Валери Йорданов има зад гърба си десетки роли в киното, автор е на филмите „Кецове“ и „Шекспир като улично куче“, а забележителна е и сценичната му кариера. Екранният Попето от сериала „Дяволското гърло“ играе в Народния театър от над 20 години, участник е в едно от най-успешните му представления за всички времена – „Хъшове“, но напоследък е в немилост в службата заради конфликт с душманина на Александър Морфов – директора Васил Василев.
Бунтарят на Имперската трупа има рожден ден на 22 февруари – става на 52. Това ни даде повод да го разпитаме за най-актуалните му творчески планове, но и за всичко най-важно в личния му живот, включително за съвместното му съжителство с лекарка пулмолог и кулинарните му пристрастия.
- Валери, проектът ви за нов филм – „Богдан и песента на жабите“, е спечелил финансиране от НФЦ, но заради жалба и съдебно дело все още не сте получили финансиране. Защо се стигна до тази неприятна ситуация?
- Кандидатствах в НФЦ през есента на 2024-та. Сценарият на филма „Богдан и песента на жабите“, който след това реших да се казва „Богдан и песента на жабите“, явно е бил добър, защото спечели още при първото кандидатстване. Впоследствие пуснаха жалба срещу резултатите и блокираха финансирането на одобрените проекти. Първоначално не се впечатлих, защото съм имал проблеми и покрай предишните си два филма. Правилникът на НФЦ е такъв, че когато някой подаде жалба, стопира всички одобрени за финансиране продукции. Най-странното е, че атаката дойде от Димитър Гочев и неговия продуцент Николай Сотиров. Те и преди бяха пускали жалби. Събрахме се в НФЦ да говорим и се оказа, че проектът, с който са кандидатствали двамата, е класиран на 7-о място. Там Гочев и Сотиров както си твърдяха, че съдбата им е правилна и няма да се откажат от нея, изведнъж директно в очите на няколко души ни поискаха по 30% от спечелените от нас субсидии.
Само тогава щели да си оттеглят жалбата. Какво излиза – че искат да получат 3 пъти по 30% – 90%, а ние да снимаме със 70%. Рекетират! Мисля, че са блокирали така и документалното кино.
- Защо не им дадете исканите от вас 30%? Дори да е несправедливо, така ще получите поне някакви пари, за да снимате филма си...
- Субсидията и без това не е никак голяма. Не е достатъчна, за да се заснеме филм само с нея, затова се търсят и копродуценти. Аз бях намерил двама за „Богдан и песента на жабите“, много сериозни, но след подаването на жалбата, чрез която се блокира субсидирането, те се отказаха. Хората работят бързо и не могат да чакат ние да си оправим неуредиците. Замислям се дали да не заведа дело на Сотиров и Гочев за пропуснатите ползи и загубата на копродуценти. Чакаме сега решението на съда по претенцията им, която дори не се знае кога ще излезе. За себе си съм взел решение, че повече няма да се боря с тези хора и ако съдът не отсъди в наша полза или Гочев и Сотиров не изтеглят жалбата си, просто няма да снимам. Ще си направя сценария на „Богдан и песента на жабите“ на роман.
- През 2009-а излезе филмът „Кецове“ – режисьорският ви дебют, а през 2022-ра „Шекспир като улично куче“, на който сте и режисьор, и сценарист. И тогава ли чакахте дълго за финансиране от НФЦ?
- С „Кецове“ срещнахме проблеми при кандидатстването в НФЦ. И за „Шекспир като улично куче“ имаше жалба и блокиране, за което се наложи да чакаме за финансиране от 2014 до 2019 г., а след това заснех филма за 20 дни. Аз не разбирам от бизнес, от оферти за пари и играчки, а от текстове.
- Затоплиха ли се отношенията ви с директора на Народния театър Васил Василев? Докъде стигнаха делата, които заведохте един срещу друг?
