Днес ще Ви запознаем с една ярка личност, която плува успешно сред море от акули в сфера, считана за мъжка територия, а именно политиката. Няма да говорим за политика, а ще насочим фокуса около нея – Анжелина Тотева, кандидат за Народен представител на идните парламентарни избори, но преди всичко, жена, дъщеря и борбена личност с кауза.
Никой не може да направи всичко, но всеки може да направи нещо.
Анжелина Тотева
ДК: Здравейте Анжелина! Благодарим Ви, че се съгласихте на това интервю, предвид че кампанията Ви е в разгара си и ангажиментите са много. Може би не случайно в тези парламентарни избори Вашата преференция е 112 – общонационалния телефон за зов за помощ, на който всеки от нас звъни ежедневно?!. Със сигурност това е номерът на който почти всеки от нас усеща, че ще получи не просто помощ, но общо съдействие за неговия проблем.
Идеята зад това интервю бе да излезем от рамката на класическо интервю на политик в предизборна кампания, а да извадим на преден план личността, ментора, идеалиста, който се крие във Вас.
Да не губим повече време и да запознаем нашите читатели с Анжелина Тотева…
ДК: Как решихте да влезнете в едно поле на професионално развитие (политиката), считано за мъжка територия?
АТ: Косвено кариерата ми е имала допирна точка с политиката. Работила съм в редица институции, в това число в Европейския парламент. Сега обаче за първи път аз заставам с лицето си, както се казва – заставам под прожекторите. Мисля, че основната движеща сила, която ме подтикна да направя това е безвремието, в което изпадна страната ни през последните 2 години. След толкова време на стабилност и растеж, сега не само стоим на едно място, но и започнахме да се връщаме назад. В такава ситуация, според мен, всеки трябва да направи това, което може. Затова и аз реших, че не мога просто да стоя и гледам отстрани, а трябва да опитам да убедя хората, че има смисъл. Що се отнася до това каква територия е политиката – мисля, че отдавна това не е мъжка професия, особено в България. Много дами вече показаха, че могат да са движещата сила на редица промени. Няма да споменавам имена, за да не пропусна някого, но наистина има дами в българската и световната политика, които доказаха, че тези предразсъдъци са остарели и най-важното – напълно погрешни.
ДК: Можете ли да ни кажете за лично постижение, с което се гордеете особено извън политическата си кариера?
АТ: Много е трудно човек сам да говори за себе си. Поне за мен е било винаги проява на прекалена самоувереност. Може би като лично мое предизвикателство бе изключително трудно да завърша паралелно две от най-добрите столични училища – 133. СУ „Александър С. Пушкин“ и 91. Немска езикова гимназия “Проф. Константин Гълъбов”. И днес не знам как съумях да съчетавам изучаването на предмети на различни езици и покриването всяка година на двоен по брой изпити. Също голямо предизвикателство бе заминаването ми за Франция, където продължих висшето си образование. Все пак говорим за години, в които дори мобилните телефони бяха рядкост, какво говорим за интернет, когато си на път. Пътувахме с кола, за да се пестят пари от самолетни билети и помня, че бяхме развили система за известяване с родителите ми – едно позвъняване, минали сме Сърбия, две позвънявания – значи сме в Хърватия… Просто защото бе ужасно скъпо дори да се обадиш и да кажеш „мамо, всичко е наред“. Хиляди други млади хора са минали през това, но този опит изгражда и калява. Едва години по-късно си дадох сметка за това.
ДК: Как балансирате личния и професионалния си живот?
АТ: За съжаление този баланс не винаги се постига. Аз съм от хората, за които наистина семейството е най-важно, но всички задачи и професионални ангажименти, често изпиват цялото време. И това е, за което съжалявам най-много – изпуснатото време с най-близките.
ДК: Какви са някои от вашите хобита или интереси извън политиката?
АТ: През зимата това определено са ските. Способна съм да стана преди изгрев, за да съм на пистата с пускането на лифта и преди обяд вече да съм в работна атмосфера в центъра на София. Тези откраднати часове ме зареждат изключително много. Като цяло съм човек, който трудно стои на едно място, така че съчетавам и много други форми на спорт. Обичам да опитвам нови предизвикателства – например скоро опитах катеренето и определено мога да кажа, че много ми хареса.
ДК: Можете ли да ни кажете за ментор или модел за подражание, който е имал значително влияние върху живота ви?
АТ: Много хора са имали влияние в живота ми. Кариерата ми се стече по такъв начин, че ме е запознала с хора с голям опит и харизма. Някои са имали труден характер, с други се е работело по-лесно. Винаги обаче съм се стремяла да се уча. Никога не трябва да забравяме, че човек се учи докато е жив и от всеки могат да се вземат ценни уроци – това е максима, която последователно съм следвала.
