Да, ама не! Коко е по-млад и на 31 юли ще чукне само 59. Купонът за ЧРД ще е в България и посред нощ сред гостите най-вероятно ще цъфне полицейски патрул.
Ето какво още разкри бившият директор на БНТ в навечерието на личния си празник:
- Коко, на 31 юли ще навършите 59 години. Ще празнувате ли?
- Дебело искам да подчертая, че навършвам 59 години, а не 61, както се твърди в Уикипедия. Чак другата година ще бъда юбиляр. Роден съм през 1966-а, а не през 1964-та.
На 31 юли най-вероятно ще си бъда в София. Обичам купоните да ги правя вкъщи, само миналото лято не успях, защото ремонтирахме жилището. Сега искам да събера верни другари и да се повеселим хубаво. Никога не съм правил някакви големи спектакли и фестивали за рождения си ден, но както традицията повелява, съседите викат полиция заради шума. Преживява се и това.
-В момента сте в Гърция със съпругата ви Радина Червенова. Колко време ще продължи лятната ви почивка в южната ни съседка?
- От юни сме в Гърция с Радина. По някое време през юли ще се приберем до България заради работни ангажименти и рождения ми ден. След това отново ще се върнем в Гърция, стига да не ни мине котка път. Отпочиваме си най-добре в южната ни съседка. Дълго време ходехме на едно място, а от 2 години сме на друго. Имаме приятели с прекрасна къща. Много е готино при тях.
- Докато сте на почивка, как минават дните ви?
- В много приятен попугръцки стил. Готино, лежерно, спокойно. Седим си с Радина, гледаме си се, почиваме си активно, бърборим си. Моткаме се до ранния следобед, а към 14.30 – 15 часа отиваме на плажа, където се печем и плуваме. Гледката към морето е фантастична. Дори на моменти се чувствам като идиот, като си дам сметка, че погледът ми е залепнал към водната шир.
- Вие ли приготвяте храната за лятната ви трапеза?
- Често ходя да пазарувам. Много обичам и да готвя и правя това най-редовно. Последно опекох кюфтета на скара. Радина ме отменя, но само понякога.
- В Гърция не ви ли липсват големите купони с приятели?
- На морето няма купони. Дето се казва, взел съм си през годините доста голяма част от полагащите ми се веселби. Много ми е спокойно, приятно и лежерно по време на почивката ни. Никак, ама никак не ми липсва нищо в Гърция.
- Ще отскочите ли и до нашето море това лято?
- Не, мерси! Много ми допада лафът, че на България най-хубавото й е близостта с Гърция. Когато съм в южната ни съседка, всеки ден се впечатлявам от невероятно готините и усмихнати хора, които срещам и с които контактувам. Поздравяват ме, без изобщо да ме познават. Веднъж отидох да пазарувам и се оказа, че не работи терминалът за плащане с карта. Предложиха ми да си взема покупките и да се върна да платя, когато имам възможност. Купувайки от сергия килограм домати, там ми подаряват и две краставици. Човек може да се побърка от радост при такова доверие и уважително човешко отношение. Ние, българите, се имаме за пичовете на света и много обичаме да кръщаваме другите народи, че са мързеливи, крадливи и т.н. Подобни твърдения обаче са далеч от истината и реалността. Човек трябва да има сетива за доброто, иначе е див кретен.
- С напредването на възрастта движите ли се повече? Спортувате ли?
- Не, да не дава Господ. Радина ми е купила надуваем борд, на който мога да стоя прав. Това ми е приятно да го правя. Обичам да плувам, но активното спортуване не е за мен. Ненавиждам и диети и разни веган храни. Като чуя за тях, ми става лошо. И докато работех при Иван Костов, който не ядеше месо, нямаше проблем да си угаждам с храна пред него. Няколко пъти сме слизали да обядваме заедно в стола на Министерски съвет. Тогава ми правеше смайващо впечатление, че щом Костов влезеше, се криеха под масите чиниите. Аз никога не съм го правил. Обичам и постни манджи, но не съм фанатик по тях.
