Башар Рахал е един от най-успешните наши актьори в американското кино. Българинът с ливански произход се е снимал в безчет щатски екшъни – предимно в ролите на арабски терористи, играл е редом с най-големите холивудски величия. Седмото изкуство у нас също разчита много на таланта му – всяка година на екран излизат по няколко продукции с негово участие. За Никулден е планирана премиерата на биографичната драма „Без крила”, в която Башар е и продуцент.
- Башар, имахте ли колебания, когато ви предложиха да сте лице на „Биг Брадър”?
- Абсолютно никакви. Изключително добре се разбирам с продуцента, с когото съм работил в 4 проекта преди „Биг Брадър“. Знам, че каквото ми е казано, това ще бъде. Той си държи на думата за разлика от много други, които не го правят.
- Как се сработвахте два месеца с ко-водещата си Александра Богданска?
- Много добре. Разбрана е Алекс и се старае. Освен това е и страхотен човек, не усещам изобщо да звездее. С изключително уважение подхождаме един към друг. Намерихме формулата за успеха на нашия екранен тандем. Мисля, че се справихме чудесно!
- Имали ли сте и други предложения да водите риалити формат?
- Имал съм две предложения, които в последния момент са отпадали и други са поемали ангажиментите. Бях стигнал и до договор, но в крайна сметка всичко приключи, преди да е започнало. Няма какво да му обсъждаме повече на това. Щом не е станало, значи не е трябвало.
- Иска ли ви се пак да имате собствено тв шоу?
- Не мога да преценя дали на този етап от живота си искам собствено предаване. Това, което правя в момента ми е напълно достатъчно. Не ми се върти точно сега в главата идея за мое шоу, фокусиран съм върху производството на филми и сериали. Киното ми е приоритетът, както и спектаклите в театъра.
- На 6 декември по кината ще тръгне поредният продуциран от вас филм. Развълнуван ли сте преди премиерата на „Без крила“?
- Да, на 6 декември е премиерата на „Без крила“ и силно се вълнувам. Последните си две години съм ги заложил във филма. Една такава продукция се планира доста дълго време, мащабен процес е, сравним с отглеждането на дете. Най-голямата трудност и стрес бяха самите снимки в Дубай.
С какви трудности се сблъскахте на снимките в Дубай?
- „Без крила“ е първата българска продукция, снимана там. Труден процес е да се вземе генерално разрешение да се прави филм в Дубай. Помогнаха ни консулът и посланикът. Два дни преди началото на снимките получихме картбланш да работим на различни територии в емирството, включително и на самото състезание. На стадиона, на който в действителност се е състезавал Михаил Христов, по това време вървяха. същите параолимпийски квалификации.
- Не сте искали да участвате като актьор в „Без крила". Режисьорът Ники Илиев как успя да ви убеди да изиграете бащата на главния герой?
- Да, ролята ми е на бащата на главния герой Михаил Христов. Искаше ми се филмът да не е обременен с безкрайно познати лица, да стоя малко встрани и да бъда само продуцент. Ники обаче беше категоричен, че идеята за „Без крила“ е моя и аз живея в живота на героите, откакто ми е дошла. Убеди ме, че няма кой друг да пренесе на екрана тази енергия, която се случва в моята душичка.
- Защо настояхте майката на главния герой да бъде изиграна от Параскева Джукелова, а като малкия Михаил Христов да се снима момче от вашата актьорска школа – Иван Иванов?
- Проведохме кастинг в моята школа. Около десетина момчета се появиха за ролята на малкия Михаил Христов. Иван Иванов се справи най-добре. А и безумно много прилича на Наум Шопов, който играе по-големия Михаил. Относно Параскева Джукелова, към нея имам изключителен респект още от годините, когато учех в НАТФИЗ. Тя беше в по-преден клас на проф. Стефан Данаилов. Харесвам я още от филма „Сезонът на канарчетата“. Много исках да си партнираме в „Без крила“. Тя е майката, аз – бащата на Михаил.
