Измина цяла година, откакто Оля Малинова е водеща на „Преди обед", а тази есен я гледахме и в праймтайма – в „Трейтърс: Игра на предатели”. В риалити шоуто на Би Ти Ви тя изкара до 9-ия епизод, когато беше „убита“ от „предателя“ Бачорски с фатална „целувка на смъртта“
Паралелно с телевизионните си ангажименти. чаровната дама се изявява успешно и на сцена, а е съдружник и във фирма за малиново вино. Стенд-ъп спектаклите й се радват на огромен интерес, затова мнозина днес я наричат Кралицата на комедията.
През декември Оля ще има ново представление в театър „Артвент" и отсега сме сигурни, че салонът ще се пука по шевовете.
- Оля, как се чувствате след участието ви в „Трейтърс: Игра на предатели“? Променена ли сте покрай това шоу?
- Чувствам се като голям човек, който е имал възможността да бъде дете за малко и да си поиграе с други деца. Не мисля, че съм променена, но съм с много нови приятели, които открих покрай формата.
- Кои бяха най трудните ви моменти в риалити формата? Разочаровахте ли се от някои от другите участници?
-Най-трудна беше изолацията, липсата на връзка с реалността, изкуствените условия, размитите граници между игра и истински живот. Никой от другите участници не ме разочарова, защото всеки си беше във филма и игра така, както е сметнал за най-добре.
- Първият ви ефир като водеща в „Преди обед" беше преди година. Чувствате ли се по-уверена днес пред камерата?
- О, разбира се. Аз започнах работа без никакъв опит, а телевизията е огромна машина, пълна с непрестанни процеси. Живото предаване изисква концентрация, психика и абсолютно разбиране как изглеждаш отстрани. Вярвам, че това, което показвам днес на екран, е благодарение точно на тази година опит и имам малко по-голямо спокойствие и увереност.
- Кой е най-трудният ви събеседник в „Преди обед"?
- Мисля, че това беше Тото от миналата година. Сега сме в отлични отношения, но тогава не се познавахме, имаше гаф в ефир. Мисля, че аз бях доста нервна, а той не беше сигурен с мен и интервюто мина под едно напрежение, което още си спомням. Това ми беше бойното кръщене.
- Вие сте и стенд-ъп комик. Очаквахте ли успеха на спектаклите ви?
- Никога не съм мислила, че ще се занимавам със стенд-ъп комедия професионално. Това, което се случи на „Три жени на микрофона" и всички спектакли, които произведохме през годините, за мен остава абсолютен личен фурор.
Нямаше как да стигнем дотук без режисьора Стоян Радев, който ни научи на толкова много неща и най-вече, че трябва да казваме истината и да не се страхуваме от нея. Предстои ни нов спектакъл - „И това ще мине“ на 22 декември в театър „Артвент. Скоро пускаме билети и за емблематичното ни шоу One Night Stand на 7 март 2026 в зала 1 на НДК.
- Трудно ли е да разголваш душата си пред публиката? Има ли ваша лична история, която не бихте разказали и не бихте искали да стане обществено достояние?
- Трудно е, защото си мислиш „какво да занимавам хората с моите проблеми, никой не се интересува от моя живот“. После започваш да разказваш, хората започват да се заливат от смях и си казваш „точно от това имаха нужда“. За съжаление, всичко, което в момента смятам, че не е за разказване, съм го разказала вече, защото преди всичко съм комик, а после телевизионно лице. И слава богу, че така се получи, защото доста от историите ми сега нямаше да имам смелост да разказвам.
- Споменахте, че ви предстои премиера на 22 декември с „И това ще мине“. Мислите ли вече и за друг нов спектакъл?
- Мисля в началото на 2026 г. да пусна мой моноспектакъл с най-тежките моменти, които съм преживявала - депресията, развода, мечтите, които сбъднах и не сбъднах, ареста на майка ми в София. Това са много дълбоки и човешки истории, но са толкова абсурдни и смешни, че хората се идентифицират с тях и си казват „абе не съм толкова зле, виж тази жена какво преживява“.
- Има ли понякога моменти, в които ви се плаче и сърцето ви е свито, но разсмивате хората? Кое е най-трудното ви излизане на сцена?
