Във времена, когато войните не само че не спират, но се разгарят с пълна сила в различни краища на света, режисьорката Весела Кунчева възроди в България най-впечатляващия антивоенен мюзикъл „Коса“. Хипи романтиката на „децата на цветята“ завладя Античния театър по време на премиерата на спектакъла, но заедно с това постановката се превърна в много мощен призив за мир и за край на всички войни – в Украйна, в Газа, в Сирия… Заедно с екипа на постановката и над 3000 зрители казаха „Не на войната!“.
Мюзикълът „Коса” се е превърнал в културен и социален феномен и е станал символ на епохата на хипи движението и на пацифизма. Създаден е преди 58 години – през 1967 г. от Джеръм Рагни и Джеймс Радо и композитора Галт МакДърмот. Мюзикълът обединява протестите на младите американци срещу войната във Виетнам, той е и ярък призив за мир, свободна любов, щастие и справедливост. Дългата коса се е превърнала в емблематичен символ на хипи бунта. Тя въплъщава в себе си и бунт срещу войната и консерватизма, и желание за равенство между мъжете и жените, за права на различните, и любов към човека, и свобода във всичките й проявления
Надеждата на хипитата от 60-те и 70-те години на ХХ в. беше, че идва нова епоха – Ерата на Водолея, която ще събуди в човешкия род стремеж към справедливост, а мирът и разбирателството ще станат основен елемент в отношенията както между отделните личности, така и между народите. Новата епоха на духа ще е време на просветление, в което хората от цялата планета ще преосмислят живота си и ще се обединят в общо братство. Хипитата са наричани още „децата на цветята", защото идеологията на движението е свързана и с живот в хармония с природата, а един от лозунгите им е „Власт на цветята“.
Такива са и героите на новата българска версия на мюзикъла „Коса" – цветни, различни. борбени. Но всекидневно те се сблъскват със света на диктаторите, насилниците, убийците, с тези, които не търпят различните и искат да подчинят всички на своята авторитарна власт, изпълнена с беззаконие, с потъпкване на индивидуалностите и с терор срещу човешката душа.
Дрехите на един от главните герои – Джордж Бъргър – облича Никеца. Той сякаш е роден за тази роля, и то не само защото носи дълга коса, но защото в себе си носи антивоенния дух. Цвети Пеняшки влиза в образа на другия главен герой в „Коса – Клод Буковски. Двамата отново са изключителен тандем и надграждат актьорски и вокално това, което съвместно направиха в друга хитова постановка на Веселка Кунчева и нейния екип – „Исус Христос суперзвезда“. Там Никеца е в ролята на Исус, а Пеняшки е Пилат. Заедно с останалите солисти Елена Сиракова като Шийла, Калина Костова като Криси, Никеца и Цвети Пеняшки се носят вихрено на сцената в ритъма на бунтарския рок. Чернокожият американец Майкъл Флеминг, който от над 11 години живее и твори в България, е особено пластичен в образа на Хъд.
Николай Воденичаров, познат на телевизионните зрители от участието си в „Гласът на България”, а на почитателите на рока като един от най-добрите изпълнители на песните на „Металика”, сподели, че от малък мечтае за ролята на Джордж Бъргър. Първата му среща с „Коса” е покрай прочутия филм от 1979 г. на чешко-американския режисьор Милош Форман. Във филма ролята на Бъргър се изпълнява от Трийт Уилямс. Постановката на Пловдивската опера обаче отвежда зрителите отвъд добре познатата филмова версия – към корените и автентичния дух на творбата, с нова режисьорска концепция, впечатляваща сценография и живо, енергично изпълнение. Мюзикълът задава въпроси, които звучат болезнено актуално: Нужна ли е войната, спасение ли е любовта, как се запазва индивидуалността в свят на подчинение, война ли е расизмът, променя ли властта хората.
„Нашият спектакъл е малко по-различен – не е това, което хората знаят от филма“, споделя маестро Константин Добройков. На сцената изпълнителите пеят непрекъснато – без разделение на главни и второстепенни роли, което създава усещане за сплотена, равноправна трупа и мощна ансамблова енергия. Веселка Кунчева, сценографката Мариета Голомехова и хореографът Явор Кунчев вплетоха майсторски антивоенния апел в хореографията и режисурата, както и в цветните дрехи на хипитата и в сиво-зелените военни дрехи на диктаторите, войнолюбците и насилниците и всички, които насилват човека и човешката душа. Пъстроцветни колела от стари велосипеди движат бунтарския дух и духа на свободата в спектакъла.
„Това не е спектакъл, който предлага утеха. Това е спектакъл, който пита: Кого избираш? Защото изборът не е само политически. Той е телесен и духовен. Живот или смърт. Твоето тяло и твоята душа или нечия власт. „Коса“ не е нито възпоменание, нито музикален празник. „Коса“ е предупреждение. Защото нищо не е приключило. Войните продължават. Само се сменят географските координати. И докато има кой да помни, ще има и кой да се съпротивлява. Мир сега! Свобода сега", казва режисьорката Веселка Кунчева.
Източник: Уикенд
