Наричат Роза най-възрастната жрица на любовта у нас, макар името й да няма нищо общо с кралицата на цветята.
В далечните 70 години на миналия век, тя е била много повече от оборотно момиче. Българи, турци, араби и цигани я боготворели заради липсата на креватни задръжки. Мъжете се надпреварвали да й правят подаръци след сеансите, които били платени по тарифа за онези времена. Тогава жриците били под контрола на народната милиция.
Официално по онова време такива нямало, тъй като се смятало, че те са морално разложени и разбиват основите на здравото социалистическо семейство. Нелегално обаче десетки бръмчалки плъзвали по хотелите в големите градове, за да предлагат телата си в замяна на облаги, каквито работничките по фабрики и текезесета, не били и сънували.
Такъв е и случаят на Роза, която завършила за медицинска сестра, но решила да се преквалифицира във фризьорка, за да печели повече. Един ден в салона се появил другар тип „важна клечка“, който я подучил, че има приятели, които могат да й помогнат, ако реши да припечелва някой лев допълнително. Споделя, че най-хубавото било, че била млада и можела да се докосне до всичко, което било забранено от властите.
За тях забрани обаче нямало и никоя не смеела да им откаже, тъй като може да изчезне безследно по Витоша или да загине в автомобилна катастрофа. Редица млади жени си отишли от този свят само защото отказали компания на високопоставени чиновници. Тя обаче не отказвала, стискала зъби и печелила пари. Категорична е, че ако някой твърди, че по време на социализма било евтино, лъже. Макар картите за морето да стрували 14 лева, малцина успявали да се вредят за тях. Тя лично видяла морето на 30 години.
В хотелите попадала на различни другари от Източния блок, но идвали и араби. Трябвало да ги предразположи с ласки и да им направи такъв кеф, че след сеансите да искат да разговарят с нея. И го правела, тъй като искала да има хубави дрехи и валута. На сеанс взимала по 20 лева, получавала полска козметика, руски парфюми… Арабите пък й оставяли долари, част от които криела в сутиена си, за да не бъдат открити и „осчетоводени“ от партиец или червен сатрап.
Заради многото работа останала без семейство, но не съжалява. Има няколко аборта зад гърба си, така че ако искала деца, щяла да роди още в началото на 80-те години. Но пък вероятно щели да я омъжат за някого, когото не обича.
Последният интимен контакт на ветеранката бил преди десетина години с младеж от провинцията с вид на келеш. Не му взела пари, защото не й трябвали. Имала пенсия, а и давала жилище под наем.
Прелъстила го, защото знаела добре как стават тези номера. След това го поканила на вечеря, салата, питие… и нещата се получили. Не изпитала обаче никакво удоволствие, било й странно и дори безразлично. А преди това й се искало… Категорична е, че след 55 меракът на жената започва да угасва. Макар в главата й да не липсва желание, тялото започва да отказва разни „упражнения“ и да я домързява.
Работила до 65 години, но един ден си дала сметка, че вече се налага доста да се напряга и лека-полека започнала да разрежда контактите.
Твърди, че за наконтената жена винаги се намират обожатели, а и не липсват похотливи старци. Разкрива, че самотата не я плаши толкоз, колкото безпаричието, което изплува в спомените й и не иска да се връща никога и по никакъв повод.
Споделя, че се случвало да се бият за клиент, на когото се носи славата на щедър плащач. Често слагали и приспивателно в питието на работеща другарка. Всяка от тях била вербувана от ДС. Поради тази причина след промените на повечето соц бръмчалки бил даден шанс да развият собствен бизнес. Те на свой ред не си губили времето и отворили клек шопове, фризьорски салони, квартални ресторантчета, малки хотелчета за отдих… Някои пък успели да съградят същински бизнес империи, дори въртели банки.
Източник: Уикенд