- Паричният му иск срещу мен беше отхвърлен от съда като безпредметен. Аз съм завел две дела срещу него от доста време, но още няма насрочени заседания. Играя си представленията в Народния театър, но с г-н Василев не се виждаме. Стратегията да минава тихо времето и да се забравят важни неща – като това, че хората са протестирали и са правили подписки, е начин за уреждане на сметки.
- Преди 30 години сте завършили НАТФИЗ. Кога през тези 3 десетилетия ви е било най-трудно в актьорската професия?
- Имал съм невероятния шанс да работя с много качествени и талантливи хора. Най-трудният ми период е през последните 3 години. Тежи ми да виждам в какво бе превърнат Народният театър – от място, пълно с публика и възторжени усмихнати хора, в коридори, изгубили дух и вдъхновение.
- Мислили ли сте да напуснете Народния театър?
- Да, щях да напусна още когато възникна напрежението с директора г-н Василев. След това защо да го правя, защо аз да се махам от театъра, в който съм от 2004 г. и в който имам много възходи, победи, загуби, в който съм лял пот и кръв. Да си тръгна сам е все едно да призная, че са прави онези, заради които искам да напусна. Не, не са прави!
- На 22 февруари ставате на 52 години. Ще празнувате ли?
- След 25-ия ми рожден ден не празнувам. Най-добре се чувствам, когато съм в планината, и ако имам възможност, на 22 февруари ще съм там. Не смятам, че човек трябва да отдава голямо значение на рождените си дни. Едно време хората не са знаели кога са родени, но някои от тях са открили Америка.
- Как са двете ви дъщери и малкият син? Артистични ли са като вас, ще поемат ли по пътя на изкуството?
- Вярвам, че всяко от децата ми ще си намери правилния път. Задължително е изборът да си е техен. Малката дъщеря иска да стане лекар и в момента ходи на уроци по биология. Опитвам се да й обясня, че докторите в България не са добре платени, но тя иска да помага, да лекува. Много се притеснявам от това, което се случва около всички ни. Свестните хора, които държат на чистите отношения, ги обявяват за луди. Когато кажеш истината в очите на някой власт имащ, ти му ставаш враг и понеже мнозина са зависими от него, те не те подкрепят. Светът се превръща в нещо страшно, а това засяга пряко децата ни.
- Майката на сина ви – д-р Неделина Куртелова, упражнява ли лекарската си професия, или е по майчинство?
- Работи си. Вече си блестящо защити докторантурата. За мен тя е най-добрият лекар пулмолог, както и за всички, които е лекувала. Пациентите са възхитени от нея.
- Помагате ли на Неделина в домакинството?
- Да, задължително. Така си отпочивам. Аз и на гости да отида, с риск да стана досаден настоявам да готвя там, ако не съм занесъл нещо приготвено у дома. За мен кулинарията е като поезията в музиката. Видя ли хубава рецепта, се заемам да направя ястието по нея, като добавям и по нещо от мен.
- Освен с готвене и разходки в планината с какво друго релаксирате?
- Преоткрих ездата. Очаквам да преминат някои мои моментни здравословни колебания, за които не ми се говори, и ще й се отдам отново.
- На лов ходите ли?
- Спрях, защото градът се появи и в планината. Излизам чат-пат, но само заради ходенето и чистия въздух. Много луди в добрия смисъл на думата стари хора, които срещнах в балкана, днес вече не са в гората, защото нямат сили. Лицват ми тяхната чистота и това, че знаеха кое е важното в живота. Мисля занапред да се отдам повече на писането, в което има истинска свобода и фантазия.
- Как се виждате след 5 или 10 години?
- Не гледам толкова напред. Не съм се забил обаче и в миналото. Със сигурност знам, че занапред ще работя с млади хора. Искам да откривам живи и будни младежи, които имат някаква щура идея и се нуждаят само от подкрепа.
Източник: Уикенд
