение оказва влияние на ситуацията на пазара.

Така че при зърното нещата са такива, каквито са. Ако си мислим, че украинските стоки ще спрат да влизат ЕС, колкото и да ни се иска, това няма да се случи. Украйна има статут, ние имаме търговски споразумения. Да, ние трябва да настояваме  категорично и много сериозно като държава, да се спазват правилата. Когато сме подписали търговско споразумение, ние сме поставили определени изисквания към тяхната продукция. На първо място – спазване на производствените стандарти. Това са препарати, подпомагане, държавна структура. Защото производството на зърно в Украйна по нищо не прилича на европейското производство като структура на самото производство, като помощи и като разходи за това производство. Това е много ясно записано в Споразумението от 2014 г., влязло в сила през 2017 г. Поетапното отпадане на митата на всички стоки, които се внасят от Украйна е неразривно свързано с извършването на съответните промени в начина на производство. Така че нека нещата да вървят заедно. А когато под някаква форма Украйна влезе в ОСП, за мен ще дойде моментът, когато ОСП ще претърпи следващото си огромно развитие, просто защото няма да може да издържи финансово на един такъв огромен бенефициер.

 

 

- Вие сте посветил целия си живот на земеделието, изминал сте целия йерархичен път в структурите на държавната администрация в този ресор - от Директор на Фонд Земеделие до Министър на Земеделието различни периоди. Много от земеделците и служителите в администрацията ви определят като „визионер“. Няма как да избягам от въпроса каква оценка бихте дали на новата ОСП и новия Стратегически план?  Ще доведат ли те до по-добро и икономически устойчиво  земеделие или напротив? Какво е мнението ви специално за българския Стратегически план за земеделие?

Да, имах възможността и честта да премина през всички йерархични нива на структурата, най-вече в Държавен фонд „Земеделие“, и в последствие – в Министерство на земеделието. За мен основната връзка със сектора е една единствена дума и това е емпатията. Това е и причината, поради която аз продължавам да влагам усилията си в сектора.

За да тръгнем отнякъде по въпроса за ОСП и българския Стратегически план, трябва да поставим нещата в правилната координатна система. ОСП е жива структура, която е извървяла своя път през годините. Но първото поле, на което трябва да оценим ОСП е нейният бюджет. В момента на създаването си, преди повече от 60 години ОСП представлява грубо 78-80% от целия бюджет на Европейския Съюз. Най-силната, най-мощната, най-значимата политика. В течение на времето този процент постепенно, но неотклонно намалява. За да стигнем до днешния ден, в който ОСП разполага с 19% от бюджета на ЕС. До края на настоящия програмен период през 2027 г. този процент ще стане 17%. Тоест, дали ни харесва или не ОСП, дали е хубава или лоша, няма значение. Реалността е, че тя вече разполага с драстично по-малко средства. За 60 години спадът във финансовите средства е очевиден. Това е тенденцията, тя ще продължи и ние трябва да се съобразяваме с нея.

В  първите години на създаването си ОСП е целяла повишаване на производството и осигуряване на качествена храна на поносима цена за потребителя. За наше съжаление, защото ние не сме били част от ОСП тогава, не сме били бенефиери на изливането на тези финансови средства, които да направят нашето земеделие балансирано и структурирано. Ние в момента се борим с една ОСП, която иска да убеди обществото, че земеделието трябва да бъде зелено, не толкова насочено към производството, а трябва да удовлетворява други нужди на обществото. За България, обаче, това не е добре. Но нещата са такива, каквито са.

Нашият Стратегически план, разбира се е част от “менюто”, което предлага ОСП.  Всяка страна членка определя своите приоритети, но в рамките на това меню. Нашият Стратегически план е хаотичен. Той не поставя приоритети за развитие на земеделието в страната. Има и тежко нарушени баланси между производствени и непроизводствени сфери на подпомагане. Много са засилени непроизводствените схеми и мерки, както във Втори стълб, така и за съжаление – в Първи стълб. Това не е добре за българското земеделие.

Като цяло българският Стратегически план, такъв какъвто е, в рамките на ОСП, такава каквато е, не са насочени към развитие на конкурентноспособно земеделие, не са насочени към увеличаване на производствените обеми във всеки един от секторите и не са насочени към развитието на земеделското производство. Те малко или много изпълняват други, странични цели.  Това, заедно с намаляващия бюджет на ОСП, е ясен знак какво се случва и какво ще продължи да се случва. Това може да не е лошо, може да не е добро, но това е тенденция.

