Победителката от „Живот на кантар“ Анна: Преди често утешавах емоциите си чрез храната

След като успя да свали по-голям процент от теглото си в сравнение с останалите фаворити за първото място, сервитьорката Анна Сапунджиева грабна не само победата, а и паричната награда в шоуто „Живот на кантар“

Тя влезе в предаването с тегло 135 кг., изплашена и неуверена, а излезе от него с 47 кг. по-лека и по-богата с 50 000 лева. Освен това Анна не само е по-стройна, а и по-здрава, след като олекна значително, тя изхвърли и голяма част от лекарствата си за кръвно по съвет на медиците. Червенокосата участничка сподели за дългогодишната си неравна битка с кантара, подигравките и бъдещите си планове.

- Честита победа, Ани! Очакваше ли да спечелиш „Живот на кантар“?

- А, не. Никога не съм очаквала, че ще спечеля. Кандидатствах просто защото имах нужда от промяна и единственото спасение, което виждах, беше в предаването. Придобих увереност чак към средата на шоуто, но до края не вярвах, че мога да бъда победител.

- Как реши да се запишеш за участие?

- Чувствах се в застой и в живота си. Бях като в омагьосан кръг. Хранех се вредно. И в същото време чувствах вина. След това се утешавах отново с храна. Това се повтаряше постоянно. Когато видях рекламата на „Живот на кантар”, си казах, че това е моето предаване и то ще ми помогне за промяната. Аз съм човек, който не обича промените, но въпреки това осъзнах, че това е моят спасителен пояс и просто го взех.

- А може ли да се каже, че си потискала някакви емоции чрез храната?

- Да, доста често. Когато се чувствам тъжна, ядосана или имам някакви негативни емоции, които се чувствам, съм се утешавала чрез храна. Това беше моят вреден и ужасно лош навик. След това се обвинявах и след това отново повтарях същия цикъл.

- Била ли си някога обект на подигравки?

- Какво говорите – непрекъснато! По принцип цял живот съм вървяла над нормата с около 15-20 кг. Била съм дете с коремче и баджаци. За съжаление, хората са много лоши. Отнасяла съм подигравки още от първи клас. Лепили са ми дъвки в косата само защото съм пълна. И вече в ковид кризата, когато качих още 30 килограма, започнаха и възрастните да ми се подиграват. Не да ме спират така на улицата, но зад гърба. ми. Като постъпвах на ново работно място, всеки път отнасях подигравки какво телосложение имам, как ще работя. Непрекъснати, несекващи подмятания и подигравки – години наред. Истината е, че пълните хора са обект на непрестанни гаври, обиди и понякога дори омраза.

- Предполагам, че това още повече те кара да ставаш тъжна и да посягаш към храната…

- Абсолютно! Аз се криех в храната. Любимото ми нещо беше да се прибера, да се наям, после да плача, че съм се наяла, и после пак да се натъпча. Хората вместо да ми помогнат, ме сочеха с пръст и ми лепяха обидни прозвища. Всеки си има някакъв порок, моят е бил това. Въпросът не е да сочиш с пръст, а да се опиташ да подадеш ръка. 

- А някой познат, приятел, близък идвал ли е при теб да ти предложи да ти подаде ръка в отслабването?

- Да, най-добрата ми приятелка се опитваше постоянно, докато не видя, че аз винаги давам отпор и много лесно се отказвам. Майка ми също постоянно ме караше да ходя по доктори и ендокринолози. Така открих, че имам инсулинова резистентност. Но реално. мотивацията ми я нямаше. Чаках резултатите да се случат примерно след 1-2 седмици и като не се случат, отново се отчайвах.

- Да, нетърпелива си била...

- Да. В предаването се научих на търпение, защото моите резултати дойдоха много плавно и бавно. В началото бяха един път добре, после зле, после пак добре. Беше една стълбичка нагоре-надолу. Докато след това изведнъж започнах да свалям по много и вече усетих силата в себе си. Треньорът Ванко беше човекът, който много ме мотивираше и така се случиха нещата.

- На друго нещо научи ли се в предаването?

- На търпение, научих се да уважавам себе си, да уважавам емоциите си, научих се да съм много по-силна, отколкото си мислех, че съм. Научих, че съм борбен човек, че съм инат и съм забавна за хората, които искат да бъдат покрай мен, защото аз се притеснявах от нови запознанства. Заради това, че ме гледат само колко съм дебела, така да се каже. Разбрах колко готин човек съм и как се харесвам. Преоткрих се!

- Кое ти беше най-трудно в предаването?

