Ирина Тенчева изненада с неочакваната си изповед в мрежата!
Половинката на продуцента Иван Христов - Ирина Тенчева направи неочаквана изповед в мрежата. Ето какво разказа тя публично:
"Не знам дали съм споделяла, че моето летоброене започва не през януари с настъпването на новата календарна година, а през септември, когато след къде дълга, къде не чак толкова дълга ваканция се връщаме към делничната рутина.
През лятото имам повече време за разбор, за “годишни равносметки и обещания”, за поставяне на нови цели и за планиране на промени, които да направят пребиваването ми на земята една идея по-щастливо. Едно от нещата, които осъзнах, лежейки на брега миналото лято е, че неусетно натрупването на отговорности и “трябва-амгажименти”, към всичко, с което съм напълнила биографията си са отнели едно от най-типичните за характера ми качества – спонтанността.
Дадох си сметка, че съм започнала все по-трудно да казвам “ДА” на внезапните хубави изненади и възможности да разчупя рутината... (предполагам, че при повечето смейства като при нас най-обикновена вечеря с приятели коства поредица от предварителни подготовки – кой да гледа едното дете, на кого да оставим другито, точно тази вечер мога ли да не бъде в Irituali, ще ми стигнат ли 5 часа сън, за да си свърша навреме ангажиментите за следващия ден...)
Три дни след като си обещах да се боря с типично българската склоннност първосигнално да отговаряме с “не” и на лошото, и на хубавото, което чука на вратата ни, като първи тест от съдбата дойде поканата за вълнуващото приключение в Алпите в края на септември (когато Иван е в период на активни снимки на “Фермата”). Не знаех точно с кой ще пътувам, точно за колко дни ще остъствам, не знаех графика на колегите ми в ресторанта, нито този на децата и хората, които биха помогнали в гледането им, докато ме няма, но веднага казах ДА! Затворих телефона и се хвърли във водата. Някой “отгоре” явно е останал доволен от решителността ми, защото приключението, към което това ДА отвори врати е едно от най-хубавите неща, които са ми се случвали последните години. телефона и се хвърлх във водата. Някой “отгоре” явно е останал доволен от решителността ми, защото приключението, към което това ДА отвори врати е едно от най-хубавите неща, които са ми се случвали последните години. Днес си спомням за срещата ми с тези две момичета, които видях за първи път на летището в София, а след един полет обикнах като приятелки от детството ми.
И може би и заради тях си позволих без предубеденост и по детски да се потопя в приказката, в която докато душех станиолите от шоколадите, които леля ми изпращаше от чужбина когато бях малка, си представях, че живеят алпийците: семейните ферми, сгушени сред бекрайни зелени поляни; по-скоро далеч от цивилизацията, суетата и потребността от “уау преживявания”; в изпълнено с работа на открито ежедневие, чиято повтаряемост прави усмивките на лицата им още по-сърдечни – точно като при будиските монаси; сред добре гледани животни, които даже си имат имена.
През следващите дни ще ви разкажа детайлно за картините, които преживях, минаха през мен и оставиха по нещо завинаги. А до тогава приемете излиянието ми като подстрекателство да упражнявате редовно спонтанният отговор ДА, защото ако не свикнем да отваряме колетите на Господ с усмивка, в едни момент той просто ще спре да ни ги изпраща. Тогава ще разберем, че е дошла старостта", сподели Ирина Тенчева. 