Европейската политика върви към все по-малка субсидируемост на земеделието. Аз не казвам, че това непременно е лошо. Може и да има и позитивен ефект. Но това означава, че нашите земеделци трябва да си правят много добре бизнессметката за това накъде ще се развива земеделието. Говорим за една структура, която ще има все по-малки маржове на печалба. За съжаление, ще бъде насочена към все по-голямо окрупняване на земеделските стопанства и на земеделието като цяло.  Продукцията трябва да бъде ценово устойчива на глобалния пазар. Защото другата голяма новост в ОСП, която ще се случи и няма как да избягаме от това, е асоциирането под някаква форма на Украйна в ОСП.

Тук искам да отворя една скоба. ЕС има с Украйна търговско споразумение от 2014 г., което е влязло в сила от 2017 г., с ясно разписани стъпки. И ние трябва да калкулираме този пазар в нашите предвиждания за бъдещето. Аз виждам по-малки маржове, виждам окрупнени стопанства, виждам намаляващ дял на субсидиите и виждам, обаче и възможност за укрепването на собствените производствени сили на нашите стопанства. Когато те знаят, че са поставени в тази среда, то те търсят решенията в средата, в която се намират. Така че картинката не е розова, не е черна, не е и зелена и бяла, тя е такава, каквато е и земеделският бизнес трябва да работи с даденостите, каквито са.

 

 

- Може би причината да ви наричат визионер големите и устойчиви български земеделци, е че вие винаги сте гледал реално на нещата. Особено на фона на говоренето на ОСП за малки, дребни, млади, в реалността се получава друго …

Винаги е хубаво да отделяме лозунга от реалността. Реалността като политика се намира в актовете на ЕС. Защото ОСП е първата и в този момент единствената федерална политика. Каквото и да си говорим, това е федерална политика. Ние сме на тази маса, работим в рамките на ОСП, с нейните тенденции. Трябва да сме наясно каква е ситуацията и какво правим. Иначе лозунгите са прекрасни. Те могат да изпълняват цели. Защото ОСП като политика се ползва от земеделците, но тя е насочена към обществото. В момента европейското общество гледа по определен начин на земеделието и очевидно то в някаква степен е взело решение за намаляване на силата на Общата селскостопанска политика. И това не е от вчера. Това се случва през последните може би 30 години. Затова е хубаво нашите земеделци да знаят какво е положението.

Защото за мен тази тенденция не е непременно лоша. Напротив, тя ще даде шанс на стопанствата да си стъпят на краката и да разберат, че тези субсидии не могат вече да представляват толкова сериозна част от нашия доход, и може би ще решат да разчитат по-малко на субсидиите и повече на истинската работа. Субсидиите са добре дошли и ние трябва да ги насочим там, където има нужда. В момента за България нуждите са изцяло производствени субсидии, за да може да се утвърди и да се увеличи производството. А популистичните приказки за къщички за птички, ми се струва, че могат да бъдат оставени и за друг дебат. Може и този дебат да водим, но той няма да е полезен на този етап.

 

 

- А каква е ролята на държавата в този процес? Непрекъснато чуваме от земеделците – държавата ни изостави, държавата абдикира, държавата не се грижи за нас. Каква е ролята на държавата в икономическите процеси?

Ролята на държавата не е малка. Напротив, бих казал, че е доста сериозна. Защото държавата е тази, която трябва да сложи нашата рамка вътре в Общата селскостопанска политика. Например, държавата може да моделира подпомагането ни за производствени нужди доста по-сериозно отколкото е в момента. Държавата може да контролира това, което се случва по нашите граници и да защитава интереса на земеделските производители не толкова плахо. Държавата може да определя правилата, по които се случва не само подпомагането, но и цялото структуриране на земеделската дейност в момента. Държавата е гарант за провеждането на политиката. Държавата е гарант за провеждането на кампанията по директните плащания. Държавата е гарант за развитието на проектите от ПРСР. Държавата е гарант за регламентирано и прозрачно влизане на стоките на нашите пазари. Държавата има ключова роля и бездействието на държавата в последните години, люлееща се от политическата нестабилност, е ключово в това, че ако ние днес теглим чертата за това къде се намира нашето земеделие в сегашния момент конюнктурно, имаме една много тревожна картинка. Няма нито един от браншовете или подсекторите, които да не е на улицата под някаква форма.

