Венци Мартинов е сред известните ни комици. Казват, че умее да имитира всичко и всеки – от врабче до диктатор. Правил го е и в онези години, когато политическият хумор в страната ни бе забранен, а практикуващите го се озоваваха я в Белене, я на друго недотам приятно място. В края на 80-те години Венци успешно се превъплъщава в образа на Тодор Живков, записва касети с партиен хумор, които се разграбват от народа като топъл хляб. Няма кътче в страната ни, където да не е гастролирал. Усмивката му успява да развесели и най-тъжните хора, а вицовете да предизвикат „пачи крак“ в дамите.
Венци Мартинов е роден на 9 януари 1959 г. Завършил е Икономическия институт в София, а след това и Института за театър, музика и кинематография „Николай Черкасов“ в Санкт Петербург, Русия, където специализира „Естрада и телевизионна режисура“. Като продуцент създава серия от хумористични албуми и телевизионни предавания, най-популярното от тях е „Усмивките на Венци“. Бивш съпруг е на певицата Катя Близнакова, с която поддържа чудесни взаимоотношения и след раздялата.
- Какво си пожелавате навръх рождения ден?
- Категорично си пожелавам здраве, дълголетие, усмивки, весели и щастливи мигове с моите приятели, много пътувания.
- Каква беше изминалата година за вас, какво успяхте и какво не успяхте да свършите?
- Годината вървеше едно към едно с текста на песента „Елате ни на гости“, който написах за дует „Ритон“ преди доста години. В припева се пее: „Живеем спокойно, разумно и просто, не вярвате ли вие, елате ни на гости“. И аз така живея разумно, защото неразумно не мога да си позволя (смее се – б.а.). Сбъднах повечето си мечти и съм щастлив. Но по характер съм такъв, че като ми се сбъдне, измислям друго, за да се разнообразявам и да съм пълен с ангажименти. В живота ме радва наличието на близки и на верни приятели. Радвам се, когато всички сме здрави. Радвам се, когато изведа кучетата си на разходка, те тичат, махат с опашки и показват, че са доволни от живота. Радвам се, че българският дух, в момента подложен на какви ли не изпитания, намира начин да оцелява и да разбива лошотията.
- Имате ли незабравим рожден ден, за който бихте ни разказали?
- Нямам специални роднини дни. Като типичен Козирог, който обича спокойствието и контролираните компании, винаги се събирам с близки и с приятели, с хора, с които вечерята протича кротко. Иска ми се още дълги, дълги години да бъде така.
- Как виждате себе си след 5 години?
- Аз още отсега тренирам да се занимавам с неща, които и сега харесвам – с хубави хобита, с търсене на радост и спокойствие от живота. Има една поговорка, която казва: „На мъжа на младини му трябват пари и жени. На старини му трябват приятели и вино“. Това е стара и изпитана мъдрост. Ще я спазвам, защото искам да съм щастлив.
- Вярвате ли в любовта, или сте от хората, които смятат, че тя съществува само в изкуството?
- Според мен тя я има, ту я няма. Понякога я хващаш, поседи при теб, пък тръгне нанякъде. После се сменя с друга любов. Всеки има различни възможности в живота – някои я срещат веднъж, други два, три или четири пъти. Пети живеят постоянно в любов, което значи, че тя съществува.
- Кои са хората до вас, на които държите най-много?
- Абсолютно се броят напръсти близките ми хора. Имената им не говорят нищо на широката аудитория. Малко са! Пожелавам обаче на всеки човек да има до себе си правилните приятели!
- Как реагирате, когато се сблъскате с колегиалната завист?
- Според мен завист винаги е имало и ще има. Може би е имало моменти, в които някой е пречел за моите планове, но съм ги пуснал в миналото. Имам десетилетна концертна дейност, което говори, че съм преодолявал всякакви видове завист. Не е приятно. Завистта я има в българската култура и всякакви видове творческа дейност.
- С какви чувства приехте влизането ни в еврозоната?
- На тези неща гледам в исторически план и виждам, че колелото се върти. Едни неща си отиват, други се връщат. Съдейки по това, че България е била в Османската империя, след това съюзник на нацистка Германия, след това голям приятел на СССР, стигам до извода, че където сме били, всичко се разпада. Категоричен съм, че щом сме влезли в ЕС, нищо хубаво не го чака. И той ще се разпадне! Новият световен ред ще бъде ъпдейтван и ъпгрейдван стар световен ред. Мисля, че един световен ред се беше решил и написал на салфетки в Ялта. Следователно сега може да се реши пак на салфетки, пак с някакъв руски почерк.
- Помните ли първите спечелени от вас пари? Каква сума бяха и за какво ги похарчихте?
- Първите спечелени от мен пари бяха някъде около 3 лева и кусур стотинки. Беше през 1969 г. Бях детенце и пеех в хор „Бодра смяна“. Пеехме в Софийската опера в спектакли, където участваха детски хорове. За премиерата на операта „Момчил“ бяхме взели по 2-3 лева, което беше огромна сума на 10 години. Правехме и по 3-4 спектакъла на месец и си докарвахме прилични пари за ученици. Помня, че едно от първите неща, които си купих, е футболна топка за 4,50. Така се живееше по времето на другаря Тодор Живков.
- Едно време бяхте неговият най-добър имитатор. Сега обаче хората разпознавайки ви, искат ли да им разказвате вицове от времето на Живков и на соца?
- Аз съм разказвал вицове не само за Тодор Живков, но и за неговите приближени хора, за управлението тогава. На хората им е приятно да слушат вицове за соца и социалистическите колективи и сега. За Живков повечето хора си спомнят с усмивка, това ми прави впечатление. Ще кажа два вица. Чужд журналист отива при Тодор Живков и казва: „Г-н Живков, вярно ли е, че сте издали 48 тома литература? Тодор Живков рекъл: „Не е лъжа. Обаче истината е друга – тези томове нито съм ги писал, нито съм ги чел“. Журналистът продължил: „Вярно ли е, че събирате вицове за вас?“. Живков отговорил: „И това не е лъжа, а самата истина“. Журналистът продължил: „Добре, колко вица събрахте?“. Бай Тодор отговорил: „Някъде около два-три лагера“.
Още един виц отпреди 40 години. Тогавашният американски президент Роналд Рейгън пристигнал в Турция на посещение. Каца в Истанбул, посреща го тогавашният турски президент Сюлейман Демирел. Вечерта разхожда скъпия гост из Истанбул. Роналд вика: „Страхотно красив град е този Истанбул! Голяма прелест. Всичко свети, какви хубави светлини имате! Ама сигурно много ток харчите. Откъде вземате толкова много ток?“. Турският президент отговорил: „Вземаме го от България“. Рейгън попитал дали България е някъде наблизо. Демирел посочил с ръка и казал: „Ей, там, в тъмното“.
Но държа да уточня, че разказвам вицове за политици и хора, към които имам симпатия. Към хора, към които не изпитвам симпатии, не споделям вицове пред народа. А има такива политици, не е като да няма. Чувството за хумор наследих от майка си и баща си. Наложих си някакъв вид цензура на вицовете с цел творческо дълголетие. Не изгубих мярката по отношение на хумора, както се случи при някои мои колеги с висок ръст.
Източник: Уикенд