- Най-трудно беше през 2022 г. Бях с изключително тежка депресия и паник атаки. От тях бях развила и психосоматични симптоми, имах закачен холтер по тялото. Седях в гримьорната на „Сити Стейдж“, клубът беше пълен, някой ми правеше косата, а аз се гледах в огледалото и от очите ми се стичаха сълзи. Никой не смееше да ме пита как съм.
Излязох на сцената, мисля, че щях да умра. Това отчитане на холтер е било рекордно според мен
- Вие сте първият и най- голям производител на плодови вина в България. Колко човека работят за вас в Тrastenа? Какъв шеф сте?
- През силния сезон, когато берем малини в плантацията, имаме към 150 човека и е много трудно. Земеделието е бизнес, който ти взима здравето буквално. Аз шеф вече не съм, оставила съм оперативната част на бившия ми съпруг, за да мога да се съсредоточа върху „Преди обед“ и комедията.
- Вие сте Оля Антонова, а Малинова е ваш псевдоним. Някои хора обръщат ли се към бившия ви съпруг и сина ви с Малинов?
- Ние всички сме Малинови. Откакто се занимаваме с малиново вино, не можем да избягаме от това име. Това ни обединява и до ден днешен. Дори и след развода си носим един псевдоним с бившия ми съпруг Борис и сина ни Благо.
- Как успявате да носите няколко дини под една мишница? Случва ли се професионалните ангажименти да бъдат с приоритет пред личните?
-Случваше се най-редовно преди. Няколко бърнаута по-късно ще призная, че съм станала жесток егоист. Спя следобед, слагам себе си на първо място, казвам „не“ и избирам битките и ангажиментите си.
- От колко годишна работите? Фалирали ли сте?
- Работя от 13-годишна - бях спасител на плажа в Кипър по 12 часа на ден под горещото слънце, Бяха времена, в които ходиш на дискотека, спиш 4 часа и си по цял ден край морето, и имам само хубави спомени оттогава. Фалирах първия си собствен бизнес, след като родих сина си. Според мен фалирането беше навреме, в момент, в който се усетих, че наливам пари без никакъв план и идея за бъдещето. Разбира се, веднага след това си направих друг бизнес, който издържа доста по-дълго.
- Неуспех в бизнеса, който ви е сломявал?
- Работех в ирландска корпорация и отговарях за половината свят. Много се гордеех с
постиженията си. Докато един ден шефката ми не ми каза, че половин милион евро на година печалба от моите пазари, не е достатъчна. За нея никога не беше достатъчно. Помня, че седнах на стълбите на една църква в центъра на Дъблин и ревах, чувствайки
се огромен провал. След това напуснах, защото разбрах, че каквото и да направя, колкото и пари да им спечеля, никога няма да е достатъчно добро
- Най-дългият период, в който не сте имали никаква почивка?
- Със сигурност това е периодът, в който аз и Борис сами разработвахме винения бизнес. Офисът ни беше една кухня от 6 кв. метра. Само ние двамата се занимавахме с поръчки, телефони, касови апарати, фактури, производство и разнос. Работехме денонощно. Пълни с ентусиазъм, пълни с мечти. Бяха много динамични времена.
- Колко почивни дни имате в последните 2-3 години?
- Много. Вече не си причинявам преработване. Уикендът ми е свещена зона. Лятото ми е само за мен и детето. Всеки възможен ден и час, в който мога да не работя, не работя. Имам само едно здраве и трябва да си го пазя.
- Как се променихте след депресията и професионалното прегаряне?.
- Станах много по-рязка. Спрях да се занимавам с глупостите на хората и да искам да се харесвам на всички на всяка цена. Започнах да си подбирам средата, работата, проектите. Започнах да казвам „не“. Сетих се, че имам дете, което няма да се отгледа само, и се фокусирах върху това да бъда не само бизнес дама, а и добра майка.
- Как си почивате най-активно? Опишете един ваш почивен ден.