Проблем в зърнопроизводството има за първи път от може би 20 години и той е изключително сериозен. Животновъдството е в тежко положение. Това, което се случва на пазара на млякото е катастрофа. В зеленчукопроизводството е тежко. Няма подсектор в земеделието да не е в криза и то такава, каквато не е виждал от може би 20 години. Това сочат показателите.

Но кризата е и възможност. Така че държавата има ключова роля. Държавата трябва да е на мястото си. Но в момента и политическата ситуация в страната е такава, че държавата липсва в земеделието. Да, лута се. Чуди се какво да направи. Предложи един Стратегически план, които е много небалансиран. Аз не съм човек, който по принцип критикува. По-добре някакъв стратегически план отколкото никакъв, разбира се. Но трябва да се прилагат правилните инструменти, и то – навреме. Защото ненавременната помощ понякога е равносилна на липса на помощ. Така че държавата е ключов играч за определяне на рамката в ОСП, която ще се прилага в България.

 

 

- Политическа партия ГЕРБ ви предложи за експертен министър на земеделието в проектокабинета „Габровски“. Каква би била вашата мотивация отново да се върнете в земеделието и за какво ще работите, ако това се случи?

Не случайно започнах разговорът ни с думичката „емпатия“. За мен работата ми в земеделската администрация е емпатия. Мисля, че всеки един от нас си има място, както в личния, така и в служебния си живот, което чувства като дом и призвание.  Това е най-откровеният и прост отговор, който мога да дам. Емпатията и работата за това да можеш да кажеш, че нещичко е останало след теб.  Въртележката със събитията в земеделието няма да свърши независимо от това кой управлява. Имаме едни регулярни събития, които трябва да бъдат управлявани – кампании по директните плащания, регулярната дейност на Министерството на земеделието, цялостното подпомагане. Но има и няколко ключови елемента, които трябва да бъдат изпълнявани на фона на абстрактната картина, която описах.

На първо място трябва да се отговори на въпроса какво може да направи държавата за структурно подпомагане на земеделието? Най-важната, според мен, възможност за това, която имахме, беше възможността с Плана за възстановяване и устойчивост. Нека да си припомним какво представлява този план. Това е отговорът на Европейския Съюз на кризите във всеки един сектор, породени от Ковид пандемията и впоследствие засилени от войната в Украйна. Последното нещо, от което България има нужда в земеделието, това е с парите от Плана за възстановяване и устойчивост, да бъдат отворени два приема по подмярка 4.1 за инвестиции. Това не е структуроопределящо за държавата в земеделието.

Най-структуроопределящия елемент в НПВУ, който щеше да донесе ползи за цялото земеделие и за страната, това е големият проект, който ГЕРБ остави за изграждане и рехабилитация на напоителната инфраструктура в страната. Огромен проект, който беше бюджетиран за около 1 млрд. лв. Той щеше да доведе до увеличение на напояваните площи в страната с малко над 1 милион декара. Щеше да намали количеството ползвана вода за напояване с 40%. И щеше да увеличи площите, които са обект на отводняване в страната с 30%. Това е една от онези ключови стъпки, които аз намирам за ролята на държавата.

Защото държавата не трябва да се намесва на пазара, но е длъжна да осигури тази инфраструктура, която да бъде налична за нашите земеделски производители, за да могат те да се борят с конкуренцията на световния пазар. ПВУ трябваше да бъде използван на всяка цена за осигуряване на тази напоителна инфраструктура. И то в такъв мащаб, в който с нашия бюджет, за съжаление, няма как да отговорим на необходимостта. Няма как от бюджета да бъдат отделени такива средства за изграждане, модернизация и рехабилитация на напоителната инфраструктура в страната.

Напояването е това, което ключово щеше да осигури на нашите земеделски производители тази конкурентноспособност, с която те биха могли да претендират за едно по-сериозно участие на световния пазар. Съседните държави го направиха, а ние оставаме в нищото. Румъния в момента вече реално изгражда своите инфраструктурни обекти. Гърция го прави. Ние оставаме по средата. За мен премахването на този проект от НПВУ е една ужасяваща грешка. Решение, взето по грешния начин. За съжаление, взето и с употребата на някои земеделски организации. Да не се връщаме на тази тема, злото е направено. Защото това е нещо, което категорично мога да определя като лошо за българското земеделие. Така че за мен този проект трябва да бъде върнат. Трябва да бъде работен под една или друга форма. Това е ключово за нашето земеделие. Дали с изменение на ПВУ. Не съм сигурен, защото ПВУ вече е тотално закъснял, за да приключим с договарянето на проектите. Още нямаме пуснат прием по нито една от тях.

