Параскева Джукелова е родена на 14 ноември 1970 г. През 1992 г. завършва НАТФИЗ в класа на Стефан Данаилов и постъпва на работа в Народния театър. От тогава до днес е играла в десетки постановки и филми, някои от които чужди продукции. Зрителите я знаят и от хитовото предаване „Понеделник 8 и ½“, на което бе водеща в периода 1998-2001 г.
В момента в праймтайма на БНТ се въртят епизодите от сериала „Вина“, в които звездата от Имперската трупа изпълнява една от възловите роли – на Цвета Бончева.
- Параскева, това лято по БНТ се излъчва повторение на сериала „Вина“. Има ли вероятност да има нов, трети сезон на сагата?
- Надявам се това да се случи на по-късен етап. В момента няма такова решение и одобрение от страна на БНТ, но не е никак невъзможно в някакъв момент да се появи и трети сезон на сериала. Във всеки случай няма да е скоро. Целият творчески екип – сценарист и режисьор и т.н. работи по новия сезон на „Под прикритие“. Няма как едновременно да се снимат няколко сериала.
- Миналата година излязоха три филма с ваше участие. Как успяхте да съчетаете снимките с ангажиментите си в театъра?
- Не съм имала проблеми да съчетая работните си ангажименти. Когато има желание, човек намира и възможност. През 2024-та се появиха на екран „Гунди – Легенда за любовта“, „Без крила“ и „Клас 90“, но още през 2023-та снимах някои от тях, както и втория сезон на „Вина“. Наложи се доста маневриране в графика. Ръководството на Народния театър прояви разбиране и така се направи програмата, че нещата се случиха. В момента нямам предложения за филми и сериали, но при актьорите е така – веднъж има много работа, друг път – не.
- В „Гунди – Легенда за любовта“ и в „Без крила“ играете майките. Кога за първи път влязохте в такава роля?
- За първи път беше в „Сезонът на канарчетата“ през 1992-1993 г., когато чисто житейски нямах никакъв опит като родител. На сцена доста по-късно започнаха да ми дават такива роли. Към днешна дата съм играла толкова майки през годините, че филмовите и театралните ми деца са доста.
- Изпадали ли сте в конфузни ситуации в работата си?
- В телевизионния филм „Духът на баща ми" играех майката и трябваше да зашлевя шамар на екранния си син. Това беше най-мъчителният ми момент като актриса. Не ми се обръщаш ръката да ударя, а трябваше да го направя. В киното няма как да излъжеш, трябва да си се удря истински.
- Кои са предизвикателствата пред вас през новия театрален сезон?
- От програмата на Народния театър не виждам в близко бъдеще да се очертава да вляза в репетиции за ново представление. Имам идея за моноспектакъл, но не ми се ще да ви разказвам подробности, тъй като още не съм уредила правата и имам нужда от време за доизпипване. Само ще спомена, че преговарям с авторката, като се надявам всичко да се случи така, както искам. След като уредя авторските права, на които много държа, ще мисля и за режисьор.
- Притеснявате ли се да играете сама на сцена?
- Имам опита и усещането какво е да играеш сам на сцената. Преди 16 години направих моноспектакъла „Става дума за любов, или е опит за убийство“ на австралийската авторка Фиона Спрот. Играех го на 4-тия етаж на Народния театър. И за него идеята беше моя. Намерих текст, който ме развълнува и запали. За мен е важно в моноспектакъла актьорът да има какво да сподели с публиката и това да бъде негова лична кауза, а не да е поканен.
- Трудно ли ви беше, когато бяхте актриса на свободна практика?
- Приемам трудностите като обучение, като университет. През 10-те години, в които бях актриса на свободна практика, имах възможност съвсем съзнателно да избирам в какви проекти да участвам. Това е нещо, което не можеш да си позволиш с пълна сила, когато си щатен актьор в театрална трупа. В онзи период знаех защо приемам всеки ангажимент. Работех в различни театри из страната, стоящи извън обектива на критиките, които понякога напрягат. Чрез ролите, които направих тогава, успях да се доизградя като актриса, добих самочувствие.
- Има ли режисьор, с когото не ви е било леко да работите?
