Колкото и впечатляващо да беше представянето на Калин, Алекс и Чикагото в седмия сезон на „Игри на волята”, победата прилягаше най-много на Мирослав Великов.
36-годишният бизнесмен беше като Херкулес на арената, а в резиденцията, изолатора и на блатото демонстрираше хладнокръвие и адаптивност. Как при това положение да не се присмеем на всички онези хейтъри, които твърдят, че не е заслужавал да спечели?
- Мирослав, честита ви победа в „Игри на волята 7”! Вярвахте ли от самото начало, че именно вие ще сте шампионът?
- Благодаря за поздравленията. Не, не съм очаквал да стана победител, дори и в най-лудите си мечти не съм си представял, че мога да спечеля „Игри на волята”. Голям фен съм на предаването, то е единственото българско риалити, което следя, но съвсем случайно се записах за участие. Жена ми ми изпрати клипче, на което Мартин и Добрин правеха кастинг трасета за миналия сезон на предаването. Видях го и няколко дни се чудех дали да се запиша. В крайна сметка реших да изпратя документи, да се пробвам, да видя дали бих могъл да съм конкурентоспособен. Не съм си мислел обаче, че може да бъда одобрен за участие, тъй като не съм от най-интересните и колоритни типажи
-Кои ваши качества ви направиха победител в „Игрите“?
- Моето спокойствие и самообладанието, което запазих на арената. Естествено, имах и доза късмет - вярвам, че без него е невъзможно да се спечели. Мой плюс е и това, че съм доста адаптивен. Пътят ми в „Игри на волята” беше доста трънлив, преминах през много племена и локации, но в крайна сметка се справих с всичко.
- Кой беше най-сериозният ви конкурент за победата?
- Всеки един от участниците имаше и своите силни страни, и слабости. Не мога да кажа, че някой се е откроявал над другите. Дино, Траян, Калин, Алекс, Чикагото - всеки от тях можеше да е победител, а защо не и някоя от жените. Както казах, трябва и доза късмет. Важно е каква битка ще ти се падне и в каква физическа и психическа форма ще си преди нея. Аз наистина излязох късметлия и си давам ясна сметка за това.
- Най-трудните ви моменти във формата?
- Най-трудно ми беше да живея с мисълта за жена ми, която беше бременна. Тя нямаше никаква информация за мен, а и аз не знаех какво се случва във външния свят. През цялото време имах едно-единствено желание - да разбера, че любимата ми е добре. С всеки изминал ден във формата тъгата ми ставаше все по-силна. Като се добави и изнемощяването ми от дългото гладуване...
- С колко отслабнахте в „Игри на волята”? А какви травми получихте?
- Точно преди да ме разменят и да отида във „Феномените” и в резиденцията, бях свалил 12-14 килограма. Колкото до травмите ми, в една битка трябваше да извадя 4-5 дънера и си свалих кожите на подмишниците и на двете ръце. Имах огромни рани, които трудно зараснаха, защото тогава бях в изолатора, където не може да се поддържа хигиена. Днес все още имам белези по себе си.
- Кои бяха грешките ви във формата?
- Грешката ми е, че станах съучастник в случката с храната. Това е нещо, за което искрено съжалявам и много се срамувам. Извиних се и в играта. Не беше честно спрямо зрителите, другите участници и продукцията, Просто се поддадох, разума в този момент го нямаше. Съжалявам, че наруших правилата, които трябва да се спазват от всеки. Когато случката беше разкрита, реших, че всички замесени, в това чисто и аз, ще бъдем изгонени. Реши се обаче наказанието ми да бъде една седмица на блатото. Томи напусна играта, а аз си излежах присъдата и продължих.
- Какво ви провокира да нарушите правилата?.
- Да тръгна и аз срещу правилата, беше емоционално решение. Откри се възможност, при която действах глупаво и първосигнално. Гладът беше неописуем, но това, разбира се, не може да служи като оправдание. Просто разумът тогава беше изчезнал, събуди се инстинктът за самосъхранение.
