Макар неотдавна да отбеляза 78-ия си рожден ден, Павел Поппандов не е изгубил непримиримия си борбен дух. Звездата от редица български ленти, останал незабравим като Трендафил Акациев от едноименните спектакли на Недялко Йорданов и с образите си в „Клуб НЛО“, признава, че политическите събития в страната го вадят от равновесие. Въпреки, че си е обещал да не се ядосва за неща, върху които няма влияние, често вдига кръвното от идиотщините в страната.
„Честно да си призная, всеки ден хабя нерви. Защото следя събитията, които мятат цялата наша объркана демокрация и държава. Вчера например ми вдигна кръвното една забележителна женица, която е депутат и пак се кандидатира. Тя отправи преди време един уникален призив от трибуната на Народното събрание, като каза:
„Не пипайте мафията, защото ще настане хаос“. Същата тази жена я гледам отново тези дни по телевизията – готова да влезе в парламента. И да изтърси отново подобна мисъл. Гледам днес един, който си беше приписал ролята на „златен пръст“.
Той яхнал бял кон и казва: „Идвам!“. Идва, но не знае, че електоратът вече му връчи наградата „Среден пръст“. Та така горе-долу ми минава денят, признава Поппандов.
Въпреки това винаги гласува. Доверява, че няколко пъти задрасквал квадратчето „Не подкрепям никого" в бюлетината – „защото това е един вид протест“, „Пасивността е много вредна. Трябва да се отиде и да се гласува, трябва да има масово участие. За да може да се намали тежестта и въздействието на този задкулисен, купен вот“, разсъждава актьорът, който и тази неделя още рано сутринта упражни правото си на глас.
Поппандов и днес, въпреки годините, си остава същият непримирим към несправедливостите човек, който казва всичко, което мисли, без изобщо да се притеснява от реакциите на другите. Негово кредо е да не се съгласява да прави нещо, което не харесва или смята, че унижава достойнството му. Всички помнят как преди няколко години отказа тлъста оферта от 100 бона, за да влезе във „ВИП Брадър“. Въпреки щедрата оферта на продуцентите актьорът е бил категоричен, че няма да се появи в подобно „сеирджийско шоу, което е вторични суровини“, дори за 10 пъти по-голяма сума.
Няма да лъжа, че такъв хонорар не съм получавал никога през живота си. Е, явно няма и да го получа. Не мога да продам съвестта си и да участвам в подобна пошлост. Не съдя никого, но се учудвам защо хора, които нямат сериозни материални затруднения, са готови да плюят на себе си и да влязат в това шоу“, диви се Поппандов.
Любимецът на публиката с над 60 филма, като култовите „Оркестър без име“, „Щурец в ухото“ и „Куче в чекмедже“, както и незабравимото телевизионно предаване „Клуб НЛО“ по БНТ, вече много рядко дава интервюта и се радва на обикновените неща.
Актьорът все още тъгува за един от най-близките си колеги Велко Кънев, когото в първите години след смъртта му често сънува.
Както сам признава в мемоарната си книга, преди да се посвети на актьорската професия, Павел Поппандов е работил като шлосер и таксиджия.
Мечтата му като ученик била да стане шофьор. Детството му започва в бедния столичен квартал „Гевгелийски“, в паянтова къща с тоалетна на двора – нещо, от което никога не се е срамувал. В македонския квартал до Западен парк живеят бежанци от Гевгели, Дойран, напуснали по време на Междусъюзническата война.
Павел Поппандов има две сестри – Маргарита и Виргиния, които вече са покойници и за които се грижи до последно.
„Най-безпомощен се чувствах, когато те бяха болни. Отидоха си една след друга. Когато виждаш, че не можеш да помогнеш с нищо, е страшно. Тогава ми беше наистина
Като става на 12 години, семейството му се премества да живее във ведомствено жилище в центъра на София на ъгъла на улиците „Екзарх Йосиф“ и „Веслец, където за първи път разбира какво означава парно и баня. След две години обаче майка му умира съвсем млада. Жената си отива от скоротечен рак и трите деца са отгледани от баща им Кирил. „Баща ми, светла му памет, издържа. А не му е било никак лесно с три деца да се оправя. И удържа на думата си след смъртта на мама в дома ни да не влезе друга жена“, споделя звездата.
Голямата сестра завършва медицина, а той е ученик в прогимназията. В Първо основно училище, където учи, е по-скоро слаб и безгрижен ученик. Ученето много-много не го интересува, но физиката и историята са му любими. Ходи на даскало само с една тетрадка от 100 листа, които късал всеки ден и представял на учителите като нова – в нея нямало нито домашни, нито какво е писал в клас. Въпреки това е паметлив ученик и бележките му, са добри.
