В края на декември Стефан Мавродиев стана на 82, но за радост на многото си почитатели, все още е действащ актьор и режисьор. Е, в последните години ветеранът на Младежкия театър имаше някои здравословни проблеми, но се пребори мъжки с тях и отново влезе във форма. Когато е на сцената той не чувства никаква болка, неразположенията се появяват камо ако си почива.
Маврото е не само великолепен творец, но и легендарен чешит и бохем. Рождените си дни той обикновено празнува като сватби – на 29 декември събира колеги и приятели в любимия си храм на Мелпомена и веселбата продължава до 30-и на обяд. Само през 2025-а нямаше мегапарти, но за това си имаше уважителна причина – театърът се оказа в извънредна ваканция.
- Г-н Мавродиев, на 27 декември беше именият ви ден, а на 29-и навършихте 82 години. Как празнувахте?
- Отбелязах по правилния начин и двата празника – почерпих. Обикновено не чествам имения си ден, но тази година по технически причини събрах колегите в Младежкия на 27-ми, понеже на 29-и театърът беше във ваканция. Рождения ми ден изкарах в много тесен кръг. С двама-трима приятели на кръчма.
- Как посрещнахте Бъдни вечер и Коледа?
- Традиционно - бях си вкъщи. Православен съм и спазвам обичаите. От най-ранна възраст ми е влязло християнството под кожата. Кръстен съм още като бебе – роден съм през 1943-та, когато децата приемаха вярата съвсем малки. Бъдни вечер и Коледа са много приятни дни, които дават равновесие на духа.
- Спазвахте ли постите преди Рождество?
- Не, а ако това е грях, значи съм грешен. Винаги така се е случвало, че в седмиците преди празника ме е завъртала шайбата, затрупвали са ме задачи и ангажименти, та не е имало как в такова натоварено време да постя. В живота си съм имал периоди, в които не съм ял дадени храни по разни причини: Случвало се е и да съм толкова зает с работа, че да не съм намирал начин да сложа дори и залък в устата си. Явно тогава съм си постил, но не е било осъзнато (смее се).
- Дъщеря ви Ивана и внукът не успяха ли да дойдат при вас за Коледа?
- Не, нямаше начин. Те са си в чужбина, там си празнуваха. Дъщерята дори ходи на работа, а внукът е на училище. Чакам ги да си дойдат през лятото. Тогава ще се видим.
- Разочарован ли сте, че дадоха само на някои пенсионери по 120 лева коледни добавки, а не на всички?
- Лично аз нямам нищо против да дават добавки на хората с по-малък доход. Моята пенсия е горе-долу отлична. Дълги години съм работил и съм си внасял осигуровките. Тъжното е, че поначало пенсиите у нас не са високи.
- Каква беше за вас 2025 година?
- На такъв въпрос трудно мога да отговоря. Всяка година си е башка луда, както се казва. Успехът и неуспехът вървят ръка за ръка. Времето си минава, ние минаваме през него и накрая си заминаваме. Къде? Ще видим!
- Поставили ли сте си цели за следващата година?
- Не съм човек, който слага цели пред себе си. Не правя така, защото не знам какво ще се случи дори след малко, когато изляза навън. Към момента съм наясно единствено, че през февруари започваме да репетираме ново представление. В него ще играя с колеги, които са от моята кръвна група - еднакви сме като мислене и отношение към работата. Няма да разказвам повече подробности, за да не урочасам спектакъла. Ще продължавам да участвам и в други постановки в Младежкия театър. Това, че все още упражнявам професията си, ми дава криле. Надявам се всички да бъдем живи и здрави.
- Как сте със здравето?
- Не искам да казвам голяма дума, за да не дърпам дявола за опашката, но съм добре. Преди няколко години имах проблем с дискова херния, която сега ми напомня за себе си, когато преуморя доста крака. Слава богу, болката не е режеща. Когато съм на сцената като актьор или работейки като режисьор, не чувствам нищо. Затова и се стига до преумора. Болезненото състояние се появява, когато си почивам. Явно трябва винаги да работя, за да съм добре.
