Наталия Кобилкина убедена, че можем да сбъднем всичките си желания!
Да, можем да сбъднем всичките си желания и то без вълшебна пръчица. В това е убедена Наталия Кобилкина и обясни, че именно пръчицата се явява спънка по пътя ни към успеха. Ето защо:
"Какво би си пожелал ако имаше вълшебна пръчка?“
Ето въпрос, който често са ни задавали като малки, но и въпрос, който тайно остава в сърцата ни по-дълго, отколкото бихме признали. От време на време се прокрадва в сънищата ни. От време на време си позволяваме да навлезем в света на мечтите. И независимо дали говорим за фея-кръстница, вълшебен дух или златна рибка, всички ние имаме копнежи, които мечтаем да доверим на магично създание, на по-висша сила, която да ги осъществи. И все пак този невинен на пръв поглед въпрос може да отнеме от нас мечтаното. Когато отговаряме на въпроса „Какво бих си пожелал, ако имах вълшебна пръчка?“, всъщност отговаряме на още един въпрос: „В кое свое желание не вярвам достатъчно, че бих го поверил на друг?“ Или още: „За коя своя мечта не мисля, че имам достатъчно сила?“, „Към коя своя цел нямам мотивация да вървя?“
В момента, в който си пожелаем да притежаваме вълшебна пръчка, ние се отказваме от себе си и своята сила. Това означава, че имаме съмнения и страхове, пред които се чувстваме безпомощни и ни се иска някой друг да разреши всичко вместо нас.
Означава, че нямаме доверие на себе си и на Вселената. И всъщност означава, че сме се предали. Когато едно желание остане просто желание, когато откажем да поемем отговорност за него, ето тогава търсим вълшебна пръчка. И тогава желанието завинаги остава само желание, а ние продължаваме да отричаме себе си. Може би най-важното, обаче е, това, че отричаме живота. Защото животът е съзидание, а всяка наша мечта е израз на живот. Да творим, да бъдем вдъхновени, това е човешката природа. Всеки, който някога е постигнал своя любима цел знае, че радостта от постигането й е само едната страна на монетата. Най-прекрасен е самият път – стремежът към достигане, страстта и ентусиазмът, които ни изпълват докато правим всяка следваща крачка напред. А понякога и назад. Защото такъв е животът, а пътят не винаги е гладък и равен. Но защо ни е да минаваме напряко? Защо ни е да пропуснем удоволствието да сбъдваме мечтите си? Нека изгорим вълшебната пръчка. Всеки един от нас има в себе си повече могъщество и магия, отколкото предполага", съветва Наталия Кобилкина. 
