Една от най-обсъжданите теми в публичното обществено пространство и т.г. беше съдебната реформа. Каква трябва да бъде тя и защо прокуратурата се вади пред скоби от искащите промени в тази иначе консервативна система, при положение, че обвинението участва в не повече от 12-15% от делата, които гражданите водят?
Разговаряме с конституционалиста проф. Пламен Киров. Той е завършил Юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски” през 1985 г. и от следващата година, та досега е преподавател там. От 1995 г. до 2006 г. е бил член и зам.- председател в няколко поредни състава на ЦИК. Бил е конституционен съдия от 2006 до 2015 г., също така и представител на България във Венецианската комисия.
Специализирал в Гърция, Малта, Холандия и САЩ. Той е ръководител на единствената катедра по конституционно-правни науки в България към ЮФ на Алма матер.
Ето какво казва проф. Пламен Киров:
Всъщност съдебната реформа започна много отдавна – по времето на правителството на НДСВ 2001 година.
Тогава бе направена първата конституционна поправка, която засягаше съдебната власт. Последваха още промени на Конституцията и то все в името на съдебната реформа. Боя се, че тя започна отдавна, но не е ясно дали някога ще завърши, защото пред нея се поставят неясни цели.
Често е насочена срещу определени персони. За съжаление от времето на Никола Филчев насам, главните прокурори не са долюбвани от различни кръгове. За адвокатите е ясно – те са от другата страна на обвинението в съдебния процес. Но политическото говорене срещу обвинението се изостри много последните години. При това дебатът за съдебните реформи се персонифицира. Ако трябва да сме съвсем точни, в настоящия парламент има политически сили, чиято политическа програма съдържа само една точка: да бъде махнат от поста му Главния прокурор и нищо повече от това.
За тях съдебната реформа се свежда до промени в прокуратурата, до смяната на Иван Гешев и да се създадат механизми за отчетност, забележете, на прокурорите. Но, когато прокурорите започнат да се отчитат пред политически органи в една държава, това означава, че прокуратурата се е превърнала в политическа маша. И няма никакво значение каква е държавата, каква е формата на нейното управление, устройството й.
Отчетността на прокурорите е само пред Конституцията и законите в страната и пред никого другиго.
Аз не разбирам за каква отчетност говорят групата народни представители, които не са много в НС, но пък са много шумни. Знайно е, че са добре финансирани от чужди грантове, присъстват във всички медии и насищат публичното пространство с тяхното си говорене. Не знам дали всичко това ще има своя естествен край с избирането на Христо Иванов за Главен прокурор, но пък това може да сложи точка на въпросните “пунически войни” и таргетирането на съдебната реформа само в сферата на прокуратурата.
Този процес си тече отдавна, ту бързо, ту бавно, с натиск по улиците и площадите, но не мога да гадая как ще приключи това, защото както вече споменах, самите инициатори нямат ясни цели за промените в съдебната система.
Източник: epicenter.bg