- Пушите ли и какъв алкохол си пийвате през лятото?
- Пуша прекалено много, което е селско – признавам си го с ръка на сърцето. Колкото до алкохола, през лятото залагам на анасонови питиенца.
- На 59 години с какво сте по-различен сравнение с 30-годишния Коко?
- Все така съм си глупав, но не е неприятно, симпатично е дори (смее се). Нямам никакъв проблем с възрастта и остаряването. в абсолютна хармония съм със себе си.
- Ако на 31 юли – рождения ви ден, направите равносметка на живота си, ще откриете ли за какво много, много да съжалявате?
- Късметлия съм и мога само да благодаря за всичко, което ми се е случило. Нямам тежки разочарования. Разбира се, имало е недотам симпатични предателства от хора, но при кого ги няма. Такъв е животът.
- Днес бихте ли простили, ако близък човек ви предаде?
- Прощавам, но не забравям. Приключвам всякакъв вид общуване с онзи, който ме е предал. Дето се вика, няма нужда човек да се презорва.
- Когато сгрешите, извинявате ли се?
- Когато съм виновен, винаги се извинявам най-чистосърдечно. Умея да казвам „съжалявам". Смятам, че така е при всички интелигентни хора.
- Има ли нещо, което може да ви накара да се кандидатирате отново за генерален директор на БНТ? Смятате ли, че ще има избор през септември?
- Със сигурност не бих се кандидатирал. Няма да го сторя за нищо на света. Определено не съм аз човекът, който може да каже кога ще се избере нов директор на БНТ. Би било редно да е скоро, но дали ще се случи, ще видим.
- Гледате ли програмата на БНТ?
- Следя навсякъде по телевизиите какво се случва. Човек като мен има професионална деформация Аз съм телевизионно дете, колкото и тривиално да звучи. Когато веднъж си подишал този въздух той си остава в теб до последния ти ден. Това което днес мога да кажа с изричното уточнение, че не искам да влизам в хора на мрънкащите, е, че съм доста разочарован от повечето телевизии. Свидетели сме на тежка програмна безпомощност. Гледаме някакви формати, в които само се пищи и крещи
Пускат се и доста лоши филми. Като цяло нивото е паднало изключително много. Това е тъжно, защото зрителите имат все повече алтернативи.
- Ако ви поканят в политиката, ще приемете ли?
- Не съм се замислял. В момента нямам никакво желание за това. По принцип е важно откъде идва офертата и дали ще бъда полезен на хората и държавата, ако я приемеш. Както вече стана дума, навремето съм бил говорител в правителството на Иван Костов.
- Какви са професионалните ви ангажименти напоследък?
- Занимавам се с консултантска дейност от доста време насам. Отскоро и пописвам. Някакви неща ми зреят в главата, но не смея на този етап да се изхвърля. Говорехме си с Радина, че това да напишеш книга е доста нахално в най-добрия смисъл – амбициозно. Трябва да имаш освен талант и топки.
- Вие ли пръв прочетохте романа на Радина „Преди ме е нямало“?
- Истински горд съм с Радина, романът й е жесток. Преди да излезе от печат, съм чел чернови. Много приятно съм впечатлен и не казвам това само защото авторката ми е жена. В книгата има готина интрига и се случват изненадващи неща. Всичко е взето от живота и е реално. Голямо предимство е, че романът се чете леко. Това е важно за всяко едно литературно произведение.
- Докато съпругата ви пишеше романа си, търсеше ли съвети от вас?
- По-скоро не. Това си е нейна книга, не наша. С Радина имаме доста различна експресия. Говорим по различен начин, пишем различно, а донякъде и мислим различно. В романа си е нейният език и нейната елегантност.
- Би ли станал добър филм от романа й?
- Определено! Романът си плаче да бъде екранизиран. Би било готино, ако това се случи. „Преди ме е нямало“ е динамична книга, с много пиниз.