- Смея да твърдя, че съм актриса, която се адаптира към изискванията на режисьорите. Работила съм с Иван Добчев и Теди Москов, които се славят малко или много като диктатори в театъра, но и с двамата отношенията ни бяха чудесни. Така съм си изградила процеса на сътрудничество с режисьорите, че не влизам в конфликти с тях. Дори напротив, заедно търсим решения и опитваме.
- За какво похарчихте първия си актьорски хонорар?
- Първия хонорар като актриса взех от „Разводи, разводи” на Джеки Стоев. Току-що бях приета във ВИТИЗ, но още не беше започнал учебният процес и ме поканиха да участвам във филма. За снимките, които бяха няколко дни, ми се наложи да пътувам от морето до София с влак. Пристигнах в столицата и тъй като нямаше къде да живея, от продукцията ме настаниха в хотел „Родина“. След като снимах, ми платиха. Вече разполагах с повечко пари и реших да се върна на морето със самолет. Не мога да кажа какъв беше размерът на хонорара, но явно е бил достатъчен, за да си помисля, че съм се замогнала и да си купя самолетен билет. Със следващите изкарани пари успях да си взема и грамофон. Обикновено все се случваше така, че когато снимах във филми, си запазвах и някои предмети, свързани с ролите ми. Подаряваха ми ги от продукцията.
- Какви вещи сте запазвали от филмите, в които сте се снимали?
- Все още пазя вкъщи червения шал и обувките от „Изпепеляване“. И палтото, с което ме завиваха, когато ми беше студено на снимките на „Ловджийска чанта“.
- През лятото успяхте ли да си починете добре?
- Да, въпреки че има още време за отдих. В Народния театър сме във ваканция и ще започнем активна работа в средата на септември. Десет дни бях на палатка с приятели. Дъщеря ми Калина е достатъчно голяма, за да си има своите почивки, отделно от мен (смее се). Съвсем скоро възнамерявам да се метна на колата и да тръгна с моя домашен любимец – кучето ми Марс към нашето море.
- Посетихте ли и вилата си в Правешкия балкан и родното Панагюрище?
- До вилата не съм ходила, което е много тъжно. Уви, така се получи. До родния ми град винаги намирам време да отида. Отскочих и до там това лято.
- Какви са интересите на дъщеря ви Калина? Ако реши да стане актриса като вас или режисьор като баща си Виктор Божинов, ще я подкрепите ли?
- Калина има интерес към рисуването и музиката. Ще я подкрепя, каквото и да избере за свой творчески път. Засега не виждам в нея никакви намерения и желания да става актриса. Поканиха я за един филмов кастинг, но тя категорично отказа да се яви. Дори не пожела да отиде от любопитство – просто да види как се случват нещата. Но пък обича да гледа как работи баща й на снимки. Не ми е никак трудно да си представя, че на един по-късен етап може да се ориентира и към режисурата. В крайна сметка тя ще си реши сама с какво ще се занимава.
- В какви отношения сте с бившия ви мъж Виктор Божинов?
- В добри отношения сме. Виктор, аз и Калина имаме доста общи преживявания дори след раздялата. Ходим на концерти, били сме заедно и на море. Впрочем с бащата на дъщеря ми никога не сме били съпрузи. Нямаме сключен граждански брак, както се пише и твърди в някои издания. Имахме съвместно съжителство, което продължи 10 години. Развод нямаме, защото нямаме и брак.
- Чувствате ли се готова да допуснете нов мъж в живота си?
- Когато на човек му дойде такава ситуация, няма да го пита дали е готов или не. По принцип е хубаво хората да се намират.
-Как се грижите за външния си вид?
- Опитвам се да спортувам. Но не правя това много редовно, има какво още да се желае в тази посока. Важно е човек да поддържа добра физическа форма. В интерес на истината, по-приятно и интересно ми е да плета на една кука, вместо да тренирам каквото и да било. Не съм доволна от теглото си, има какво да се подобрява. Внимавам с храната, но не спазвам конкретна диета.
- От колко години шофирате? Имали ли сте стресови ситуации на пътя?
