Диагнозата увеит обобщава различни състояния, причинени от възпаления среден слой на окото и околните тъкани, които обикновено са причинени от вируси или бактерии. Тази атака уврежда тъканите на окото и човек започва да изпитва болка, очите му се зачервяват, а зрението му става замъглено. Специалистите посочват, че може да бъде засегнато едното или и двете очи и подчертават, че това е петата водеща причина за загуба на зрение.
Средната обвивка на окото се нарича увея и се състои от три части – ирис, ресничесто (цилиарно) тяло и съдовица. Както вече стана ясно, диагнозата увеит представлява група от възпалителни състояния, засягащи именно тази средна обвивка на окото. От възпалението обаче могат да бъдат засегнати други части на окото като стъкловидното тяло, лещата, ретината, зрителният нерви т.н.
Според структурите, които обхваща инфекцията, заболяването може да се раздели на преден увеит, който включва ириса (ирит), но може да обхване и средната част – цилиарното тяло (иридоциклит). А когато засегне съдовицата, се получава т.нар. заден увеит. Възможно е възпалението да засегне и цялата средна обвивка на окото, като в този случай се развива панувеит.
Децата, младежите и възрастните до 35-годишна възраст по-често са засегнати от преден увеит. Конкретни причинители на заболяването не са установени, но се смята, че вируси (като тези, причиняващи херпес, морбили, грип и т.н., могат да доведат до такъв тип възпаление. Бактерии от типа на тези, които причиняват туберкулозата, също могат да са евентуални причинители на очното възпаление. Рядко, но все пак е възможно, някои гъбички и паразити също да са в основата на това заболяване.
В някои случаи увеитът съпровожда автоимунни заболявания – като болест на Бехтерев, хроничен ювенилен артрит, болест на Райтер, саркоидоза и т.н.
В други случаи причината за появата на проблема не е ясна и се смята, че има имунна нетолерантност спрямо структурите на увеята, т.е. говори се за автоимунно заболяване, засягащо очите.
Симптомите зависят от това коя част на увеята е засегната от възпалението. Предният увеит може да протече остро или хронично. Симптоматиката, която се наблюдава в острата си форма, е силно зачервяване на окото, болка, сълзене и повишена чувствителност към светлина. Ако заболяването е хронично, в началото няма клинично проявление, т.е. пациентът не усеща някакъв проблем с окото. Когато напредне обаче е възможно болният да вижда снежинки, светкавици или сенки. При децата хроничният преден увеит дълго време остава незабелязан.
Офталмологът често открива заболяването при рутинен преглед на очите. Средният и задният увеит в повечето случаи протичат хронично и също като предната хронична форма дават симптоми твърде късно. Очите изглеждат нормални, без зачервяване и болка. Болните обаче съобщават, че виждат сенки, както и структури, подобни на конци, които стоят на едно място или се движат. По принцип, когато човек вижда такива „мушици , не предприема лечение и не смята, че състоянието е опасно. Но като стане ясно, че има някакъв проблем, подобни плуващи форми будят притеснение. Може би защото се появяват и при очно възпаление (а също и при отлепване на ретината). Ето защо винаги, когато внезапно се появят подобни „снежинки“, човек трябва да се консултира с очен специалист.
Подценяването на подобен здравословен проблем може да доведе до някои усложнения. При хроничен преден увеит е възможно ирисът и намиращата се зад него леща да залепнат. Това са т.нар. синехии, които водят до промяна във формата на зеницата. При средния и задния увеит пък е възможно да се развие оток на макулата, което означава, че се събира течност между слоевете, изграждащи макулата. Това влошава зрението, твърдят специалистите.
И трите форми на очното заболяване могат да доведат до глаукома, ако вътреочното налягане се повиши. Също така се засилва потъмняването на лещата и се получава катаракта. Най-тежкото усложнение е загубата на зрението, предупреждават офталмолозите. По думите им тези усложнения не са чести, но все пак пациентът трябва да бъде бдителен и да търси лекарска помощ винаги когато забележи нещо неестествено в зрителното си поле.
Лечението на очното възпаление също така зависи от формата, която се е развила, както и от това дали пациентът има друго прилежащо заболяване. Терапията включва кортикостероиди, предписвани под формата на капки, ако увеитът е преден, тъй като действат локално. Ако се касае за другите две форми, се назначават инжекции. Ако проблемът е имунен, се предприема имуносупресивно лечение.
Заболяването може да бъде предотвратено чрез спазване на по-добра хигиена на очите, както и на навременното диагностициране и лечение на основното заболяване (било то алергично, системно, автоимунно, инфекциозно или друго). Важно е след навършване на 45-годишна възраст да се взимат редовно хранителни добавки и витамини за очи, които се предлагат от години в аптеките по света, а вече и у нас.
Източник: Уикенд
