Ирина Флорин е сред най-обичаните български изпълнители. Хитът й „Цвят лилав“ се превърна в нейна визитка за музикалната сцена. За момичето, което „може да лети, а може и да не лети“, както пее в една от песните си, няма невъзможни неща. Казва, че когато е влюбена, творческият й замах не знае граници.
Ирина завършва отличната руска гимназия в Плевен. Почти от дете се занимава и с музика – става първа солистка на училищния хор. Дипломира се в Музикалната академия в София. На 5 февруари певицата отбеляза поредния си рожден ден в компанията на най-верните си приятели.
— Какво си пожелахте навръх рождения ден?
— Пожелах си да се чувствам все така възторжено енергизирана, с много цели, каквито винаги съм си поставяла. Пожелаха си и здраве, за да реализирам мечтите и плановете си. Обикновено си пожелавам неща, които ме вълнуват – да имам много работа, да имам приятели. Всяка година към мен се добавят нови хора, нови приятели. Непрекъснато се запознавам с различни музиканти и мои колеги. Забелязвам, че с напредването на времето се увеличава броят на концертите ми. Това ме радва.
— Каква беше изминалата година за вас? Случи ли се нещо ново?
— Както казах вече, концертите ми стават все повече и повече, което е важно, защото разширявам публиката си. Тази година ще вкарам няколко нови песни на концертите си. На част от песните ще запиша нови аранжименти. Голямото ми желание е да обновя тотално парчетата, които изпълнявам пред публиката в различните градове на страната. Записвам и нови песни. Музиката е нещото, което е обсебило дните ми. Иска ми се тази година да намирам повече време за пътешествия, дори това да са пътувания от по няколко дни. Миналата година не разполагах много с такова време. Затова сега искам да пътувам дори на близки дестинации в Европа, за да се разтоварвам по този начин. Обичам да трупам нови преживявания, да се запознавам с нови хора. Харесвам рождените си дни, защото обикновено са изпълнени с много смях и забавления с приятели. Това е благодат.
— Любим филм?
— Обичам да гледам сериали. В момента гледам „Домина“, нов прочит на Римската империя. Нямам търпение да видя и новата версия на „Робин Худ“.
— Имате ли незабравим рожден ден?
— Допреди 20 години правех страшно шумни рождени дни в различни заведения. Събирала съм по 70-80 души. Но нещата се промениха. Сега предпочитам да се събираме в тесен кръг – или у нас, или в някой спокоен ресторант с хубава храна. Да се видим, да си поприказваме, да се посмеем.
— Какво е отношението ви към подаръците? Казвате ли на близките си какво искате за рождения си ден, или обичате изненадата?
— Не казвам. Близките ми хора са много добре запознати с моите желания. Подаръците предпочитам да са изненада. Но те и не стоят на дневен ред. Не съм дете, за да настоявам за подаръци и да им се радвам.
— Любим парфюм?
— „Сикоморе“ на „Шанел“, това е най-новият ми любим аромат.
— Помните ли първите спечелени от вас пари, каква сума бяха и за какво ги похарчихте?
— Първите пари изкарах от татко. Като му исках пари да ходя на море, той ми казваше, че първо трябва да прекопая лозето и аз копаех. Била съм на 17-18 години, когато си заработих собствените пари с помощта на мотиката. Ходех винаги в Созопол. Ходех и на бригади, които бяха задължителни. Там имахме норма – трябваше да напълня 10 щайги с чушки примерно. Даваха ни се някакви дребни пари. След това започнах концерти с първата група „Домино“. Започнах да получавам хонорари. С един от първите си купих рокля за сцена, защото ми беше важно. Винаги съм имала отношение към това как един изпълнител трябва да изглежда на сцената. Доста от парите си съм инвестирала в дрехи и в направата на нова музика.
— Тогава ли отключихте любовта си и към дизайнерството в модата?
