Актьорът и поет Иван Иванов разговаря със себе си: Най-тъжното нещо е в залеза на живота си човек да се огледа назад и да си каже „Пропилях го този живот…“

https://goreshto.net/goreshto/aktyorat-i-poet-ivan-ivanov-razgovarya-sas-sebe-si-nay-tazhnoto-neshto-e-v-zaleza-na-zhivota-si-chovek-da-se-ogleda-nazad-i-da-si-kazhe-propilyah-go-tozi-zhivot-2/127265 Goreshto.net
Актьорът и поет Иван Иванов разговаря със себе си: Най-тъжното нещо е в залеза на живота си човек да се огледа назад и да си каже „Пропилях го този живот…“

Иван Иванов не обичаше журналистите и медиите. Той странеше от тях и изключително рядко даваше интервюта. Разговорите му с репортерите се броят на пръстите на едната ръка, особено в последните 15 години, когато бе диагностициран с тежка болест. Оттогава не е дал нито едно интервю. Затова пък през 2008 г. Иван Иванов направи интервю сам със себе си и го включи в една от книгите си – „Дни и нощи“. Публикуваме го в пълния му вид.

 

- Кой е съвършеният отговор, до който си достигнал?

- Учителят казва „Чудото, това съм аз!" Харесва ми!

 

- Интересуваш ли се от това, което вършат политиците?

- Не! Животът е дар. Физическото време изтича и е добре да получиш просветление в този живот. Ставаш действащо лице. Иначе не знаеш кой си. Ако осъзнаеш кой си, преставаш да се занимаваш с политика. Излизаш от съня. Отпадат желанията, гордостта, завистта, неведението, алчността и егоизмът. Препълнил си чашата и започваш да раздаваш.

 

- Коя привилегия не могат да ти отнемат?

- Да убиеш човешкия дух. Това е невъзможно.

 

- Кои са мислите, от които най-много се страхуваш?

- От самите мисли. Нямат начало, край, среда и форма. Няма по-нахално нещо от мисълта.

 

- От какво искаш да избягаш? Търсиш ли усамотение?

- Няма къде да бягам. Стоя на мястото си.

 

- Би ли могла някаква роля да те провокира?

- Не!

 

- Актьорите обичат да говорят за влизане и излизане от ролята. А ти?

-Свършваш едно нещо по най-добрия начин,  пиеш кафе и чакаш следващия кадър.

 

- Според теб излиза, че е лесно да играеш в киното?

- Според мен така излиза.

 

- Ходиш ли на кино и театър?

- От време на време

 

- Не ти е интересно ли?

- Просто ходя... от време на време.

 

- Не ти ли е отегчително да не правиш нищо?

- Не. Не ходя никъде, защото отида ли някъде, трябва да започна да мисля. И като се замисля какво съм измислил – грозничко.

 

- Отказвал ли си роли?

Случвало се е. От грозните да избирам по-малко грозната.

 

- В нашето кино няма хубави, романтични любовни сцени, не мислиш ли?

- Хм...

 

- Можеш ли да се занимаваш с нещо друго освен с кино?

- Аз мога да се занимавам с всичко, но не искам. Това, което най-много ме интересува е смисълът на човешкия живот, а смисълът е в пробуждането. Най-тъжното нещо е в залеза на живота си човек да се огледа назад и да си каже – пропилях го този живот…

 

Когато човек се рози той вече се е реализирал. Работата му е да разбере, че е човек. По какъв начин – чрез средствата, които са му дадени, чрез конкретна работа – журналист, актьор, писател… Когато човек отиде над работата, отвъд бунта, той започва да се превръща в слънчево същество. Освобождава се и започва да живее. Аз правя каквото реша, че е правилно и го правя с цената на живота си. И никого не обвинявам за това. Решението си е мое.

 

- При толкова почитателки по петите ти с какво те спечели жена ти Петя Силянова?

- С Петя сме от първи курс в театралния институт. Видях я и си казах, че това е моето момиче.

 

- Какво изпитваш, когато гледаш твой стар филм?

- Хм… Синът ми Стефан казва на приятелите си – това е баща ми.

 

- Защо не се получават простите човешки истории в българското кино?

- Въпрос на народопсихология. Разковниче за прямота в изказа и взаимоотношенията между героите и да премахваш подтекста. Аз не харесвам подтекста. Следвам това правило за яснота и в живеенето. Подтекстът не се родее с притчата.

 

- Какво значи за теб изразът „У дома“, с какво го свързваш?

- Това е знанието, което аз имам за любовта. Учителят казва: „Любовта е окръжност без периферия и център“. Колко изумително, нали!... Животът ми е низ от конкретности, които изживявам до пълно изтощение. Аз го наричам постоянно състояние на будност.