- Филмът „Без крила“ е за хора, които по някакъв начин са отхвърлени. Вие някога чувствал ли сте се отритнат, неразбран?
- Не мога да кажа, че съм бил генерално отхвърлян. По-скоро съм се усещал понякога не на място. Много е странно, че дори когато бях в Америка, на моменти съм се чувствал низвергнат заради гена ми и заради това, че приличам на нещо средно между източноевропеец и човек от Близкия изток. В Щатите, колкото и мигрантска държава да са, винаги имат едно наум, като те погледнат. Когато бях малък, в България пък на връстниците ми им звучеше особено екзотично, че се казвам Башар Рахал. Децата могат да бъдат много жестоки. Мен редовно ме обиждаха на башибозук, викаха ми Башухар и какво ли не още. Но не съм бил само аз така и няма нужда да се изкарвам травмиран и онеправдан. Всеки в някакъв момент от живота си се е чувствал различен и неразбран.
- С режисьора Ники Илиев работите от години заедно. Имали ли сте кризисни моменти в тандема ви, били ли сте пред раздяла?
- Не, никога не сме били пред раздяла. От самото начало сме се разбрали, че ще правим най-доброто за филмите си и егото на всеки един от нас ще е сложено настрана. Дори когато спорим, винаги изхождаме от това кое е най-добро за продукцията. Колкото и на мен да не ми харесва изборът на Ники или той да не одобрява моя, в крайна сметка правим това, което е плюс за филма.
- Как успявате да намирате време за всичко, с което се занимавате?
-Всичко е въпрос на организация. И в момента правя 100 неща едновременно – разпространявам филма, грижа се за рекламната му кампания, движа пекарна в София, имам часове колежа „Любен Гройс“ и в театрална ми школа, водя „Биг Брадър". Играя и в представлението „Отблизо”, а също така репетирам новия спектакъл „Билет за
Америка”, чиято премиера ще е през декември в „Театро”. Имам и предложения за участия във филми и ги обмислям внимателно.
- Били ли сте отчаян в професионален план?
- Не мога да се оплача от липса на работа, а не съм имал и сериозни катаклизми в това, с което се занимавам. Общо взето, човек изпада в криза, когато не е ангажиран и не го търсят. Аз се научих, че трябва сам да си създавам водовъртежа, да си намирам работа. Това е и причината да се захвана с продуцентство – иначе трябваше да стоя и да очаквам някой да ме наеме.
- На20 ноември станахте на 50. Как се чувствате на тази възраст?
- Като на 49. Нищо ново под слънцето не се е случило, просто цифрите се сменят. Не знам дали съм променен с напредването на възрастта. Сигурно е така - аз все пак съм това, което съм в момента, благодарение на преживяното от мен през годините. Човек е част от това, през което е преминал.
- Как се грижите за външния си вид?
- Единственото, което се опитвам да правя, е да не ям след 16.30 ч. От време на време играя тенис. Толкова съм деен в живота, че нямам нужда от много спорт.
- Споделяли сте, че при стрес сте изяждали храната от хладилника. Нямате ли си друг начин за овладяване на напрежението?
- Като дете бях двойкаджия и ме заболяваше корема, когато наредях много слаби оценки по химия. Представях си как нашите ще разберат и това ме стресираше. Един ден се събудих и си казах, че след време ще съм на 25 и няма да се сещам за двойките.
Така и стана, след години изобщо не помнех проблемите си от детството. Научих се да не се напрягам излишно.
- Какво може да ви разгневи?
- Несправедливост и неблагодарност. Най-вече неблагодарността ме влудява. Може би това се дължи на егоцентризъм. Ако си егоцентрик и направиш добро на някого, а той ти отвърне с лошо, си по-обиден, отколкото са другите хора. Би трябвало да не е така обаче, защото човек не прави добрини за благодарност.
