Адв. Росен Димитров: ”Магнитски” има персонална приложимост у нас, колкото българският Закон за собствеността в САЩ

https://goreshto.net/novini/adv-rosen-dimitrov-magnitski-ima-personalna-prilozhimost-u-nas-kolkoto-balgarskiyat-zakon-za-sobstvenostta-v-sasht-2/47342 Goreshto.net
Адв. Росен Димитров: ”Магнитски” има персонална приложимост у нас, колкото българският Закон за собствеността в САЩ

Горещо
Спорт
Новини
Здраве и диети
Шоубизнес
Жълто
Забавно
Свят
Горещо.НЕТ
Начало
Новини
Адв. Росен Димитров: ”Магнитски” има персонална приложимост у нас, колкото българският Закон за собствеността в САЩ
Новини
Адв. Росен Димитров: ”Магнитски” има персонална приложимост у нас, колкото българският Закон за собствеността в САЩ
От Ivanina Nikolova Публикувано на: Jan 2, 2023
0
Споделяне

Адвокат Димитров, в навечерието на Коледа стана ясно, че американският конгресмен Уорън Дейвидсън е призовал с писмо финансовото министерство на САЩ да наложи санкции срещу главния прокурор Иван Гешев. Какво е значението на това писмо за българската правна система?

Едно писмо, с което американец иска от своята държава САЩ да наложи санкция на български гражданин, има огромно значение за българското право. Това е така, защото разрушава границите на правната неграмотност, която можем да си представим, и практически я прави неограничена.

Едно такова искане има образователна и политическа стойност. Образователна, защото следва да се изучава в правните факултети, да бъде основа за правни казуси, които се дават на студентите по изпити, за да изучават логиката на абсурда и правната нищета на управляващите.

Има и политическа стойност, предвид личността на замесените лица – този, който прави искането – конгресмен, и този, за когото то се отнася – главен прокурор на суверенна държава.

Ако такова искане бе направено от щатски фермер, чиито знания стигат до там да пресметне, че 100 говеда имат 200 рога, това би било разбираемо. Обаче в случая е направено от държавник, чиито действия определят съдбата на народа. И тук поне аз се питам: възможно ли е конгресмен да  има познанията на неграмотен фермер или е направил искането след сериозен финансов и/или властови стимул? Аз бих заложил на второто.

Въпросът е от кого би могъл да идва стимулът? Разбира се отговорът на този въпрос се крие в това кой има полза от изявлението, кой го използва за свои цели и пропаганда, кой го разпространява? Ясно е кои лица и организации изграждат политическите си тези и оправдават съществуването единствено заради говоренето си срещу главния прокурор.  Това означава, че именно тези лица са мотивирали, а защо не и създали искането.

В писмото на конгресмена се цитира т.нар. “закон Магнитски“, който беше приложен спрямо българските граждани Делян Пеевски, Васил Божков и Илко Желязков. Твърди се, че прокуратурата и лично главният прокурор “бездействат“ по случая с тези санкции. Какво юридически би могъл да направи главният прокурор, което е пропуснал да направи?

Точно така. От това цитирано твърдение за бездействие на прокуратурата и в частност на главния прокурор отново прозира пълното неразбиране за начина на функциониране на прокуратурата на България или търсене на политическо въздействие спрямо правно и функционално неграмотни лица.

Това е така, защото законът ”Магнитски” има единствено оповестително, литературно и сравнително-правно значение в България. Този закон има териториална и персонална приложимост у нас, колкото българският Закон за собствеността в САЩ.

Това не го казвам аз, а Върховният административен съд на Република България в Решение от 03.02.2022 г. по адм. дело № 8112 от 2021 г. Според  съда този акт на САЩ не може да бъде източник на право у нас, както и правна основа за налагане на рестриктивни мерки на български граждани. Съдът мотивирано обяснява, че една държава, макар и САЩ, не може да разпростира юрисдикцията си над суверенна държава – член на ЕС. Такива хегемонни права на една държава спрямо друга не дават и международните правни актове, като Конвенцията на ООН за борба с корупцията. Тази конвенция никъде не посочва, че една държава може да въздейства върху правоприлагането на други държави и да решава въпроси от тяхната вътрешна компетентност

Казвате, че “законът Магнитски“ няма правна стойност на българска територия и че той всъщност е политически акт, но тогава защо, според Вас, конгресмен Уорън Дейвидсън държи отговорен главния прокурор?