В ПВУ обаче има и друга възможност – заемната част. В тази заемна част Напоителни система може да бъде бенефициент. ПВУ дава възможност за безлихвени заеми с 50-годишна възвръщаемост. Може да бъде направено с някакво поетапно финансиране от държавата на тази инфраструктура.  Но това трябва да се случи. Без мащабен проект за напояване, българското земеделие, независимо от това колко национални средства ще вкараме в него като подпомагане, няма да има тази структуроопределяща възможност за развитие. И според мен независимо кой ще поеме политическата отговорност за развитие на сектор земеделие, това е един от проектите, който трябва да се случи със сигурност.

Другият много ключов за земеделието проект, който трябва да се случи, е развитието на онзи инструментариум от вече фигуриращия в Стратегическия план Взаимоспомагателен фонд, който ще бъде структуриран във Фонд Земеделие и ще представлява онзи партньор, който липсва до момента на нашите земеделски производители, и на който земеделците да знаят, че могат да разчитат. Партньор, който ще сподели риска за тяхната продукция. Взаимоспомагателният фонд трябва да помага на земеделците, и то отново чрез държавата, и да е техен партньор в споделянето на риска от наводнения, суши, градушки. Наистина има структурни проблеми със застраховането в земеделието. Затова държавата трябва да даде този инструментариум на надеждния партньор за нашите земеделски производители.

Говорейки за Взаимоспомагателния фонд, нека още веднъж да обърнем внимание на нашите земеделски производители, че от тази Кампания, всички средства, които те получават по линия на европейското подпомагане от Европейския фонд за гарантиране на земеделието, т. нар. директни плащания, или площните мерки, които се финансират от Фонда за развитие на селските райони, 1,5% от всички субсидии ще бъдат заделяни в този Взаимоспомагателен фонд. Те ще служат за самоучастие на земеделците, за да може държавата да организира по някакъв начин инструментариум за защита на земеделските производители от климатични явления. Може би няма да бъде усетено от земеделските производители кой знае колко много, но това са все пак средства, които ще бъдат акумулирани във Взаимоспомагателния фонд. Този фонд е заложен в ОСП, в Стратегическия план, и в Закона за защита на земеделските производители. Този фонд трябваше вече да функционира и да дава сигурност и спокойствие на земеделските производители. Средствата по този инструмент ще бъдат акумулирани и те трябва да бъдат използвани правилно.

Нашите румънски съседи създадоха този механизъм и пилотно от тази година те работят за методите на изваляването. Това е още едно нещо, което може да бъде от полза на всички земеделски стопани. Защото управлението на облаците и изваляването не е нещо, което земеделският стопанин може да прави сам със собствени сили. Тук отново инфраструктурата трябва да е на държавата.

Третият ключов момент, който трябва да бъде развит незабавно, е изменението на Стратегическия план. И то така, че да даде възможност на всички възможни средства, които са разпилени по 52 мерки, които имаме за подпомагане, само в общото заявление за подпомагане, да бъдат систематизирани. Прекалено много са тези мерки. От тях три четвърти са свързани с непроизводствени дейности. Грубо казано от 1 милиард средства за директни плащания, 220 мл. лв от тях са за непроизводствени дейности. Трябва  да бъдат намалени и да бъде увеличена частта за подпомагане на чистото производство. Имаше такъв много сериозен апел в последното Народно Събрание. И то по един безпрецедентен начин, направен съвместно от всички политически сили. Това означава, че единодушието е пълно и по този въпрос няма спор и в обществото. И това трябва да бъде спешно направено от МЗм.

Това са няколко от елементите, на които искам да обърна внимание, разбира се, има още десетки неща, които трябва да бъдат направени. Но няколко са ключовите неща, които трябва да бъдат направени, независимо от това коя политическа сила ще ръководи МЗм. Ако иска да направи нещо за сектора. А не да си говорим кой трохи от кое европейско подпомагане по какъв начин да бъдат разпределяни. Или по какъв начин да събираме отделните браншови камари, както е модерно да се наричат сега, да ги караме да влизат в конфронтации за трохи, макар и да звучи грубо, вместо да погледнем качествените структуроопределящи възможности, които има пред нас.