ДК: Какъв съвет бихте дали на младите жени, които се интересуват от кариера в политиката или обществена служба?
АТ: Да вярват в себе си и да не се отказват. Зная, че звучи шаблонно, но това наистина е най-важното. За съжаление в тази сфера често задачите и отговорностите са толкова много, че човек лесно може да се почувства неоценен и не забелязан. Аз самата съм била много пъти на косъм да се откажа. Именно обаче постоянството е това, което с времето се отплаща. А най-важното е когато един ден погледнеш назад да знаеш, че си е струвало. Защото знам, че ако се бях отказала, нямаше да се срещна с толкова много хора и да натрупам опит, който на много малко места може да се постигне.
ДК: Как оставате мотивирани и енергични в работата си?
АТ: За щастие енергията е единственото нещо, от което не съм усещала дефицит. Дори близките ми хора често ме критикуват, че не мога просто да се отпусна и да не правя нищо. Всъщност именно стоенето на едно място е способно да ме изкара от релси. Трябва постоянно да правя нещо, да съчетавам множество инициативи – тогава се чувствам най-добре.
ДК: Можете ли да споделите история за момент, когато е трябвало да преодолеете значително препятствие или предизвикателство в личния или професионалния си живот?
АТ: Всеки има своите трудности и перипети. И нали знаете – за всеки човек неговите лични проблеми са най-големи. За съжаление съм преминавала и през онези истински трагедии, които за секунда преобръщат целия живот и унищожават устоите, на които се държиш. Това са истории, които рядко се споделят и които ни променят завинаги. Животът обаче продължава и просто трябва да намериш сили отново да се събереш. Просто нямаш друг избор.
ДК: Кои според вас са най-важните качества за един успешен политик или лидер?
АТ: Честност, диалогичност и опит. Последното стана най-дефицитно в последните месеци. Виждам, че някои хора мислят, че диплома от престижен университет е достатъчна да управляваш държава. Аз също съм завършила един от водещите университети в Европа. И в деня на назначаването ми на първата експертна длъжност имах усещането, че имам да уча още милион неща. Дори днес, повече от 15 години по-късно, не мога да кажа – ето аз вече знам всичко. И когато виждам как някой без един ден опит, има самочувствието и претендира, че знае всичко… това ме разсмива, но и искрено ме ядосва. Защото България няма време за такива експерименти.
ДК: Какво се надявате да постигнете през следващите пет години, както в личен, така и в професионален план?
АТ: В момента изобщо не мисля къде искам да съм аз след 5 години, само се надявам тогава да има стабилност за държавата ни и да вървим в правилна посока.
ДК: Можете ли да ни разкажете за конкретен момент или опит, който е оказал дълбоко влияние върху политическата ви кариера?
АТ: По-скоро не мисля, че има някакъв конкретен момент, а и въобще ми е много трудно да говоря за „политическа кариера“. Винаги съм приемала нови предизвикателства и съм се стремяла всеки ден да постигам най-високи резултати. Имало е моменти, в които ми се е налагало да „скачам в дълбокото“ – когато едновременно те е страх да поемеш ново предизвикателство, но знаеш, че ако искаш кариерата ти да се развива, трябва да го направиш. Най-вероятно това са тези моменти, за които ме питате, но едва ли мога да разкажа и откроя само един от тях.
ДК: Как балансирате вашите лични ценности и вярвания с очакванията на вашите избиратели или политическа партия?
АТ: Опитвам се да говоря повече с хората. Зная, че на всички вече им е омръзнало от избори. На мен също. Абдикирането от отговорност обаче не е решение. Нали знаете онази поговорка – „когато отвратените не гласуват, управляват отвратителните“. Опитаха се да изкарат ГЕРБ най-черната партия, но виждат, че стотици хиляди хора продължават да ни вярват. Сега явно новото им оръжие е да ги отчаят и да ги убедят, че просто няма смисъл. Затова няма да се уморя да говоря за това, което е направено през последните години и че можем да постигнем много повече.
ДК: Можете ли да опишете законодателна или политическа инициатива, към която сте особено запалени?
АТ: Моята лична кауза е пътната безопасност. Имам и свои лични причини за това. Благодарна съм, че съдбата ми даде шанс да работя в някои от най-важните институции имащи отношение към тази тема, в това число и като заместник-председател на Държавна агенция „Безопасност на движението по пътищата“. Искрено ме боли когато виждам, че заради политическата нестабилност толкова много от инициативите, които бяхме подели, се спряха. А това е област, в която работиш днес, за да постигнеш резултат след години. Всеки ден безвремие ще се отразява много, много дълго.
ДК: Какви стратегии използвате, за да работите в сътрудничество с колеги от различни политически среди?