- Срам не срам, ще кажа, че спя по 12-13 часа през уикенда. Така наваксвам ранното ставане за телевизията. Пия кафе бавно и съм неконтактна. Ям плодове и дори забравям да пия вода. Гледам телевизия, ровя си в телефона. Задължително или излизам на вечеря навън, или си готвя нещо вкусно и си сипвам чаша вино. Засядам пред телевизора и гледам сериал или филм. Понякога ходя на бар и се забавлявам с приятели. На другия ден ме цепи глава.
- Кога се разведохте?
- Преди 2 години. По-голяма криза от това няма. Когато дойде разводът – без значение по чие желание е той, тъгата и болката са неизбежни. Като се развеждах, имах чувството, че погребвам роднина. Беше ми изключително тежко. Това със сигурност е най-трудният ми личен момент. Изключително тежък период за всички замесени, за които трябваше много време, за да отшуми. Слава богу, Борис е изключително разбран, любящ баща и добър бизнес партньор. Много сме близки и отношенията ни са супер. Просто личните ни пътища поеха в различни посоки.
- Най-невярната информация, която сте чули или прочели за вас и семейството си?
- Че съм си платила, за да работя в телевизията, или че съм протеже на някой шеф. Ако имах парите да си плащам, за да работя, щях ли да работя въобще? Съвсем не съм от хората, които искат да са известни на всяка цена. Аз си бях известна и с бизнеса, и с комедията. Сега съм известна и сред майките на моите връстници и ангажиментът ми в телевизията за мен е опит, вълнение и сигурност като всяка друга работа.
- Как преодолявате трудностите в личен план?
- Търся помощ, взимам съвети и знам, че ако се надяваш да стигнеш бързо, тичаш сам, а ако искаш да стигнеш въобще, събираш армия.
- Кога най не ви е било до усмивки и разказване на смешни истории?
- В периода на депресия. Мисля, че лежах на мекия. килим с дни и гледах в тавана, докато започнах да се оправям. Не исках дори да излизам да си хвърля боклука. Тогава въобще не ми беше до смешни истории.
- Вирусният менингит ли е най-сериозното ви здравословно изпитание? Колко време ви беше необходимо, за да възстановите напълно паметта си?
- Поне три месеца. Това беше едно изключително тежко заболяване, което рестартира живота ми напълно. До ден днешен, като забравя нещо или се почувствам с мозъчна мъгла, се чудя какви ли поражения има върху мозъка ми. Съветвам хората да ваксинират децата си.
- Откакто сте се върнали в България, имало ли е момент, в който сте съжалявали, че не останахте в чужбина?
- Честно да си призная, да. Напоследък са доста тези моменти. Осъзнавам, че живея в балон, в който всички и всичко са наред. Обаче този балон изобщо не е България. Ситуацията става доста тежка и няма да лъжа - понякога се чудя дали детето ми би имало по-спокойно детство някъде другаде. Но пуста любов към родината ме държи тук. Обичам България или каквото остана от нея.
- Има ли нещо, което искате да промените във външния си вид?
- Колкото и смешно да звучи, искам да редуцирам бюста си. Нямам обаче смелостта да се подложа на операция, която не е наложителна.
- Бихте ли се разделили с дългата си коса?
- Цял живот съм с дълга коса. Преди около десетина години я подстригах и я дарих на онкоболна жена за перука. Сега бих направила същото, но не мисля, че ще съм много телевизионна с прическа Шинейд О`Конър.
- Спортувате ли, имате ли режим на хранене? Коя е любимата ви храна?
- Тук ме хващате неподготвена. Да, имам чанта за фитнес, да, имам фитнес до офиса, но не, не намирам време да стигна. Ям високопротеинови храни и бягам от въглехидрати като от чума. Любимата ми храна е манго. Мога да ям само това с дни.
- Само малиново вино ли пиете, или харесвате и друго?
- Обичам всякакво вино, но да уточня - българско. Държа да подкрепям местния бизнес и си купувам от колеги и техните изби. Ами повечето наистина са на световно ниво!
- Кои са най-големите ви страхове?
- Все са свързани с детето ми. Ще го срещнат ли локали? Ще го бият ли в училище? Ще му продаде ли някой дрога? Ще отиде ли на дискотека да диша райски газ? Ще стане ли част от футболна агитка? Ще има ли нормално бъдеще за него в тази държава на безнаказаност, агресия и мутробарок?
Източник: Уикенд
