Собственик на 3 ресторанта, кетъринг фирма и софтуерна компания, производител на кафето Manchini и водещ на хитовите праймтайм предавания „Черешката на тортата“ и „Кошмари в кухнята“. Да му се чуди човек на шеф Манчев как намира време да изпълнява блестящо всичките си служебни ангажименти! И как освен перфектен в работата си, успява да е и образцов баща за децата си и страхотен мъж за любимата Ива...
– Шеф Манчев, през януари тръгна пореден сезон на „Черешката на тортата“. Какво е новото в предаването?
– Звездите в новия 15-и сезон на „Черешката“ са участвали във форматни предавания през последните 2-3 години. При нас те имат възможност да покажат себе си чрез храната, която приготвят. Според мен именно тя е вашата философия на живота. Храната говори много за човек. Показва кой си и как живееш.
– Очаквахте ли „Черешката“ да има толкова дълъг екранен живот?
– В интерес на истината – не, но от друга страна, виждайки огромния интерес на зрителите към предаването през тези 15 години, си давам сметка, че си вършим добре работата. Хората очакват с нетърпение всеки епизод на „Черешката“.
– В края на февруари започва и пореден сезон на „Кошмари в кухнята“. Защо не снимате по-често нови епизоди на това предаване?
– „Кошмари в кухнята“ е трудно за производство предаване. Участниците ни пишат, одобряваме ги и започваме цялостна подготовка за епизодите. Вярвайки, че това, което правим, е много автентично, няма никаква подправеност, което я прави интересна за зрителите. Горд съм, че съм част от този формат, от този любим мой проект. Вече 12 години е на екран и е второто най-гледано предаване на Нова телевизия. Никога не е съществувал дори и минимален вариант да няма нов сезон на „Кошмарите“. В момента дори подготвяме 13-ия сезон.
– В новия сезон на „Кошмарите в кухнята“ отново ли ще бъдете строг и безкомпромисен, или ще смените тактиката и ще сте по-благ?
– Няма да бъда по-благ, ще съм по-взискателен. Когато човек се е захванал с бизнес, той се заявява чрез това, което прави. В „Кошмарите“ има много философия, не само готвене. Един ресторант е съвкупност от психология, бизнес, локация, инициативи, маркетинг, стратегии... Там се произвежда продукт – храна, и услуга, която изисква изключително много човешки ресурси. Всеки трябва да е добре обучен, за да придаде стойност.
– Твърди се, че освен водещ сте и продуцент на предаванията „Черешката на тортата“ и „Кошмари в кухнята“.
– Не съм. Телевизията е продуцент на „Черешката на тортата“ и „Кошмарите“, а аз съм част от екипа им. Да, един от важните хора съм в тези предавания – от една страна, като водещ, от друга, взимайки решения какво и как да се свърши. Съдържанието го правим на момента, буквално в движение. Телевизията, главният редактор и аз решаваме как да подхождаме към участниците.
– Ще има ли нов сезон и на „Муха в супата“, или този проект не се оказа чак толкова успешен?
– В никакъв случай не може да се говори за провал на „Муха в супата“. Това е пилотен проект, в който търсехме нещо различно, нов начин, по който да покажем храната. Беше си много успешен и останах доволен. И до днес често срещам хора, които твърдят, че форматът им е харесал. Сега сме фокусирани върху „Кошмарите“ и „Черешката“ и не планираме нов сезон на „Мухата“, но на по-късен етап може и да има такъв. Тогава ще внесем някои подобрения. Предаването има страхотен потенциал.
– Какво се случва с другите ви бизнеси?
– Вървят си. Извън телевизията се занимавам и с много други неща. Имам кетъринг компания, два ресторанта в София, а през лятото работя и трите на морето. Собственик съм и на ай ти фирма. Рекламно лице на Lidl съм. Преди години и половина стартирах и производство на собствен бранд кафе Manchini. Продавам го на много места и съм изключително доволен. В момента правя и кофихаус на „Солунска“. Преди да се захвана с лансирането на моя бранд кафе, направих 2-годишна подготовка.
– Защо дадохте на кафето си името Manchini?
– Свързано е с фамилията ми Манчев. Приятелите ми от години ми казват Манчини или Манчи. Това е и причината да дам това име и на кафето си.
– На колко души сте работодател?
– На 80-100 човека, като сега ги увеличавам. С над 50% от тях сме заедно от 10 г.
– Каква беше за вас отминалата 2025 година?
– По принцип при мен винаги е натоварено. Всеки следващ ден се стремя да бъда по-добър от предишния. Работя, за да давам добра стойност на хората и отлична услуга. Човек винаги трябва да живее с цел и стратегия, за да постига резултати. Предизвиквам се ежедневно, редовно излизам извън зоната ми на комфорт.
– Доволен ли сте, че от 1 януари 2026-а сме в еврозоната?