 

- Светът се опитва да направи хората по-целеустремени. А ти поддаваш ли се?

- Всички беди идват от стремежа на човек да задоволи желанията си. Аз съм гордо човешко същество. Не съм разочарован човек. Когато харесвам нещо – крещя. Когато не харесвам – пак крещя. Започнах да пиша, за да се превърна в същото, което съм. С кого бих искал да снимам? Със себе си.

 

- Ако се обърнеш назад и можеш да промениш нещо, коя грешка би поправил?

- Нищо не бих променил. Щом осъзнаеш, че нещо ти се е случило, трябва да имаш доблестта да го приемеш, да се научиш да казваш „Да“! Тогава всичко, което ти се е случило, става съществено. В един човешки живот няма нито миг несъщественост. Просто трябва да се знае, че си жив.

 

- Когато човек има успех, той трябва да получава пари!

- Такъв е този век.

 

- Значи няма да станеш депутат?

- Не! Всеки човек тежи на мястото си. И това трябва да бъде осъзнато.

 

- В какво най-много вярваш?

- В хората. Те са чудо. Човек трябва да има знание за радостта от съществуването. Най-много ме плаши невежеството. То е в основата на всички беди, то ражда всичко грозно. С него не можеш да се бориш.

 

- Какъв цвят очила биха подхождали на очите ти?

- Хей, аз нося черни очила не за да се правя на интересен. Сините ми очи не издържат светлината и сълзят.

 

- Разпространено е мнението, че в България всичко е грозно. Така ли е?

- Моите очи виждат толерантни, сърдечни, притеснени и добри хора. Българинът е божествен невежа и това го прави уникален. Той е богоизбран да бъде такъв. Истината е, че ми е интересно да участвам в еуфорията на глупостта.

 

- Затова ли бягаш от светлината на обществените прожектори?

- За мен животът е отрязък от време, който трябва да изживея сега. Ако нещо ми пречи, причината е в мен. Някой краде, граби, убива… Какво по-голямо нещастие от мъртва душа? Не може да имаш позиция в обществото, което още не се е събудило. Когато хората започнат да се вслушват в сърцата си, ще разберат, че най-голямото чудо е това да си жив… И за тези неща трябва да се говори.

 

- Притесняват ли те с нещо годините след 50, или ги посрещаш в душевно равновесие?

- Не може да ме притесняват години. Посрещам ги в комфорт – заради добре свършена работа.

 

- Кое според теб е най-драматичното събитие в живота на поколението?

- Драмата на всички поколения е да не осъзнаваш, че са човешки същества. За да видиш другия до себе си, трябва ти самият да си буден. Буден ли си, виждаш красотата наоколо. Всеки човек е красив. Това трябва да се знае!

 

- Кои са според теб истинските лечители?

- Наричат се духовни лечители. Хората трябва да се е обърнат към тях.

 

- Къде нареждаш изкуството?

- Изкуството е среда, упражняваш дарба, най-просто казано – работиш. Срещата между двама души може да е толкова съществена, че да просветли едно човешко същество.

 

Това ще бъде по-важно от всички роли, които съм изиграл. Глупаво е да бъдеш непрекъснато предан на професията си, наречена изкуство. Според мен не е възможно човек сам да роди добри мисли. Това винаги става с чужда помощ. По-важно е да се подготвяш за завръщането си.

 

- Вярваш ли, че душата може да оцелее днес?

- Душата е свързана с човека. Когато той боледува, и тя е болна, когато той е в заблуда, и тя е в заблуда. Душата оглупява, когато човекът е глупав. Работата на душата е да опознава духа. Работата на човека пък е да отглежда душата. Душата е материално понятие, не е някаква неясна субстанция.

 

- Когато показват твой филм, възхищаваш ли се?

- Не.

 

- Защо, не се харесваш ли?

- Напротив. Винаги се харесвам.

 

- Мечтаеш ли за Холивуд?

- Може би ще ти е интересно да разкажа една случка. На един безкрайно скучен фестивал на българското кино в Лисабон показаха филм, в който играя. В залата имаше трима души. След това пресконференция. Попитах организатора с какво да запомня това скучно събитие. Отговорът беше: „Господине, на стола, на който седите, преди вас са седели Марлон Брандо и Ален Делон”. Благодаря, любезни, отговорих.

 

- Когато не се снимате в киното, кой ви обръща внимание? С кого имате контакти?

- Няма кой да ми обърне внимание... Хората се крепят един друг, без да търсят контакт, и в това е чудото на съществуването.

 

- Кой си ти?

- Иван Иванов... Хм...

Източник: Уикенд

 

Коментирай

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и политика за поверителност.