Вече години наред Славка Калчева, която на 2 декември стана на 71 години, е сред най-обичаните народни певици. Гласът й е силен и плътен и с еднаква лекота поднася хороводни китки и тежки сватбарски песни. Репертоарът й е забележителен, а основно място в него заема авторският й вселенски мегахит „Бяла роза“.
- Г-жо Калчева, на 2 декември навършихте 71 години. Празнувахте ли?
- Тази година за разлика от миналата, когато имах юбилей и празнувах с много гости, отбелязах рождения си ден само със семейството ми. Бях с дъщерята, зетя и двете внучки Славена и Ивон. Празникът ми беше по-тих и по-скромен. Имахме причина за това, но не ми се говори... Просто така се наложи.
- Правейки си равносметка за отминалите години, съжалявате ли за нещо?
- Човек винаги може да намери за какво да съжалява, най-вече за това, че не е постигнал всичко, което е искал, за шанс, който е минал покрай него. Определено има неща, за които ме е яд, че не съм ги направила така, както съм мислила. Основно съжалявам, че не съм по-амбициозна. Никога не съм правила нещо на всяка цена. Ако бях малко по-амбициозна, щеше да е по-добре за мен и работата ми. В крайна сметка не съм човек, който непрекъснато се обръща назад и се оплаква. Приемам, че каквото е трябвало да стане, е станало.
- Любителка сте на силните усещания и преживявания. Близките ви не ви ли изненадаха с някой екстремен подарък за рождения ден?
- С всеки изминал ден осъзнавам, че колкото повече минават годините, толкова повече тази моя екстремност започва да ме напуска. Да, обичам силните усещания, но в последните една-две години при пътуванията ми в чужбина не съм попадала на някакво по-екстремно преживяване, което да поискам да изпитам. През 2025-а бях на море с приятели, които много: искаха да ме качат на парашут. Отказах. Изпитвам огромен ужас от вода и въпреки че видях, че съоръженията са добре обезопасени, не се съгласих, Човек остарява, помъдрява, желанието му за екстремни преживявания намалява. Давам си сметка, че не е необходимо да си причинявам стрес на организма. На млади години беше друго - не мислех много, рискувах, исках да опитам доста неща.
- Никой не би ви дал 71 години. Каква е тайната за младежкия ви вид?
- Де да знам. Явно духът ми е млад, а и вероятно генът си е казал думата. Не ходя на филъри. Преди десетина години си сложих за пръв и последен път ботокс. Тогава казах, че това няма да се повтори. Виждала съм как млади жени си правят такива процедури, а след години лицата им се променят и стават много по-зле. Забелязала съм и че някои световни звезди остаряват красиво, а други - не. И сред нашите популярни личности е така. На моята дъщеря никой няма да й даде 50 години. Има младежко излъчване и най-вероятно се е метнала на мен.
- Имате ли проблеми с килограмите? Спазвате ли диета?
- Никога не съм спазвала диета. Хапвам си каквото ми се яде. Напълнявала съм най-много 3-4 кг, но след това съм намалявала храната и въглехидратите и всичко си е идвало на мястото. Явно имам добър метаболизъм и хубав ген.
- Как се чувствате, живеейки в Ямбол?
- Живея си основно в Ямбол и се чувствам по-спокойна. Семейството на дъщеря ми е тук. Напускам града, когато ходя на почивки. Ако пък съм по работа в София, оставам не повече от седмица и отново си се прибирам в Ямбол.
- Планове за нови песни имате ли?
- Имам нова песен, която не е издадена още - „Бели ангели". Аранжиментът й е по-модерен- с рок барабани и рок китари. Съчетание е между рок и етнорок. Тази година трябваше да издам и албум, но се пуснах по течението и не можах да се организирам. Все имах някакви препятствия или пък аз си търсех из винителни причини (смее се). Факт е, че през 2025-а записах само една песен, а имам толкова много, които чакат, и все са хубави. В крайна сметка ще направя и тях, когато мога. Никой не ме гони да бързам.
- Преди 25 години излиза авторската ви песен „Бяла роза", която и до днес е мегахит. Аранжорът й все още ли ви притеснява с претенции?
- (Смее се). Той може да има претенции, но са минали 25 години оттогава. Не съм чула в България някой аранжор да претендира за права върху дадена песен. Имам си подписан договор с въпросния човек, включително и анекс. Там е уточнено изрично, че еднократно му се изплаща определена сума за аранжимента. И край! Оттам насетне всякакви претенции увисват.
- Много певци пеят вашата „Бяла роза" из цяла България. Съобразяват ли се те с авторското ви право върху песента?
- Изобщо никой не се съобразява. Всички си вземат синбека, като и аз не знам откъде го намират. Използват аранжимент, за който съм платила всичко - на аранжор, за студио и т.н. Често се о случвало дори на участие някой изпълнител да пее преди мен с моя оригинален аранжимент. Как става тази работа? Никой не ме е питал за разрешение. Не е редно така, но какво мога да направя? Не ми се занимава със съдилища.
- Казвали сте, че Господ ви е дарил с „Бяла роза”. На колко години бяхте, когато ви кръстиха и приехте християнската вяра?
- Бях много малка, когато родителите ми ме кръстиха. И до днес си пазя кръщелното. Моите деца и внучките също са кръстени като малки. Не знам дали Господ ще ми даде и друга песен като „Бяла роза", но всеки ден му благодаря за това, което ми е дарил и продължава да ми дарява, за таланта ми да пея и да създавам музика, за прекрасните ми деца и внучки.