- В началото ми беше много трудно да свикна с храната. Мога да кажа, че дори изпитвах някакъв вид абстиненция, защото повръщах всяко нещо, което хапна, изпитвах неприязън към това, което ми се поднася. Буквално сънувах пиците, бургерите и въглехидратите. Това беше един много труден момент, от който Вили ме изкара. Защото тя беше до мен през цялото време и се мъчеше да ме надъха да продължавам и да не спирам. Защото наистина по едно време мислех да се отказвам. Другият най-труден момент беше, когато видяха, че съм качила 1 кг. Тогава също ми беше много трудно да се мотивирам обратно. Но и тогава Дери ме върна. Тя беше човекът, който ми каза: „Хей, момиче, ти си свалила 20% от теглото си и сега 1 кг няма да те събори". И така малко по малко успях.

- За какво ще използваш наградата?

- Мисля да пътувам малко в България, да направя нещата, които винаги съм искала – бънджи скок, парапланер, такива неща. И с моята най-добра приятелка мислим да си отворим бар-галерия в Пловдив с част от наградата. Това са плановете ми за момента.

- А как реши да се преместиш от Стара Загора в Пловдив?

- Аз съм си родена в Пловдив, роднините ми са в Пловдив и реших, че е време да се преместя вкъщи, обратно в моя дом.

- Как се храниш след края на шоуто? Тренираш ли?

- Продължавам си по същия начин, по режима с Дери. Когато искам нещо, примерно искам да заместя нещо или да сменя, тя винаги е насреща, консултираме се как да се смени, какви грамажи да ям. Планувам си всичко предварително, да го приготвя предварително, да е в кутийки, ако съм навън, да не пропускам основни хранения. А с тренировките, с онлайн платформата на Ванко се тренирам, когато искам и когато мога. Почти всеки ден. И с него се чуваме постоянно. Пита ме дали съм тренирала, бягала ли съм, какво съм правила.

- В реалния живот ти е по-трудно да спазваш режим и тренировки, предполагам?

- Да. Организацията, цялото нещо, е много по-трудно да се храниш здравословно, да намираш време за тренировки, да намираш време за разходки. Но когато човек иска, той намира време. Определено не искам да проваля досегашния резултат, който съм постигнала, и ще намирам време да тренирам, ако трябва, „ще ставам и в 6 часа, но да има тренировка и да продължавам напред. А и сега още гоня моите мечтани 65 кг.

- Още колко имаш да сваляш?

- Ами до 65 имам да сваля още около 24-25 кг. Ще постигна и това тегло, сигурна съм!

- По колко килограма смъкваш на месец или всеки път е различно?

- Още е рано да кажа, защото в предаването тренираме два пъти на ден, а сега тренирам само сутрин. Има разлика. Предполагам, че до 2 килограма на месец е абсолютно здравословно и нормално и не е нужно да пресилваме вече нещата, защото състезателния дух вече го няма.

- Това е важно да се каже, защото много хора се увличат по диети тип „Смъкни 5 кила за 6 дни”.

- Много е важно да се каже, че не трябва да се изпада в крайности. Не трябва да се гладува и не трябва да ограничаваш храната изцяло. Примерно да изключиш въглехидратите и повече да не ги хапваш. Трябва да си даваме всичко на тялото, но в умерени количества. Дори здравословното трябва да е умерено. Всичко трябва да е балансирано. Тези диети, които включват такива крайности, но се препоръчват – после килограмите си връщат двойно, даже някой път тройно. На мен точно това ми се случи. Имаше една безвъглехидратна диета, която стриктно спазвах и от нея качих двойно. Свалих 30 килограма, а след това се получи йо-йо ефект и качих 60. Аз имам много опит с такъв тип диети и не искам повече да ги използвам. Режимът на Дери ме устройва идеално.

- По-добре бавно, но сигурно.

- Абсолютно! А и вече за никъде не бързам. Въпросът е да не спирам. Търпението е много важно. Научих се на това.

- Какво следва след финала?

- Вече се преместих в Пловдив и ще решавам как ще започна своя бизнес и кога. Дали първо ще попътувам малко лятото и след това ще работя. Но да, да речем, че първо ще пътувам, ще се забавлявам и после ще работя за моя бар да съществува, нашия бар с най-добрата ми приятелка.

- Може ли да се каже, че всички участници от предаването сте победители, защото реално всички отслабнаха?

- Абсолютно. Всеки един от нас е победител, защото днес, няколко месеца по-късно, ние сме много по-здрави. Много от нас махнаха лекарствата, които трябваше да пием всеки ден, което е изключително важно за нас. Тялото ни трябва да се храни и да се лекува само чрез храната. Тя не е враг, тя е лекарство и това трябва да е единственото лекарство, което да взимаме, а не тези от аптеката. Така че най-важно е здравето и затова трябва да не спираме да се движим.

Източник: Уикенд