- Ще гласувате ли догодина на изборите за парламент и президент?
- Към момента дори не ги мисля изборите. Дано нашите управници обаче да не го докарат дотам, че хората да вземат сопите - тогава ще е много неприятно. Сблъскваме се масово с политическа демагогия, която е страшно противна.
- Бихте ли участвали и вие в протести срещу управлението?
- Да. Наглост от страна на политиците е незаинтересоваността от живота на хората. Управляващите ги води личният или партийният интерес... Свободата в България означава възможност да се краде на воля, а под демокрация се разбира да се съберат няколко бандити, да направят шайка - партия, та да могат да грабят още повече. Това, за съжаление, е положението в нашата мила родина. Нахалните и наглите, които не са никак малко, прогресират. Качили са се на вратовете на цялото общество и танцуват мазен кючек отгоре - „музиката”, която най-точно им импонира. Трудна е борбата с тези същества, които, по-просто казано, мислят само за собствените си задници.
-Всеки ден ли отделяте време за спорт?
- Да, за поддържане на тонус. Вкъщи вдигам гирички, правя лицеви опори и други упражнения, а гледам и доста време да се разхождам навън, независимо от времето.
Движението е здраве. Когато човек се обездвижи, става много лошо.
- Как си почивате най-пълноценно?
- Почивам си най-добре, когато се шляя и мисля какво ми предстои да направя. Ходя и на изложби - това също ми е релакс. През лятото обичам да плувам. Едно време навъртах километри с плуване, но вече не. Сега само по 100 метра.
- Имали жена до вас?
- А, стига с тези въпроси за жени! Има ли, няма ли, няма да отговарям! Какво ви влиза в работата?!
- Кога от Теко станахте Мавро?
Теко ми казват само най-близките приятели. За повечето познати съм Мавро. На баща ми, който беше учител във Варна, навремето му викаха така. Той беше големият, а аз - малкият Мавро. Идвайки в София, се пренесе и прякорът ми.
- Майка ви е пеела опера. На вас удава ли ви се това изкуство?
- Майка ми, лека й пръст, е една от създателките на Варненската опера. Аз, за съжаление не мога да пея. Правил съм опити, но все ми пада гласът. Имам слух, но при възпроизвеждането нещо ми пречи. Не съм бил амбициран да ставам певец. Хубавото е, че като се е налагало да пея в театъра, съм се справял.
- Примерен ученик ли бяхте?
- Чак примерен - не, но не съм правил нищо скандално. Не съм буйствал и не съм чупил нищо. Когато преподавателката ме изпитваше пред дъската, разказвах урока със свои думи, а съучениците ми се заливаха от смях. Тази реакция смущаваше т.нар. другари учители и те решиха, че нарушавам дисциплината. Затова в края на един първи срок в гимназията ми бяха намалили поведението.
- Родителите ви как реагираха?
- Скрих от тях. Баща ми щеше да ме поступа, макар че вече бях станал голям и щеше да е доста неудобно. Татко научи чак след време. Бях станал вече отличник и му казах за намаленото поведение. Бяха забавни години.
- През 2025-а се навършиха 100 години от рождението на Георги Парцалев. Делили сте гримьорна с него. Станахте ли близки?
- Имахме обща гримьорна няколко години, но рядко се засичахме, защото не играехме в едни и същи представления. Познавах добре Парцалев още от дете. Той беше много интересен човек, почтен и добър, с неочаквани възможности. Учителят ми Методи Андонов, който по едно време беше и директор на Сатирата, успя да извади много от него, изгради го като голям актьор. Доста приятели и колеги си отидоха от този свят, което ми отваря очите, че и аз не съм първа младост. Иначе като цяло не си давам сметка, че съм вече на бая години.
Източник: Уикенд
