Победата в петия сезон на „Игри на волята“ прилягаше най-много на Мартин Кънев, колкото и впечатляващо да бе представянето на Добрин, Гешев и Раду. 25-годишният софтуерен инженер бе като Херкулес на арената, а в резиденцията, стопанството или на Брега на отчаянието, не спираше да демонстрира остър ум и хладнокръвие. Как при това положение да не се гледа с насмешка на всички онези, които твърдяха, че е връзкар и е побутван от продукцията?
- Мартин, честита ви победа в „Игри на волята“! Вярвахте ли от самото начало, че именно вие ще сте шампионът?
- Да кажа, че от самото начало съм бил сигурен в триумфа си, е твърде крайно. Просто се надявах да спечеля и правех така, че да постигна целта си. За мен „Игрите“ бяха страхотен шанс, който не исках да изпусна. Битките на арената и противоборствата извън нея ме завладяха и като хищник преследвах победата.
- Кога решихте да участвате във формата?
- От дете харесвам такъв тип сървайвърски преживявания. Конкретно на „Игри на волята“ съм почитател от втория сезон. Все се чудех дали да кандидатствам и накрая един приятел ме убеди, че вече е време да се пробвам. Пуснах си документите малко на майтап, но след като отидох на първия кастинг, вече бях убеден, че трябва да участвам.
- Кои бяха най-трудните ви моменти в „Игрите“?
- Физически най-трудно ми беше, когато бях шеста седмица на Брега на отчаянието. Тогава ми се насъбра доста глад и не ми беше никак приятно. Психически ми беше тежко към края на сезона. Тогава вече почти всеки се беше опитал да ме надцака, да надделее над мен и това започна да ми оказва влияние. Въпреки трудностите дори и за миг не съм си помислял да се отказвам.
- Колко килограма отслабнахте във формата?
- Последната седмица бяхме в резиденцията, където си хапвахме добре. Затова и не мога да кажа с точност колко съм бил отслабнал преди това. Почти убеден съм, че бях свалил около 10 кила. Влязох в „Игрите“ към 78. В момента пак съм със същото тегло.
- Чувствате ли се променен покрай участието си в „Игрите“?
- Престоят ми в „Игри на волята“ със сигурност ме промени доста. Направи ме още по-осъзнат. През двата месеца в предаването бях в пълна изолация от външния свят, в нова за мен среда и се научих на много неща. Числя, че опознах себе си повече. Вече знам как да реагирам на нападки и на различни напрежения.
- Съжалявате ли за нещо, сторено от вас в „Игрите“?
- Като цяло съм изключително доволен как си направих стратегията и как я следвах, независимо от случващото се около мен. Винаги гонех целта си. Разбира се, всеки прави грешки. Сега, когато гледам епизодите, разбирам къде играта ми е замъглявала преценката. В предаването саботажът ми се струваше като стратегически ход, а в момента, виждайки как съм постъпил, мисля, че това не е много добър пример за младите зрители. Понякога бях и една идея по-арогантен и биещ се в гърдите. Това ми поведение е следствие на стремежа ми да се мотивирам. Всеки ден си повтарях, че съм най-добрият и че ще спечеля. Мотото този сезон беше „Победа на всяка цена“ и аз се вживях.
- В какво ще вложите наградата от 100 000 лева?
- Имам планове какво ще правя с паричната награда, но не ми се иска да ги споделям засега. Когато дойде моментът, ще разкрия.
- Появиха се подозрения, че сте попаднали в риалити формата с връзки и че едва ли не сте били побутван към финала от продуцентите…
- Когато някой успява в нещо, повечето хора си казват, че това няма как да стане без връзки. Виждам и аз твърденията, че продукцията ме е бутала. Но не, нямам никакви връзки в предаването, не съм познава никого от екипа, преди да стана един от участниците. Когато влязох във формата, просто започнах да си играя играта и да си спазвам стратегията. На финала се видя, че никой не ми е създавал каквито и да било предимства. Битката накрая беше силова и с немалко нови компоненти, а аз се изправих срещу двама много силни играчи. Приемам думите на хората, които твърдят неистини за мен като комплимент – значи съм бил невероятно добър.
- Жените в отбора на „Силните“ почти единодушно ви определиха като най-привлекателния участник в тазгодишното издание на „Игрите“. Имаше ли вариант да започнете връзка с някоя от дамите във формата?
- Не, не в никакъв случай! Вътре в предаването, в нито един момент не съм гледал на участничките като на жени. Виждах ги като конкуренция, като хора, които могат да направят коалиция помежду си и да прецакат плановете ми. За мен те бяха заплаха и трябваше да имам една наум, пък и не съм необвързан – имам си сериозна приятелка, не мога да си позволявам залитания по дами.
- Ако влезете в „Игри на волята: ол старс“, пак ли ще сте шампион?
- Не мога да кажа. Нека карам стъпка по стъпка. Престоят в „Игри на волята“ е доста изморителен в ментално отношение. Ако вляза в ол старс сезона, ще ми е доста трудно да надмина сегашното си представяне. Сега доста хора ме подценяваха, което аз използвах като предимство. При едно следващо участие няма да мога да разчитам на този свой коз, тогава със сигурност ще бъда главна мишена на всички.
- Приятелката ви Елена е начална учителка. От колко време сте двойка?
- От около 2 години. Има още време за създаването на семейство и деца. Млади сме, всичко при нас ще дойде по реда си.
- Какво ще работите занапред?
- Не искам да се връщам в сферата, в която работех, преди да вляза в предаването. Имам други желания и идеи за начинания. Светът на „Игри на волята“ ме завладя и след като излязох от формата, реших да подготвям участници за следващия сезон. Помагам и в семейния ни бизнес, където има доста работа. Засега предпочитам да запазя в тайна подробностите за него.
- На колко години бяхте, когато загубихте баща си?
- Бях на 20. Беше ми трудно, но знаех, че ще се справя. Не съм изпадал в депресия, просто тъгувах. Беше ми болно и мъчно, защото освен баща, загубих и близък приятел – човек, до когото се допитвах и от когото получавах помощ. По-късно се разви ковид ситуация по целия свят и се усложниха животите на доста хора. В онзи период се чувствах много по-зле в доста отношения.
- Майка ви как е?
- Много силна жена е. В онзи труден за нас период видях как се справи с бизнеса и с всичко друго. Това ми даде увереност, че нещата ще се подредят.
- Остава ли ви време за спорт?
- Да, винаги намирам време. Още от дете спортувам доста. Когато влязох в „Игри на волята“, хората ме видяха като програмист, но аз съм тренирал толкова през годините, че може да се каже, че съм на професионално ниво. Това ми помогна изключително много, за да стана победител във формата.
- Първата ви работа?
- Веднага след университета започнах като програмист. Преди това съм помагал на някои места, но нищо официално. В работата ми с майка ми съм се занимавал хардуерно.
- Мислили ли сте някога да емигрирате?
- Когато заминах да уча в Англия, където завърших компютърни науки, съм си мислел дали да не остана. По време на пандемията се прибрах в България. Харесвам страната ни, културата ни, добре ми е да си говоря на родния език. Тук са семейството и приятелите ми.
- Откога имате проблеми със зрението?
- Късоглед съм от 11-годишен. Влязох в предаването с очила и продължих да си играя с тях. Исках да покажа, че те не могат да спрат човек да е физически активен и да прави всичко като останалите хора. Очилата не бива да са спънка да преследваш мечтите си. Някои участници в „Игрите“, разбира се ме подцениха. Решиха, че един интелигентен човек с очила няма как да надделее над спортисти.
Източник: Уикенд