Той е едва 16-годишен, когато баща му го праща да работи в Слаботоковия завод като шлосер. Дават му заплата 37,50 лв. на месец – прилична сума в ония години, но и там много не му харесва. Любовта към актьорство и сцената идва от самодейния състав към завода, където се записва. Харесали го много, защото непрекъснато имитирал разни смешки на известния тогава Лео Конфорти. Точно в този състав се родила идеята му да стане актьор. Той влиза сравнително късо във ВИТИЗ – когато е на 25, като попада в класа на проф. Боян Дановски.
„Останалите бяха младежи на по 20 години, аз бях един от най-възрастните. Но ме класираха“, връща лентата на спомените легендата от „Оркестър без име“.
Актьорът винаги е странял от светската суета и стои някак дистанциран от ежбите и глупавите кавги в гилдията. Надава глас само когато усети явна несправедливост – като случая с уволнението на Александър Морфов от Народния театър преди година.
Поппандов бе един от малкото актьори, които открито и без страх защитиха големия режисьор от чиновническата саморазправа на самозабравилия се директор Васил Василев.
Днес подбира внимателно ролите си – не че предложенията валят. Вече не участва в театрални постановки, но в киното, което е голямата му любов, го канят често. Случва му се, макар и рядко, да отказва ангажименти, които не му допадат, като някои от новите сериали.
„През септември направих 78 години. Не са малко. Единственото, което ми помага, е, че живея на чист въздух. Върша разни работи по двора.
Стремя се да не се залежавам. Това ми помага. Но имам проблем с кръста и това много ме изнервя. Не мога да приема тези възрастови изменения, които са неизбежни“, признава Павката.
Той цял живот пуши, но преди 3 години взима кардиналното решение, че трябва да спре. Отказва цигарите от раз. Покрай тях се лишава и от кафето. „Баща ми ме съветваше навремето: „Откажи се от този вреден навик, защото сега даваш пари, за да си съсипеш здравето. След години ще даваш пари за обратното, но няма да можеш да го възстановиш“. Малко късно, но преди 3 години, се отказах и от цигарите, и от кафето – неща, без които не си представях, че може да се живее, но се живее. И не ми липсват“, признава любимецът на публиката. Като става дума за бащини съвети, се сеща за още един, който също не спазва: „Татко ми ми беше казал: „Не си създавай излишни врагове“. Все едно каза обратното“.
Павел Поппандов отчита това като своя грешка – много бързо избухва, попада в ненужни конфликти. „Четвърт оборот и паля. А това не е добре. Признавам си чистосърдечно – имало е ситуации, в които не съм бил прав и не е трябвало да реагирам по такъв начин. Но какво да се прави – характер. Не е от лошотия, просто имам такъв нрав, да се нервирам на момента. После ми минава, но искрата е запалена“, самоанализира се актьорът. Но признава, че му се е налагало да прави и компромиси. „Ако трябва да си замълча, за да не навредя на някого, може да се нарече компромис – да, правил съм“, казва той.
Дядото на Поппандов е бил свещеник и оттам идва „поп“ във фамилията му. Никога не може да забрави майка си и в двете си съпруги търси точно нейните качества. С първата се разделя, а втората – Адриана Палюшева, е голямата му любов. За съжаление, тя почина през 2021 г. Адриана е актриса – една от водещите в Сатирата. Между другото, тя е първата жена на друг любимец на публиката – Тодор Колев, с когото живее 8 години, но се разделят. Години след това тя става съпруга на Поппандов и се ражда дъщеря им Лиляна, която е кръстена на майка му.
Ванга й предсказва живота и според актьора те са се случили на 100%. Тя завършва американистика, скандинавистика и икономика в Германия, но трудно си намира работа – като чуят какво е образованието й, началниците й казвали, че мястото е за по-ниска позиция.
Павката много се гордее с нея, но сега най-голямата радост за него са двете му внучки Линда и Лаура, едната на 13, а другата на 10 години. Голямата знае 4 езика и сама учи японски. „Да си кажа право, не съм вярвал, че любовта, която човек изпитва към внуците, може да бъде много по-силна от любовта му към децата. Това е такава радост! Това не е лекарство, това е панацея! Това е извор, бистър извор! Искам да ти кажа, че във всички детски филми, в които съм участвал, винаги ми е било много приятно, защото срещу себе си гледаш едни чисти очи, виждаш човек, който не може да излъже, той е истински и това носи голяма радост“, казва Павел Поппандов.
Източник: Уикенд