Отговорът на този въпрос се съдържа в горното изложение. Все пак вариантите са три: първи – пълна интелектуална нищета и неспособност за самостоятелно мислене; втори – услуга в полза на определени кръгове у нас, които имат изгода от въпросното искане и трети – двете взети заедно.

Това е така, защото да държиш главния прокурор отговорен за съдебно решение на върховен съд е същото като да искаш отговорност за убийството да носи ножът, а не убиецът, който го използвал.

В крайна сметка такова нещо е изключителна самообида за всеки, който го разпространява със съзнанието за неговата логична последователност и правна издържаност.

След като казвате, че в случая говорим за политика, а не за право, как ще тълкувате факта, че у нас политическите представители на “Продължаваме промяната“ и “Демократична България“ припознаха искането на конгресмена Дейвидсън?

Съществуването на ПП и ДБ се осмисля единствено благодарение на факта, че Гешев е главен прокурор

Това са политическите партии, чието съществуване се осмисля единствено благодарение на съществуването на настоящия главен прокурор и на факта, че е такъв. Не мога да си представя какво биха правили лидерите на тези партии и какво биха говорили на електората си, ако Иван Гешев напусне поста си.

Това са партиите, които от години градят образа си на съдебни реформатори, концентрирайки се единствено върху личността на главния прокурор и правомощията му. Това са хората, които благодарения на мощния си пропаганден апарат, втълпиха на почитателите си и обсебиха медийното пространство с дебелооките лъжи и инсинуации за огромните правомощия на главния прокурор и неговото всевластие – т. нар. техни “опорни точки“.

Това са партиите, чиито почитатели сляпо следват, повтарят и активно разпространяват спуснатите опорни точки, без да влагат каквато и да е критичност и без да полагат усилие да проверят, че реално главният прокурор у нас няма правомощия да разпорежда, извършва, насочва, спира прекратява  т.н. разследвания. Елементарен прочит на няколко законови разпоредби с разбиране, което явно е непосилно, ще  потвърди думите ми.

Според Конституцията главният прокурор, не разследва и не разпорежда разследване, както вероятно си мислят определени хора.  Той осъществява надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори.

Конституционният съд е разяснил какво означава това в Решение № 11 от 23.07.2020 г. по дело № 15 от 2019 г. Този контрол за законност има предназначението да осигурява точното и еднакво прилагане на законите от всички прокурори, с оглед  защита на правата и законните интереси на гражданите, юридическите лица и държавата.

Методическото ръководство и надзор за законност означават установяване на общи правила и уеднаквена практика по осъществяването на прокурорската дейност, които имат трайно, нееднократно действие. Същото каквато е функцията на върховните съдилища.

Защо след като главният прокурор няма власт политическият натиск върху него е такъв?

Не мога да си обясня какъвто и да е натиск и целенасочени атаки срещу когото и да е било, освен ако обектът на атаките е неудобен за атакуващите го. Защо да се влагат ресурси в атаки на удобни и податливи на контрол субекти? По този начин действат всички противници по принцип както в човешкия, така и в животинския свят. Кандидатът за президент атакува настоящия такъв, защото иска да заеме поста му и придобие власт. Закоравелият вълк атакува водача на глутницата, заради желанието да го измести и да получи властта му.

Но Вие казахте, че главният прокурор няма власт?

Точно така. Какво обаче пречи такава власт да бъде създадена, след като главен прокурор стане, по думите на Кирил Петков, ”правилният човек”? Какво пречи едно парламентарно мнозинство, каквото прие машинното гласуване, да приеме отново премахнатата от Христо Иванов през 2016 г. разпоредба на чл. 142 от Закона за съдебната власт, а именно: ”Главният прокурор лично или чрез определени от него прокурори извършва ревизии и контролира работата на всички прокурори.”

Нищо, нали? Това според мен е целта, която оправдава вложените средства и усилия.

Източник: focus-news.net

Коментирай

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и политика за поверителност.