АТ: Просто се опитвам да разговарям. Тези години на противопоставяне изглежда накара много хора да забравят, че ние всички сме хора и притежаваме най-големия дар – възможността да комуникираме помежду си. Трябва просто да го използваме по-често.
ДК: Можете ли да споделите пример за момент, в който е трябвало да вземете трудно решение като политик и как сте подходили към процеса на вземане на решение?
АТ: Трудните решения в обществената сфера са ако не ежедневие, то e едно постоянно явление. Трябва обаче да се действа прагматично и да се взимат решения основани на всички налични факти. Виждала съм хора, на които просто този стрес не понася. Те блокират, когато се изправят пред сериозна криза. Такива хора просто трябва да изберат друга сфера, в която да се развиват. За съжаление обаче знаете, че личната самооценка е най-трудна…
ДК: Как поддържате връзка с вашата общност и гарантирате, че техните гласове се чуват при вземането на политически решения?
АТ: Аз съм кандидат в 23 МИР и мисля, че едно от най-важните неща, e че съм родена и израснала в тази част на София. Като дете живеех в Лозенец и в центъра, след това заедно с родителите ми се изместихме в полите на Витоша. Това е един цял живот от приятелства и познанства с хора, които живеят тук. Каквото и да стане на изборите аз ще продължа да общувам с тях и да ги срещам – на улицата, в магазина. Разбира се опитвам да развия и повече онлайн възможности за контакт – защото искаш ли доверие от хората, трябва да гарантираш и че те ще имат достъп до теб. Поне аз така разбирам този процес.
ДК: Можете ли да опишете подхода си към провеждането на кампании и популяризиране и как се свързвате с избирателите на лично ниво?
АТ: Това е нещо ново за мен. Не зная дали е правилно, но аз избрах да съм максимално пряма и искрена в тези срещи. Радвам се да говорим за приоритети, но нямам притеснение да обсъждаме и проблеми. Не боли да признаеш „тук сбъркахме“ или „в това можеше да се справим по-добре“. Струва ми се, че това се оценява от хората. Имах много срещи, които започваха с декларация „за вашата партия няма да гласувам“ и завършваха с обещание за подкрепа. Това са най-ценните разговори – защото човекът срещу теб ти дава своето доверие на база вашия контакт. Това обаче е и най-голямата отговорност.
ДК: Как оставате информирани и в крак с политическите въпроси и събития?
АТ: За щастие днес информацията е навсякъде около нас. Просто трябва да се откажеш от минутите, в които можеш да почиваш, за да наваксаш с това, което се случва около теб. Не е лесно, но се свиква и с този ритъм. За мен обаче е невъзможно да имам претенцията да се занимавам с обществена дейност и да не следя какво се случва в страната ни и по света.
ДК: Можете ли да споделите конкретни инициативи или проекти, по които работите в момента, за справяне с важни проблеми, пред които са изправени вашите избиратели?
AT: Вече споменах за безопасността на пътищата. Там има много на брой и конкретни неща, които трябва да променим за да спрем тази война, в която се избиваме всеки ден. Още една инициатива, която ме докосна и с която лично съм се ангажирала е приемането на нов Закон срещу домашното насилие. Знаете ли, че около 110 хил. са обажданията на телефон 112 за домашно насилие само за последните 3 години. От началото на тази година всеки месец се регистрират средно по 2 500 такива сигнали. Трябва обаче да си зададем и въпроса – в колко ситуации изобщо не е бил подаден зов за помощ, за да добием представа за мащаба на проблема. Има още много неща, за които са необходими законодателни промени, с които да променим начина, по който се развиват големите градове и в частност София. Най-важно от всичко обаче е да имаме стабилност и икономически растеж. Да имаме стабилност, особено с тази война в близост до нас и всички процеси, които се случват в глобален мащаб. Затова много се надявам повече хора да дадат подкрепа за коалиция ГЕРБ – СДС с номер 2 в бюлетината. Ако са преценили, че искат да дадат лично доверие за мен могат да го направят с преференция 112, в случай, че живеят в някой от столичните райони попадащи в 23 МИР: Витоша, Изгрев, Красно село, Лозенец, Младост, Панчарево, Студентски и Триадица. Предварително им благодаря!
Ние благодарим за това откровено интервю. Вярваме, че във всяка политическа партия, която съществува в България има достойни личности, които са готови да следват морал и принципи, също така сме убедени, че много от политическите възгледи ще им попречат да направят това.
Въпреки това сме на мнение, че ярки личности като вас носят духат на силата, успеха и ползотворната работа за благото на народа.
Желаем Ви успех на предстоящите избори и нека най-добрият победи!
Източник: ladymagazine.bg