- От доста години съм шофьор. Взех книжка по времето, когато вече работех като актриса в София. Купих си една малка ланча, която стоически понесе моите грешки като шофьор. С нея имам три спирания в задните брони на други автомобили и няколко смени на радиатор. Днес спокойно мога да кажа, че съм се научила да карам и не спирам, удряйки МПС-тата пред мен (смее се). През годините съм сменила три коли. Имам глоби за висока скорост и за неплатена Зелена или Синя зона. Случвало се е да се разсея и да пусна есемес за паркиране, в който съм сгрешила регистрационния номер на колата си. По принцип съм човек, който се опитва да спазва правилата и законите, и много се ядосвам, когато волно или неволно допусна някакво нарушение.
- Споменахте, че плетете на една кука. Какво?
- Когато видя нещо красиво, ми се приисква да се опитам да го изработя със собствените си ръце. В момента плета чанти. Правя това за удоволствие, но са се натрупали 20 бройки и май ще трябва да ги предложа за продажба, защото няма как да ги използвам всичките. Оказа се, че мога да правя и шапки. На морето успях да изплета 2. През годините съм се опитвала да правя и бижута.
- Кога планувате да предложите моделите си за продажба?
- Не мога да кажа, не знам. Продажбата е търговия, а аз не съм добър търговец. Може да се каже, че съм най-лошият предприемач. Имам идеи за това как може да стане някоя сделка, но трудно ги реализирам.
- Ако не продавате моделите си, може в един момент да задръстите дома си...
- Това си мисля ежедневно. Затрупала съм се у дома и става хаос, а не е необходимо да се държат вещи, които не се използват. От друга страна, винаги съм се ужасявала от това да не се изхвърлят здрави и годни за употреба неща.
- Създава ли ви грижи и тревоги кучето ви Марс?
- Не, той е идеалният домашен любимец за апартамент. Много добър и тих компаньон е. Не създава проблеми дори когато не съм вкъщи. Бил е с мен и на репетиции и не е пречил. Единственото, което ме притеснява относно Марс е, че породата му има вродени заболявания. За това разбрах впоследствие.
- На 14 ноември ще станете на 55. Ще празнувате ли юбилея?
- Не обичам да празнувам, но в интерес на истината, още не съм мислила за своя 55-и рожден ден. Възможно е да реша нещо на по-късен етап. Когато станах на 50 не отбелязах юбилея по никакъв особен начин, тъй като вилнееше КОВИД-19 и беше абсурдно човек да организира каквито и да било масови мероприятия.
- Най-запомнящото се ваше ЧРД парти през годините?
- Най-голямото, весело и мащабно парти, което съм организирала, беше за моя 30-годишен юбилей. И до днес си спомням ясно купона и приятелите, които присъстваха. Бяхме в конна база „Славия“ и се появих пред гостите си, яздейки. Вълнуващ беше и друг мой рожден ден, но не мога да си спомня годината. Тогава приятелката ми Мая Бежанска дойде и ме взе от репетициите на спектакъл, на който режисьор беше Краси Ранков. Каза му: „Край, вземам ти я". Настоя да отидем вкъщи и да се облека дебело. След това се качихме на Витоша и скочихме в тандем с парапланер. Това беше подаръкът й за рождения ми ден.
- Съжалявате ли за пропуснати възможности през изминалите години?
- Винаги има някакви неща, за които човек може да съжалява. Излишно е обаче, защото миналото няма как да бъде променено. Въпреки това много ми се иска да ми се беше отворил пътят за снимки в Италия, когато имах шанс за това. По онова време не се пътуваше и работеше безпрепятствено в чужбина.
- Имали ли сте моменти на отчаяние?
- Да, това си е болест на съвремието. Депресия, апатия и тревожност спохождат много хора. Трудно съм излизала от такива състояния. Бях чувала, че най-добрият лек е да помогнеш на някой човек или да се включиш в благотворителност – действало одухотворително. През лятото се опитах да поразчистя дома си от непотребни вещи.
Участвах в благотворителна кауза и дарих детските играчки на Калина на читалище. Събрах и изпратих и буркани. Чувствам се добре, когато вещите са преминали в ръцете на друг.
Източник: Уикенд