- Какви са плановете ви за Бъдни вечер, Коледа и новогодишната нощ?
- Най-вероятно синът и семейството му няма да успеят да се приберат за празниците от Ирландия. Преди винаги се събирахме в моя дом. Снахата и дъщеря ми помагаха за приготвянето на храната за празничната трапеза. Откакто синът не е в България, ходя у сестра му за празниците. Тази година към нас ще се присъедини и приятелят на едната внучка. На Бъдни вечер ястията на масата са задължително постни. За Коледа правим джолан с кисело зеле в гювеч. Трапезата ни тогава е отрупана с храна, има всичко. По принцип в Ямбол се славим с най-добрите коледари. Те идват и играят в домовете за късмет. Вълшебно е, много са хубави тези традиции!
- Спазвате ли коледния пост?
- От много години постя в първата и последната му седмица. Така правя и по Великден. Не ми е по силите да издържа пълния пост от 40 дни, а не искам да започна нещо, да дам обещание пред Господ и да не мога да го изпълня.
- Успешна ли беше за вас 2025 година? Какви са целите ви за следващата?
- 2025-а беше хубава година за мен. Имах достатъчно работа, а си позволих и две-три почивки на море с приятели. 2026-а не знам каква ще е. Не обичам да правя планове. Има дори една приказка, че ние си правим плановете, а Господ ни се смее. Дори сега, като ми звънят за участия през следващата година, не ми се иска да поемам ангажиментите, защото има много време дотогава. Надявам се 2026-а да е по-хубава и по-здрава от 2025-а, да е мирна и щастлива и всички да сме добре. Дано се успокоят нещата, да няма вече войни. Ще ми се през следващата година да успея да направя и видеоклип на „Бели ангели", да издам песента и планувания албум, да запиша поне още две-три песни. Така планувам, но ще видим...
- Одобрявате ли протеста, който се проведе на 1 декември на жълтите павета в София и на който присъстваха над 100 000 души?
- О, да, разбира се! Като гражданин на България се интересувам от случващото се в държавата. Гледам новините и бях потресена от провокаторите на протеста от 1 декември. Хората имат право да издигат лозунги и да изказват мнението си под прозорците на властта, но агресията на ултрасите минава всякакви граници. Навсякъде по света има протести. Преди много години попаднах на стачка в Испания. Бях виждала по новините, че при такива случаи стават страшни неща, затова се изплаших и поисках бързо да си тръгнем. Да, ама след това видях, че хората си вървят мирно, носейки плакати, а полицейските коли ги охраняват. Нямаше никакви безредици и ексцесии. В Гърция също съм виждала стачка, но и там всичко беше мирно. Не разбирам от политика, но ми се иска спорните въпроси в България да се разрешават с разговори, с диалог, разбиране и търпение.
- Най-трудният период в личния ви живот кой е?
- Разводът със съпруга ми Иван Калчев беше най-трудният период в живота ми. Преди да се разделим, имахме разправии, а и след това остана някакво напрежение. Две-три години бяха тежки, но като гледам сега какви неща стават при други семейства, не е бил чак толкова драматичен нашият случай. Понеже разводът ни не беше плануван, а просто така се случи, беше неприятно.
- През годините затоплиха ли се отношенията ви с бившия ви съпруг?
- За съжаление, бившият ми съпруг почина наскоро. Това е и причината в семейството да не празнуваме рождения ми ден, както и този на зет ми – 3 декември. На 5 декември с внучката Славена имаме имен ден, но и това отбелязахме тихо и скромно вкъщи заради смъртта на Иван. Беше болен той, от това се отиде. Оправени ни бяха отношенията - говорехме си, виждахме се, с каквото съм могла, съм му помагала. Сега вече е на друго място – надявам се по-добро. Каквото е било, е било. Всичко сме си простили с бившия ми съпруг.
- Имате 4 внучки. Иска ли ви се да станете и прабаба?
- Иска ми се, да. Дай боже всичко да е наред, скоро ще стана прабаба. Дъщерята на сина ми - Мелани, очаква бебе. Тя ще ме дари първа с правнуче. Може и Славена, най-голямата ми внучка, да ме изненада, но това е божа работа.
- Обичате ли да ходите на шопинг?
- Много! Пазарувайки, си създавам добро настроение, което ми лекува всички болки и всякакво напрежение. Доставя ми удоволствие, разтоварвам се. Особено сега около Коледа ми е толкова хубаво, когато обикалям по магазините! Купувам украса за дома и подаръци на близките ми и се чувствам прекрасно.
Винаги ходя сама на шопинг защото мога и 2 часа да прекарам в един бутик. Разглеждам, пробвам едно, второ и трето и времето си минава. Никой не може да ме изтърпи, затова предпочитам да пазарувам сама, за да ми е спокойно.
- Ако разчитахте само на пенсията си, как щяхте да се оправяте?
- Пенсията ми не е минимална. През всичките години работа съм се осигурявала. Плащала съм си съвестно и данъците, и отчисленията към НОИ. И все пак, ако разчитах само на дохода, който ми се полага за прослуженото време, не знам как щях да се справям – толкова скъпо е станало всичко по магазините. Добре че Господ ми дава здраве и глас да работя и да изкарвам допълнителни пари. Когато човек е свикнал с един стандарт на живот, му е трудно да го смени с по-лош. Въпреки че е вярна и приказката, че можем както с 200, така и с 2.
Източник: Уикенд