- Съпругата ви Радина Червенова твърди, че писането се е оказало терапия за нея. На вас самия какво ви действа лековито?
- Не мога да посоча нещо конкретно. По принцип съм по-бавен и относително спокоен човек. Не нервнича, не съм истеричен. На мен нормалността, възпитанието и любезността ми действат много приятно.
- От 30 години сте с Радина. През много трудности ли преминахте заедно?
- Дано най-трудните ни моменти вече са зад гърба ни! Амин, дай боже! Няма причина да не бъдем добре занапред и лошото да не е зад гърба ни. Има и един стар лаф, че когато ти кацне пиленцето на рамото, не кашляш.
- Вие ли насърчихте Радина да си подстриже късо косата?
- Не съм я посъветвал аз. Естетическото решение си беше нейно. Да ми е жива и здрава дълги години Радина! Заради болестта рак загуби косата си. След това, когато лошото вече беше зад гърба й, самата тя си реши да промени нещо във външността си. Късата коса й стои жестоко. Адски готино й е така.
- Жена ви има пророчески сънища. А вие?
- Не мога да нарека сънищата си пророчески, но сънувам като ненормален всяка нощ. Интересно, готино, а понякога и безумно е това, което ми се присънва. Правя обаче грешката да не записвам съня си сутрин. След това моментално го забравям, дори да е много изразителен и реалистичен.
- Какви са мечтите ви?
- Да сме здрави ми е най-важното. Нищо, че татко бог да го прости викаше: „Да знаеш, моето момче, голо здраве – жива болест“ (смее се).
- Завършили сте медицина, но още като студент сте започнали работа като тв журналист. Днес можете ли да поставяте точни диагнози?
- Като човек, който не е практикувал, трудно бих си позволил да предприемам някакви чисто медицински действия спрямо когото и да било. По твърденията на Радина и наши приятели, притежавам някакво умение да слагам сполучливи диагнози.
В 9 от 10 случая те се оказват правилни. Има си обаче специалисти и не е редно аз да се правя на лекар, при положение, че нямам и една седмица практика. Няма да е пресилено, ако кажа, че от дете съм грамотен за медицината, за терминологията й… Баща ми, Бог да го прости, беше 35 години анестезиолог.
- Ако бяхте продължили с медицината, джипи ли щяхте да сте днес?
- Докато следвах медицина, бях абсолютно сигурен, че един ден ще правя операции. Исках да ставам сърдечен хирург, а после и пластичен. По онова време пластичната хирургия тепърва навлизаше.
- Децата и внуците ви как са? Често ли ги чувате и виждате?
- Слава богу, всички са много добре. По своите задачи, къщи и семейства са. Чуваме се и се виждаме, когато и както можем. Децата гледат внуците и ни радват, да чукам на дърво. Едното внуче живее в Швейцария, второто – в България. Малкият е изключително смешен и сладък, относително често го виждаме. Гледаме много-много да не досаждаме, защото няма нищо по-отвратително от натрапчиви баби и дядовци, които само чуруликат отстрани.
- Второто ви внуче е от общата ви дъщеря с Радина – Анастасия. Радвате ли се, че го кръстиха Константин-Кирил?
- Малкият през юли ще навърши 5 месеца. Кръстен е на двамата си дядовци. Родителите на мъжа на Анастасия са Олга Лозанова и съпругът й Киро. Те от години са много близки наши семейни приятели.
- Значи си харесвате зетя…
- О, разбира се! От 40 години сме приятели с родителите му. Познавам го буквално от раждането му. Израснал е пред очите ми. Радвам се на Анастасия, зетя и внука.
- Ако отнякъде спечелите огромна сума, какво ще направите с парите?
- Ще пътуваме по света. Ако сумата е достатъчно голяма, вероятно ще си купя собствена къща на морето, но не на нашето. Ще ми е много приятно да имам дом в Гърция. Толкова ми е хубаво в тази страна, толкова ми е спокойно, че бих живял целогодишно.
Източник: Уикенд
