Александра Сърчаджиева подкара новите сезони на предаванията си по Би Ти Ви „Аз обичам България“ и „Животът по действителен случай“.
42-годишната актриса разказа надълго и нашироко за работата й, отговори и на някои въпроси, свързани с личния й живот.
- Алекс по Би Ти Ви започна новият сезон на „Аз обичам България“, а вие пак сте водеща на предаването. Капитаните на отборите обаче са нови. Сработихте ли се вече с Филип Буков и Стоян Дойчев?
- страхотни са момчетата и ги поздравявам, че се справят много, ама много добре. Филип и Стоян внасят една нова енергия в предаването и това се вижда. Двамата, освен че са колеги актьори, са и близки приятели. Това също си личи. Изключителни професионалисти са. Работила съм и с единия, и с другия и преди да станат капитани в „Аз обичам България“. Със Стоян Дойчев сме се снимали заедно във филм, а с Филип Буков от края на миналия театрален сезон играем в спектакъла „Отворена брачна двойка“, който радва публиката.
- Водеща сте и на предаването „Животът по действителен случай“. Там някакви изненади ще има ли за зрителите през новия телевизионен сезон?
- В новия сезон ще има изключителни срещи на диванчето с мои колеги, които ще разкажат за първи път в ефир личните си истории. В рубриката „Моето ново аз“ предстоят промени с т.нар. обикновени хора, които всъщност не са никак обикновени. Те са преминали през много трудни и дори страшни неща. Радвам се, че в „Моето ново аз“ лекарите и други специалисти им дават шанс да продължат живота си по нов начин, защото наистина го заслужават. Предаването прави много голямо добро – казвала към го и преди.
- Кое от двете ви предавания по Би Ти Ви ви е по на сърце?
- И двете са изключителни предавания и се радвам, че съм им водеща. Може да звучи нескромно, но няма други такива в нашия телевизионен ефир.
- Какви са другите ви професионални ангажименти?
- На 1 октомври открихме новия театрален сезон в Сатиричния театър и започнахме активно да играем представленията си. На 17 октомври е премиерата на „Политическо сатирично кабаре 2025: В името на народа”. Предстои ни и трескава подготовка за спектакъл по случай 100 години от рождението на Георги Парцалев. В мащабния и вълнуващ проект ще участват Лили Иванова и съставът на Сатирата. Събитието ще се състои на 14 декември в зала 1 на НДК.
- Нищо не споменахте за моноспектакъла си...
- Най-близките дати са 20 октомври в „Театро”, 29-и в Казанлък, 6 ноември в Сандански, 17-и в Търново и 25-и в Търговище. Вълнението ми е голямо, все още продължавам да не мога да спя през нощта преди представление с моноспектакъла. Радвам се, че „На живо” и продължението му – „На живо и отвъд това”, ги играя вече пети театрален сезон.
Срещите ми с публиката всеки път са смислени и докосващи, преобръщащи животи.
- Колко часа можете да издържите без сън?
- Много са часовете, в които мога да не спя, свикнала съм с безсънието. Влизайки в работен режим, при мен става направо страшно и със спането трудно се срещаме. Щом обаче съм се хванала на хорото, ще си свърша работата докрай. Освен че имам актьорски ангажименти в София, много пътувам и из цялата страна. Спя малко, което не е хубаво, но винаги, когато е възможно да си го позволя, гледам да си почивам активно, да си вземам глътка въздух.
- През 2026-а ще се закръглят 80 години от рождението на майка ви Пепа Николова и 20 години от кончината й. Как ще отбележите тези две годишнини?
- Майкооо! Въобще не съм се замисляла досега, че през 2026-а ще станат 20 години от смъртта на Пепа и 80 от рождението й. За мен 22 септември (датата на кончината на актрисата - б.р.) беше „съвсем скоро. Един от най-тъжните дни в моя живот е този, в който почина майка ми. Искам да благодаря на директора Калин Сърменов за това ,че се откри маска на Пепа в Сатиричния театър. Той прави много за запазване на паметта на големите актьори, които са основали Сатирата. Страхотен директор! Издигна Сатирата на световно ниво, а успя да направи и изключителна трупа, в която всички се обичат и уважават. Ние сме си като едно семейство. Аз не ходя на работа в Сатирата, а се прибирам у дома.
- Майка ви Пепа Николова е казвала, че може да обърне света за други хора, но не и за себе си. Наследили ли сте това качество от нея?
- И аз съм същата като Пепа. За близък човек, за приятел мога да направя всичко, за да му помогна. За друг бих отишла при нужда и при премиера и президента, но не бих сторила това за себе си. За останалите хора ще обърна света, но лично за мен се срамувам. Така съм възпитана от майка ми.
- Как реагира тя, когато й казахте, че сте приета да учите в колеж в Израел?
- След като завърших 7-и клас, кандидатствах в Израел, без да казвам на Пепа. Разбрах, че съм приета, и докато с майка ми пазарувахме кисело мляко и хляб в гаражно магазинче в кв. „Мусагеница“, където живеехме по онова време й казах: „Заминавам!“. Тя се усмихна и рече: „Леле, супер! На екскурзия ли отиваш в Израел?". Обясних
й, че ще уча в колеж. Тогава погледът й се смрази, но съвсем спокойно ми каза: „Добре, щом така си решила. Няма проблем, това си е твоето решение. Няма да застана на пътя ти”. Три дни преди заминаването ми обаче реших, че няма да уча в Израел. Съобщих на Пепа, а тя отвърна: „Александра, ако беше заминала, щях да си осиновя дете”.
