След като премиерата мина, филмът „Гунди“ вече тръгва по кината. Първите отзиви за лентата гласят, че продукцията е направена с много вкус и става въпрос за един от най-добрите български филми, снимани през последните десетилетия. И с един от най-високите бюджети, възлизащ на около 4.3 млн. лв. още след предпремиерата обаче възникна въпросът защо Никола Котков не присъства никъде като персонаж. Нали двамата са загинали заедно на Витиня…
Публична тайна е, че между вдовиците на Гунди и Котков тегне вражда от близо половин век. Запознати издават, че продуцентите Иван и Андрей са имали специален разговор с близките на Котака. Искали са да пресъздадат и неговия образ във филма, но щерка му Мария и жена му Катя категорично отказали да се споменава името на покойния бивш футболист.
Затова за Никола Котков става въпрос само веднъж – в сцената, когато Гунди говори с жена си Лита преди на 30 юни 1971 г. да предприеме фаталното пътуване от София към Враца, където трябвало да участват с Котков в мач по случай юбилея на тамошния отбор „Ботев“. Споменава, че „тръгват с Котето". И толкова.
Раздорът между двете фамилии тръгнал през 1976 г., пет години след трагедията на Витиня, разкриват запознати с междуособиците. Дотогава на всеки 30 юни двете вдовици Лита и Катя ходели заедно на гробовете. Само че възникнал въпросът дали все пак семейството на Аспарухов не дължи някакво обезщетение на Коткови. Все пак Гунди е шофирал злополучния автомобил „Алфа Ромео" при катастрофата, и то с доказано много висока скорост.
По това време Катя съвсем сама трябва да отглежда двете си деца – сина Борислав и щерката Мария. След гибелта на баща им от вътрешното министерство им отпускат по 3000 лева на всяко дете. Само че с годините парите свършили и на дневен ред идва въпросът с обезщетението за катастрофата. Впрочем за същото в претендирала и вдовицата на третия човек в колата – военен, когото качват на бензиностанцията на Витиня точно преди трагедията.
Ставало въпрос за сума от няколко хиляди лева, която в онези години
хич не е малка и с нея е можело да се купи апартамент. Вече никой не помни ходило ли се е на съд, не се ли е ходило. По-скоро не. Но оттогава двете фамилии са на нож. Стигало се е до много грозни дрязги.
Преди 10 ноември този конфликт няма как да излезе по медиите и е достояние само на близките на семействата. Но след това Катя дава няколко интервюта, в които негодува срещу това, че винаги на преден план изтикват Гунди, а Котков стои в сянката му.
За което обвинява вдовицата Лита и особено Иван Вуцов, най-близък приятел на Аспарухови и човек на много високи позиции във футбола ни.
По думите й, на семейството на Аспарухов се е помагало много, а на наследниците на Котака – не. „Можаха да дадат на сина на Гунди пари, за да замине за Бостън, а на нас – нищо", нарежда вдовицата на Котков. В крайна сметка синът им Борислав си отива от рак преди 12 години. Щерка им Мария е жива и здрава, работи в Столична община. И двамата израстват без баща. Днес Катя живее с втория си съпруг Димитър в монтанското село Бъзовец.
Близки до двете фамилии коментират, че Гунди и Котков ще се обърнат в гробовете, ако разберат какво чудо са отношенията между роднините им. Знае се, че двамата велики футболисти са били много близки още в годините, когато Аспарухов играе в „Левски“, а Котков е ас на големия отбор на „Локомотив“ (Сф) от 60-те години. Дори като локомотивец, Котака – нападателят с най-добър ляв крак у нас, е споделял, че иска да играе заедно с Гунди. Това става през 1969 г., когато обединяват „Локомотив“ и „Славия“ под името ЖСК „Славия“. Никола Котков е твърдо против тази безумна симбиоза, наричана от запалянковците „Белите сажди". И отива да рита с Аспарухов в „Левски“.
И лита, и Катя са признавали неведнъж, че двамата били почти неразделни в годината преди трагедията. Преди всяка тренировка Гунди е идвал пред дома на Коткови до Сточна гара, за да го вземе с колата и да го откара на тренировка.
Разбира се, подобно преминаване на такъв голям футболист в „Левски” няма как да остане без намеса от високите етажи на властта. Трансферът е уреден с благословията на левскар №1 в Политбюро на ЦК на БКП – вътрешният министър Ангел Солаков. Знае се, че той дълги години е бил близък с Котака, заради което някои дори изкарват Котков доносник на Държавна сигурност, тъй като още с пристигането си в „Левски“ получил капитански чин в МВР, докато повечето от останалите били с по-ниски звания. Освен това го набеждават, че е алкохолик.
Бившият шофьор на футболната федерация Марин Стоянов опонира: „Това не е вярно! Истината е, че Котков си патеше от доносници. Бяха го наклепали, че пие много, не че беше пълен въздържател. Но ако е седнал на една водка в „Москва“, онези се обаждат в дружеството и долагат – Котков обърна пет водки! Поръчва си една кока-кола и онези веднага доносничеха, че уж му носели кола с водка, за да замаскира алкохола. И това бяха хора, които иначе му се пишеха приятели и го потупваха по рамото… Той беше много добър човек и не искаше да повярва, че уж близки го клеветят по такъв начин”.
Действително, по онова време повечето от водещите ни футболисти не стоят далеч от чашката. В това число и асове като Димитър Пенев от ЦСКА, Георги Соколов от „Левски, Пешо Величков от „Славия“… Да не говорим, ако си роден в спиртосана махала. като „Орландовци“, какъвто е случаят с Никола Котков, с баща му и с брат му Георги. Но как ще вкара четири гола на ЦСКА, след като по слуховете изпил четири водки преди това?!
Истината е, че Никола Котков и до днес не е достатъчно добре почетен в историята на футбола ни. Но все пак на неговото име е кръстена неголяма улица в „Надежда, където на трафопоста е изобразен ликът му. В една от градинките има негов паметник. Всяка година се организира детски турнир в чест на Котков. А на фасадата на стадион „Локомотив” пише „Необикновеният отбор на обикновения човек" – такъв, каквито са били и Никола Котков, и Георги Аспарухов.
Източник: Уикенд, crimesbg.com
