Николай Бареков е от хората, които не се нуждаят от представяне. За протокола обаче ще кажем, че той е популярен журналист, бивш радио- и тв водещ и политик. Определя като най-голямата грешка в живота си включването в политиката през 2013 г., когато става председател на „България без цензура“. След това става евродепутат, бил е и член на Европейския комитет и на Изпълнителното бюро на групата на Европейските консерватори и реформисти в Европарламента. Пловдивчанинът има пет деца от две жени.
Обещал си е, че ще обръща все по-малко внимание на политическите и медийните войни и все повече на семейството и на себе си. Отвратен е от всичко, което вижда и чува и затова е решил да се отдръпне.
Определя влизането на Антон Хекимян в политиката от днес за утре като отвратително и заявява, че не се прави така, защото това е тежък морален удар не само върху bTV, а и върху журналистиката като цяло.
Към момента Бареков работи по медийни проекти извън страната. Отдавна не гледа телевизии, нито пък гостува в тях, защото е персона нон грата.
Единственото, което го притеснява е свързано с личния му живот и то е, че средата на живот в страната е твърде лоша за децата му. Като всеки родител се притеснява някой от четиримата му синове да не отиде на фронта покрай войните в Украйна и Израел и определя страната ни като твърде нестабилна.
Категоричен е, че към днешна дата в страната няма среда нито за медии, нито за политика, нито пък за бизнес. Продължава да влачи делата, които Иво Прокопиев води срещу него за неща, които е казал и твърди, че са истина. Допълва, че може би е единственият журналист, казал истината на хората, за която обаче платил с лични средства.
Дава съвет на българските мъже, ако искат да създадат стабилно семейство да заложат на интелигентна жена, без да се страхуват, че ще ги превъзхожда умствено. Благодарен е на съпругата си Мария Календерска за това, че е направила компромиси с него още преди да го вземе, защото често отсъствал от дома. Първите им 7 години съвместен живот били много тежки, защото се виждали само рано сутрин и късно вечер, дори им се е случвало да не се виждат със седмици.
Съжалява за унищожаването на медийната среда в България и че гледа виновниците за това на първия ред в парламента и то видимо щастливи от този факт. За себе си казва, че е влязъл наивно в политиката, отдавайки душата и сърцето си и излязъл от там гол като пушка за разлика от всички тунеядци след него, които влезли в политиката голи като пушки и излезли от нея като милионери и дори милиардери. Заради тази си грешка изгубил много нерви, емоции, приятели, репутация и време, но в крайна сметка дейността му ще се оценява от българския народ. За това обаче ще трябва да минат още 15-20 години време.
Смята себе си за успешен човек, защото има деца, семейство и кариера, както у нас, така и зад граница. Смята, че дължи това не на себе си и качествата си, а на Господ, който го е вкарал в правилната ситуация с подходящите хора. Не понася афишираната безполовост и неграмотност, както и това, че простотията се издига на пиедестал.
С годините мечтите му започват да намаляват, но пък мечтае за все по-елементарни неща като мир и по-нормална бизнес среда, които обаче му се струват непостижими през идните десетилетия. Мир също няма да има, тъй като Балканите ще са следващите, които ще паднат и това го знае всеки геостратегически мислещ човек, друг е въпросът, че за този проблем не се говори в медиите. Съдейки по етническата и демографска картина, България също седи върху буре с барут. Дори и да не си причиним сами лошото, няма гаранция, че нашите „политически слуги“ няма да ни го причинят, нямайки нищо против да участват в едни недобри международни процеси.
Източник: Уикенд