През нощта ми предложиха храна и без дори да се замисля, я изядох. След това си брах срама, когато разкриха нарушението. Това е голям урок за цял живот.
- Казахте, че сте заклет фен на „Игри на волята”. С кой от победителите в предишните сезони на формата не бихте искали да мерите сили на арената?
- Само първия сезон на „Игри на волята” не съм гледал, от останалите не съм пропуснал и един епизод. Всички досегашни шампиони са комплексни играчи и съм им фен. Възприемал съм ги като супергерои. Това, че и аз записах името си в историята на предаването, за мен е нещо уникално и все още ми е нереално. Кой от предишните победители би ме затруднил? Всеки. Всичките са се доказвали многократно в битките и не ми е възможно да откроя само един.
- С какво сте променен след участието си в риалитито?
- Някои хора вече ме разпознават на улицата - само това е промяната за мен. Всичко останало си е същото. Водя скромен живот, сплотено семейство сме и гледаме да си сбъдваме мечтите и да правим нещата, които обичаме. Не ми харесва много да съм под светлината на прожекторите и ще си остана този, който бях и преди да спечеля седмия сезон на „Игри на волята”.
- Дразните ли се от негативните коментари срещу вас в социалните мрежи?
- В живота си винаги съм се фокусирал върху позитивното и доброто. Всички, с които се срещам на живо сега, са доброжелателни, дружелюбни и приветливи. Децата се снимат с мен и ми се кефят. Предпочитам да се фокусирам върху това, а хейта онлайн го игнорирам. За себе си съм решил да не следя какво се случва в интернет, просто не ме вълнува. Негативните коментари няма да ме променят като човек. Отлично знам какъв съм, как съм възпитан и какви са принципите ми.
- В какво ще инвестирате наградата от 100 000 лева?
- Нищо конкретно не съм планирал засега. Ще отидем обаче с жена ми някъде на почивка, защото тя доста изстрада покрай моето участие. Заслужила си е да я заведа на желано от нея място. Остатъка от парите най-вероятно ще инвестирам. Имам фирми и смятам, че най-разумното е да вложа спечеленото в тях.
- Споменахте, че съпругата ви е била бременна...
- Дъщеря ми се роди през септември. Не ми се иска да говоря повече за детето, както и да споменавам името му. Нека не навлизаме дълбоко в личния ми живот.
- Каква беше причината със съпругата ви Десимира да се приберете от Канада и да се установите във Велико Търново?
- Не беше никак лесно това решение. Имахме добре устроен живот в Канада, но ми се откри възможност за бизнес в България в момент, в който търсех промяна. В професионален план. Върнахме се и си отворих фирма за проектиране и изграждане на соларни паркове. И до днес се занимавам с това. КОВИД-19 пък повлия на родителите ми и брат ми, та и те да се приберат в България.
- Какво друго сте работили през годините?
- Като студент бях бариста в едно кафе. Завърших счетоводство и финанси в университет в Канада и впоследствие започнах да работя в една от най-големите фирми за финансови услуги като одитор. Бил съм и финансов инспектор.
- Най-нестандартното нещо, което сте правили през живота си?
- С каравана прекосихме с приятел Канада до най-южната точка на Щатите и обратно. Пътувахме около двайсетина дни. С колело и палатка съм изминавал с баща ми и брат ми 1200 километра в Америка. Из Европа пък обикалях сам два месеца и половина с раница на гърба. Винаги съм гледал да опитвам нови неща в живота, да се тествам. Правил съм всякакви щуротии, не ме е свъртало.
- Пиете ли алкохол?
- От 5 години - не. Живея здравословно и много спортувам. В един момент разбрах, че алкохолът не ми влияе добре. Пия ли, на следващия ден не съм на 100 процента в кондиция. Затова отказах тотално спиртните напитки, въпреки че и преди не съм прекалявал с тях. Единствено правя изключение, при много специални поводи - тогава си позволявам по чаша червено вино. За последната петилетка такива случаи се броят на пръстите на едната ми ръка.
Източник: Уикенд