- Прощавате ли?
- Прощавам. Не съм злопаметен, не отмъщавам, но помня много добре.
- Пороци имате ли? Пушите ли, пиете ли
алкохол?
- Нещо, което контролирам, не може да ми бъде порок. Нямам зависимост към тютюн и алкохол. Социален пушач съм. Мога да запаля една цигара, но мога и без това. Пия алкохол, когато съм на парти, но изобщо не ми е задължително.
- Мнението ви за популярните личности, които бяха заловени зад волана след употреба на алкохол? Най-пресен в списъка е Димо Алексиев...
- Много е странно, че обществото е голям съдник на публичните личности, но не и на онези, които, без да са известни, са съгрешили. Та това, че си популярен, не те прави по-малко човек и не значи, че не можеш да сътвориш някой гаф.
Убеден съм, че всички тези, за които ме питате, не са погазили закона или правилата нарочно – просто така им се е случило, защото и те са хора. Били са неразумни. Пили са и са се качили да карат, без да имат реална представа къде се намират.
Това става и на 100 други места в същия момент, но за останалите не се вдига толкова шум. Медийната олелия около популярните лица не я адмирирам. Всеки трябва да спазва законите и да си носи последствията за грешките, но не разбирам защо трябва да бъде и публично порицан. Не защитавам провинилите се колеги, но също така не бих ги и нападал и хулил. Никой не знае какво им е било в главата, защо и т.н. В момента сме в Коледен пост и е добре да се вгледаме в себе си. Кой от нас е безгрешен? То и карането с превишена скорост е нарушение на закона.
Жестокостта на обществото към прегрешилите известни личности си я обяснявам с това, че много хора пострадаха по пътищата, а пияни шофьори си откупиха свободата. Беззаконието, което цари в България, озверява народа срещу някой като Димо Алексиев и агресията се изсипва отгоре му.
- Споменахте Коледния пост. Спазвате ли го?
- Да, дори ще направя пълния Коледен пост. Великденския невинаги успявам да го изпълня целия, той е много по-тежък. Като цяло обичам да постя.
- Дъщерите ви Клоуи и Индия как са? Какви са интересите им?
- Клоуи си работи, прави първи стъпки в продуцентството. Индия си е ученичка. Понякога идват в България при мен, а и аз ходя при тях в Америка.
- Имате ли вече планове за Бъдни вечер, Коледа и Нова година?
- Тази година няма да пътувам за Щатите за празниците, а Клоуи няма да може да дойде при мен на Коледа. Индия ще лети с мен към една дестинация.
- От известно време насам сте двойка с актрисата Любомира Башева. Как разбрахте, че тя е жената за вас?
- Не знам как изобщо се разбира това. Може да си мислиш, че жената до теб е идеалният ти партньор, но тя да не смята същото за теб. Обратното също е възможно. Не обичам големите изказвания, които времето и реалността могат да опровергаят. Животът толкова бързо се променя, така че не искам да правя крайни заключения за каквото и да било, включително и за любовта.
- Романтичен ли сте, когато сте влюбен?
- Безкрайно романтичен съм. Всеки е такъв, просто някои успяват по-ярко да го изразят. Когато съм влюбен, ходя усмихнат и се чувствам като човек, изгубил контрол. Меня всякакви състояния – страх, щастие, трепет...
- В какви отношения сте с бившите си партньорки? С Райна Караянева...
- С някои съм в приятелски отношения, с други – не. Има един такъв период, в който е по-добре да не се чуваме и виждаме с бившите – най-малкото, защото няма нужда от това. Конкретно с Райна не си комуникираме. Това е за добро.
- Страдали ли сте в любовта? Плакали ли сте?
- Кой не е страдал?! Би трябвало мъжете да не плачат, но и те се просълзяват. Нищо човешко не ми е чуждо, включително и ревност съм изпитвал.
Източник: Уикенд