– Да, доволен съм. Ние сме част от най-богатото семейство на света. Това носи със себе си много повече позитиви, отколкото негативи. Равни сме с Германия и Франция, което ни дава изключителна стойност. 45 години имахме комунизъм, който ни извади от Европа и светът се раздели на Изток и Запад. Сега се върнахме там, където ни е мястото. Ние сме си европейци.
– На 8 февруари станахте на 53 години. Празнувахте ли с жена ви Ива? Как са тя и другите ви близки?
– Събрахме близките и приятелите си с моята жена, с която много се обичаме. Ива работи много и стана и един от най-успешните брокери в България. Гори в това, което прави. Майка ми е добре, здрава е и дай боже, да е все така. С децата също всичко е наред. Големият ми син има пауза от лекциите в университета във Виена и ни помага в бизнеса. И дъщерята учи висше. Малкият син пък вече е записан да кара ски, тъй като цялото семейство сме скиори.
– Планувате ли сватба с Ива Бека? Иска ли ви се и още едно дете?
– Сватба – когато й дойде времето. Друго дете засега не предвиждам.
– Променен ли сте, откакто Ива влезе в живота ви?
– Аз съм си такъв, какъвто съм, но живеейки с човек, с когото споделяме общи цели, идеи и възгледи за живота, давам всичко от себе си и това носи след себе си стойност. Променям се всеки ден и в бизнеса, и в отношенията с жената до мен и децата ми. Осмислям грешките, които съм правил, за да не ги повтарям. Със сигурност сега съм още по-работещ и по-щастлив.
– Ще ли ви се скоро да станете дядо?
– Дай боже, въпреки че още не се чувствам, че съм дядо. Човек си остарява с напредване на годините и ако децата ме дарят с внуци, ще бъда щастлив.
– Преди време отслабнахте 23 кг. Как поддържате теглото си?
– Поддържам си 95-96 кг, останалите свалих преди време със силна воля и режим. Избягвам въглехидратите, хапвам по-малко месо и повече зеленчуци. Пет-шест дни седмично спортувам, ходя във фитнеса. Чувствам се добре и много енергичен. Спортът и енергията ти дават усещането, че си млад и здрав.
– Ако не бяхте успели да отслабнете с воля и режим, щяхте ли да се замислите за операция на стомаха, каквато напоследък си правят доста знаменитости?
– Всеки има право да решава за себе си, като лично аз смятам, че моят метод за поддържане на форма е по-правилен. В момента са много модерни операциите и медикаменти като „Оземпик“, защото хората търсят лесния начин да отслабнат. Искат да изглеждат добре, но не и да излизат от зоната си на комфорт, затова търсят помощ отвън. Дори не си замислят, че това, което правят, влияе върху целия им организъм. Според мен няма как да постигнеш добър и устойчив резултат в отслабването, ако продължаваш да си живееш по стария начин. Човек трябва да положи усилия, да направи този депозит, който ще му се върне обратно във формата и т.н. Добре е инвестицията му да бъде в себе си и в енергията, а не да се търсят външни фактори като хирургически интервенции и лекарства.
– А бихте ли си присадили коса?
– Не, без коса съм, но си имам каскет (смее се). Чувствам се прекрасно така, както съм. Никога не съм мислил в тази посока – за присаждане. Красотата на един мъж се крие в неговата енергия, в това какво излъчва и говори. Мъжът трябва да има стойност и отговорност, да си държи на думата. Ако е красив – окей, ако ли не, да положи усилия във фитнеса и ежедневната си работа. Жените харесат излъчването на мъжа и това, което носи със себе си като енергия.
– Най-болезнената раздяла в живота ви?
– Смъртта на татко. Чувствал съм го като пример и авторитет в живота ми. Бях на 40, а той на 65, когато почина. Отиде си от рак. Беше много мъчително.
– Ако баща ви беше жив, какво би казал за мъжа, който сте днес, и за нещата, които сте постигнали?
– Със сигурност щеше да ми каже да продължавам в същия дух и преди да направя нещо, да съм го премислил. Баща ми, лека му пръст, ме е учил да държа на думата си. До ден днешен изповядвам философията, че човек трябва да е принципен и да спазва обещаното. А ако не е успял – да си признае.
– Как се предпазвате от грип и настинки през зимата?
– Приемам витамин С и много вода. Ям и много люти чушки. Чат-пат си ме боли стомахът от пикантното, а получавам и киселини, но си пия лекарствата и всичко е наред. Лютите чушки са и афродизиак. Обичам да си хапвам от мамините, а и една жена от Сандански ми прави – последно ми произведе 50 бурканчета.
– Имали ли сте някакви сакатлъци и травми през живота си?
– Преди 25-30 години ми правиха 2 операции на дясното коляно. Бях паднал от ескалатор на Централна гара и се оказа, че съм си разместил костите. Оперираха ме веднъж, а след това – в казармата, се наложи и втора интервенция.
Източник: Уикенд
