Разривът между двама известни родни бизнесмени – Крили Домусчиев и Валентин Златев, е модната клюка в политическите и икономическите среди тези дни.
Поводът е публично известен – управляваната от Домусчиев Конфедерация на работодателите и индустриалците в България /КРИБ/ внесе зад гърба на председателстваната от Златев Българска петролна и газова асоциация /БПГА/, член на КРИБ, искане влизането в сила на вече приетия секторен закон за горивата да се отложи с шест месеца. Това стана на заседание по съвсем друга тема на Съвета за тристранно сътрудничество без БПГА да бъде дори информирана за финтовете на Домусчиев.
Това разлюти петролните фирми в БПГА, които с гръм и трясък обявиха, че напускат работодателската организация на Домусчиев. Златев пък заяви публично, че не е морално точно Домусчиев да се намесва, защото се намира в конфликт на интереси по въпроса.
Какво се крие под повърхността на скандала? Там прозира сянката на един друг герой на нашето време – Георги Самуилов, собственик на „Инса ойл”, който има данъчен склад на „Бургас Изток 2“ – като наемател на кейово място от концесионера на пристанището „БМФ Порт Бургас“ ЕАД. „БМФ Порт Бургас“ пък е собственост на „Адванс Пропъртис“, чиито собственици са братята Кирил и Георги Домусчиеви.
Същият този Самуилов извади фирмата си от БПГА през март миналата година, именно защото не беше съгласен с тогавашния законопроект за търговията с горива. Какво му пречи на Самуилов? Като че ли налагането на правила в сектора ще обърка яко сметките му.
Танкери, пренасящи дизел за Георги Самуилов често разтоварват на порт Бургас. Според публично известна информация техният брой през 2017 година е бил 58, а през 2018 – 42. Но не бройката е толкова важна. Прави впечатление, че танкерите не винаги са натоварени до пълния си капацитет. Поне така е според попълнените декларации. А Самуилов трябва да е луд да плаща за превоз на въздух вместо на гориво. Освен ако няма скрита логика, различна от нормалната.
През 2017 г. влезлите танкери са били с капацитет 400 000 т, а по декларации горивото е 334 000 т. Разликата е 66 000 т. За 2018 г. стойностите са 336 000 т. към 256 550 т.
Каква може да е причината? Много проста. Не цялото разтоварено количество влиза в данъчния склад на „Бургас Изток 2”, където Самуилов е наемател на Домусчиев. То се товари директно на цистерни, а оттам нататък изчезва от правния мир на държавата. С какво тя е ощетена и какво влиза директно в нечии джобове е лесно да се изчисли.
Става въпрос за стотици милиони, с които може да се купи благоволението на различни държавни органи.
Горивото отива директно в мрежата от т.нар. „малки търговци”, създадена от Самуилов. Може би за това той, а в последствие и неговият наемодател Домусчиев се обявиха срещу налагането на правила в сектора на търговията с горива. Залогът е голям, достатъчен, за да разцепят КРИБ, тъй като това няма как да не ядоса други играчи на пазара.