 

 

- В тази връзка, аз много се радвам, че за една от организациите, която се занимава със зърнопроизводство за първи път апелира: „Дайте да не се занимаваме с парички от Кризисния резерв, с които се опитват да ни залъжат очите, нека да ги използваме за нещо градивно, от което ще се възползва цялото земеделие в страната!“. Адмирации! Шапки долу! И според мен, това е пътят, по който нашите браншови структури трябва да вървят. Прекалено дълго вече е времето, в което асоциациите и земеделските производители се опитваха да водят разговори единствено за собственото си чердже и възможности за подпомагане с някакви мизерни средства, а не за инвестирането им в нещо структуроопределящо, което да повиши конкурентноспособността на цялото ни земеделие.

 

 

- Напоследък се създадоха браншови камари. Вие от страната на администрацията, смятате ли че това ще е от полза? Ще имат ли така повече глас земеделците пред администрацията?

Със сигурност това е пътят. Въпросът е пътят да бъде извървян по чист начин, с хора, които нямат други амбиции, освен чисто представителните на тези структури в земеделието. И които да работят за качественото развитие на конкурентоспособността на целия земеделски сектор.

Че обединението трябва да стане под някаква форма, трябва да стане. Дали обаче вместо да се обединим, ние отново не тръгваме да правим N- на брой Камари и Съюзи. Аз съм скептичен. Но обединение трябва да има. Силен бранш трябва да има. Браншът трябва да бъде в една структура с всичките си различия. Това нещо трябва да се случи отдолу нагоре, не под натиск и с участието на държавата. И трябва да е ясно, че такава структура ще работи в полза на цялото земеделие, а не за взимане на левче тук и там, за определен подсектор.

 Относно очертаването на площите. Аз призовавам земеделските производители те да се обръщат само и единствено към държавните структури за помощ по време на кампанията. Общинските служби по земеделие са там за тях. Нека по всички въпроси земеделците винаги се обръщат първо към тях. На второ място, моя лична амбиция винаги е било, да засилим участието на НССЗ като част от държавния консултантски апарат, който според мен, трябва да съществува под някаква форма. Подкрепяли сме ги като единствени бенефициери по консултантските мерки и за мен и в този програмен период само и единствено държавната консултантска организация трябва да бъде бенефициер по тези мерки. Разбира се, че за по-сложните проекти и по-сложните мерки, трябва да се залага на качествените консултанти. Но за директните плащания, отново призовавам земеделците да търсят само тези две държавни структури.

 

- Наистина са объркани българските земеделци. Лутат се, търсят пътища…

Да си призная честно, и аз съм объркан. Защото имаме различни неща, които си противоречат. Имаме едни изисквания в Стратегическия план като възможности за кумулиране на средства по тези 52 мерки. Обаче имаме друго разписано в наредбите за кандидатстване. След това имаме трети изисквания, за които от МЗ казват, че ще се коригират. Добре, но нормативната база е разписана по един начин. Самият факт, че не знаем кога ще приключи кампанията и кога ще могат да се затварят заявленията, какви ще са количествата, необходими за доказване по обвързаната подкрепа е объркващ. Имаме противоречия в Стратегическия план, Закона за подпомагане на земеделските производители и в Наредбите. Хаосът е сериозен тази година, но явно трябва да се мине и през този хаос.

Нещо, за което искам да предупредя земеделските производители е, да са подготвени, че може да има забавяне в директните плащания със срока, с който е удължена кампанията. Предполагам, че може да се стигне и до възможността за частично изплащане на субсидиите в рамките на настоящата година.

 

 

- Звучи разумно и правилно. Това ли са посоките, в които ще работи политическа партия ГЕРБ?

Категорично, да.

 

- Какво пожелавате на българските земеделци? Да бъдат реалисти?

Да, пожелавам им да бъдат реалисти, да бъдат търпеливи, да не спират да инвестират в стопанствата си. Да си направят негативни разчети на икономическата си дейност. Имам предвид винаги да предвиждат най-негативният възможен сценарий. Това означава да са подготвени за реалния сценарий. И им пожелавам най-важното нещо, което за мен е еманацията въобще на земеделието като цяло – оптимизъм. Земеделие без оптимизъм не става.

Коментирай

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и политика за поверителност.