- И вие ли давате пълна свобода на дъщеря си София?
- Да. Давам й право сама да решава. Ако ми поиска съвет, си казвам мнението, но и аз като майка ми Пепа Николова няма да застана на пътя на дъщеря си. Всеки сам трябва да прави своя избор. Не искам и няма да допусна един ден София да се обърне и да ми каже, че дадено нещо не го е направила, защото съм я спряла. На всички ни е ясно, че когато спираш някого, това съвсем не означава, че той ще се откаже. Ако реши, ще си направи каквото той си иска.
- Какви са интересите на дъщеря ви?
- През декември, живот и здраве, София ще стане на 15 години. В момента иска да стане пилот. На тази възраст децата тепърва започват да се изграждат като личности. Малко са тези, които на 12 години знаят, че ще станат лекари например и че това е тяхното призвание. Смятам, че желанията на дъщеря ми ще се променят с израстването й. Аз лично до края на първи срок на 12-и клас се подготвях да кандидатствам „Международни отношения”, но в края на втория реших, че това са пълни глупости и не бива да заблуждавам себе си. Реших да се явя на кандидатстудентски изпит във ВИТИЗ, а майка ми, въпреки че беше категорично против, отново не застана на пътя ми и не ме спря.
- София позволява ли си да ви прави забележки?
- Да, често ми прави забележки за външния ми вид и начина ми на обличане. Иска да изглеждам повече като жена, а аз нямам време за това. Непрекъснато тичам по ангажименти. Излизам от репетиция в театъра, отивам на снимки, а след това съм на представление. Също така много пътувам из страната. Играя например в Търговище и веднага тръгвам за София, където на сутринта трябва да съм на възстановителна репетиция. Не е възможно при този натоварен график да съм на токчета и да изглеждам добре, тичайки от едно място на друго. А и всекидневно трябва да съм гримирана за снимки или представления, затова предпочитам, когато не работя, да съм без грим и в спортно облекло.
- С грим няма ли да се чувствате по-привлекателна в извънработно време?
- А, не (смее се). Нямам проблем със себе си, приемам се такава, каквато съм на този етап от живота си. Смятам, че хората, които ходят с много тежък грим в ежедневието си още от 9 часа, ще пребоядисат половината квартал, ако кихнат.
- Мислили ли сте след време да се подложите на подмладяващи процедури?
- Не мога да си сменя лицето, защото хората ме познават с визията, която имам. Предполагам, че Мерил Стрийп също по някакъв начин се грижи за себе си, но не е променена. Важно е човек да остарява достойно. Хубаво е, разбира се, и да не се занемарява – това е нещо, което се опитвам да възпитавам в мен. Признавам си, че съм доста немарлива, но понякога все пак намирам време да се погрижа за себе си, след което съм много щастлива и разказвам на всички близки. С моята професия ще е абсурд да си препарирам лицето с ботокс и да остана без мимики. Сторя ли го, няма да мога да изразявам емоциите, с които работя. Има как хората да изглеждат свежо и без разните му там процедури.
- Спортувате ли понякога?
- Не, нищо не спортувам. Мързи ме. Предпочитам, ако имам един свободен час на разположение, да си почина, да поспя, а не да ходя и да тренирам. Не казвам, че това е правилно, но при мен е така.
- През лятото успяхте ли да си починете добре?
- Не, въпреки че бях на море със София и приятели. Времето беше твърде малко, не успях да направя че мозъкът ми да си почине пълноценно. Въпреки това имах две невероятни преживявания, които доста ме заредиха. Бяха кратки, но страхотни за мен и дъщеря ми.
Първото е отиването ни на концерта на Роби Уилямс във Виена, за който купих билет още преди да бъде обявена дата за България.
Второто е пътуването ни до Лондон. Там посетихме АВВА Voyage и студиото на „Уорнър”, където са снимани филмите за Хари Потър. София е страшен фен на този герой и е изчела всички книги за него. От 2 години ме молеше да я заведа, а аз най-накрая успях и тя беше много щастлива.
- През лятото публикувахте морска снимка в социалните мрежи, на която сте седнали на раменете на добре сложен чернокож мъж. Да не би да вие гадже?
- Не, не ми е гадже. Още не се е появил мъж в живота ми. Защо да не мога да си пусна снимка с приятел? Та аз съм норма лен човек. Имам приятели и мъже, и жени. Снимката направо взриви мрежата и започнаха едни предположения, разни писания... Голям смях падна. Преди да кача кадъра в мрежата, с мои близки дори се обзаложихме кога ще се появи първата статия, „вдъхновена” от него. Аз смятах, че това ще стане още на втория ден, но явно толкова съм шокирала, че едва на четвъртия започнаха да пишат. Явно, милите, са се чудели какво да измислят. Били са объркани и 4 дни са умували какво да съчинят.
- Със здравето как сте?
- Имам гастрит. Голяма част от актьорите страдат от това, а някои и от язва, защото не се храним редовно и обикновено хапваме набързо. При пътувания ядем на крак по бензиностанции, където изборът не е добър.
- Как се виждате след 10 години?
- Животът е като миг и 10 години минават много бързо. Иска ми се и на 52 да съм жива и здрава и да продължавам да се занимавам с това, което правя днес. За мен актьорството не е професия, то е любов. Надявам се да съм ангажирана и с телевизия, което също ми е голяма страст, въпреки че винаги много внимателно подбирам проектите. След 10 години дъщеря ми София със сигурност ще е решила с какво иска да се занимава и ще й се радвам.
Източник: Уикенд