— От дете ме е вълнувала визията на жената. Като малка обичах да рисувам принцеси с различни рокли и корони, пантофки с камъчета и без камъчета. Моята майка имаше таланта да шие и непрекъснато ми правеше роклички и ризки. Въртях се около нея и обичах да наблюдавам как вади разни кройки. Тя си купуваше немското списание „Бурда“ и по него кроеше. После почнах да имам неблагоразумието да вземам нейни рокли от гардероба и да ги кроя, тотално ги съсипвах. Когато дойдох в София, започнаха да излизат нови модни списания, чуждестранни. Давах доста пари за тези списания. Обичах да ги разлиствам и да „дишам“ картинките от страниците им. Бях много впечатлена, наслаждавах се на висшата мода. Списанията ми показваха друг свят и ги следях с интерес. Явно модата е заложена в мен. Между 2006 и 2008 г. реших леко да се отдръпна от сцената, защото имах десетина години изключително интензивни в областта на музиката, с много албуми, клипове, стотици участия в цялата страна. Имах нужда да си почина, преди да започна нов музикален проект. Обърнах се към модата. Започнах да рисувам модели и да ги споделям с приятелка, която е голям стилист – Станимира Янакиева. Тя намери идеите ми за страхотни и каза, че ще е плътно до мен. И го направи. Беше моя опора на всичките ми модни спектакли. Направихме голямо модно шоу в „Кемпински“, за което аз бях изработила 150 модела, шиха ги в модни цехове. Рисунките, материалите, платовете, циповете, копчетата избирах аз. След това реших да участвам в моден спектакъл в Гърция на млади дизайнери от Европа. Там спечелих второто място. След това спечелих „Златна игла“ у нас. Правих модно шоу и за „Филип Морис“, обявиха го за модно събитие на годината. Последното ми ревю направих пред Народния театър, беше изключителна фиеста – събраха се над 2000 човека. В главата ми се върти нова колекция, но ми трябват средства и време за направата й.
— Любима книга?
— Чета по няколко книги едновременно. Последната книга, която допрочитам, е „Телесно“ на Биляна Димова, която е моя приятелка. На Валери Петров изящната поезия също чета за пореден път.
— Как гледате на различните конспирации за световен ред, редуциране на населението чрез ваксини, идването на извънземни в близките 2-3 години и т.н.?
— Честно казано, тези неща ме вълнуват, защото войните са свързани с човешкото оцеляване, ваксините – също. Интересува ме бъдещето на човечеството. Струва ми се, че световният ред се преразпределя за пореден път. Обаче от нас, българите, нищо не зависи май. Светът няма как да стои на едно място. За добро или лошо, той си движи по собствен си начин. Светът винаги си е имал своите стари и нови диктатори. За ваксините се говори много. Личен избор е да се ваксинираш или да не се ваксинираш. Чета разни неща. Има автори, които стигат до извода, че ваксините просто не са ваксини. Не съм специалист в тази област. Към извънземните нямам никакво отношение. Ако Тръмп ги държи затворени, ще ги пусне, за да им се порадваме (смее се – б.а.). Живеем в много интересни времена, в които истина и лъжа се преплитат и не можеш да се ориентираш къде е границата. Усещам, че ще станем свидетели на важни исторически моменти. Но така или иначе, климатичните промени са факт и всички трябва да положим усилия да живеем по-разумно. Винаги съм имала отношение към природата, екологията. Миналата година станах посланик на кампанията „Промени картиката“, кауза за чиста планета Земя. Свързана е предимно с фасовете от цигари, които се хвърлят по земята, но се разграждат дълго време. Често организираме акции за събиране на фасове в паркове, плажове, в планините. Прави ми впечатление, че детските площадки са осеяни с фасове.
— За дългите години на сцената, предполагам, сте се сблъсквали с колегиалната завист. Как реагирате в подобни моменти?
— Завистта се крие под лицемерие. Като всеки Водолей и аз съм много интуитивна. Усещам лицемерите отдалеч. Те притежават много лоши качества зад маската, която си слагат – от завист до агресия. Завистта, за съжаление, е във всички сфери на живота. Мъчно ми е за тези хора, те дори не осъзнават колко си вредят и как нараняват собствените си души.
— Как виждате себе си след пет години?
— Чувствам се страхотно, изглеждам страхотно. Виждам се на ринга, моята мисия е да пея, да се срещам с хората, да имам нови приятели. Ще записвам нови песни, без да спирам да работя.
— Любимо ястие?
— Харесвам постните храни и сьомга върху капела от лук, която сама си приготвям. Обичам да ям пресни яйца. В последно време промених режима си на хранене. Ям само два пъти на ден – първият път е към 13.30-14 часа, вторият е към 18-19 часа. В седмицата консумирам месо рядко, един или два пъти. Харесвам зелен фасул, нахут, пресни плодове и зеленчуци. Избягвам и млечните продукти, от сладкото – предимно мед.
Източник: Уикенд
