Д-р Неделя Щонова граби от живота с пълни шепи!
Красивата лекарка Неделя Щонова отдавна е доказала, че не може да стои на едно място. През ваканцията си тя се отдаде на любимия си спорт, музика и на ездата. Оказа се, че е отличен ездач. Ето какво разкри тя наскоро:
"Конят е като живота. Веднага разбира кой прави обездката. Веднага разбира що за ездач си.
Ако си добър, може да слееш устрем и воля, с грацията на едно от най-интелигентните животни в света. И с грацията на живота. Ако си добър ездач - енергичен, умен, силен, изпълнен с любов, търпение и предразположиш към подчинение коня, той ще те допусне до себе си. Тогава заедно може да се впуснете в най-красивия галоп на света. В трудни каскади, препятствия, скокове, къдрава езда и дори балет. Да се наслаждавате в синхрон на движението, свободата и равномерността на алюрите. Да се наслаждавате заедно на хармония, лекота, взаимното разбирателство, без напрежение или прояви на съпротива. Както в любовта.
Ако си добър ездач, може да яздиш дори и бурите на живота. С наслада. Ще почувстваш дъжда без чадър и това ще ти бъде повече красиво, отколкото проблемно. Ще бъдеш стръкче обич, но не от геометрични пространства и рамки. Ще бъдеш стръкче обич с върнати криле на кон-вихрогон по гърба си.
Може и друг сценарий. Може да си посветен на болката от това, че си жив. Да си тъжен, муден, унил, депресиран, нещастен, с избухнало в пламъци и тревоги съзнание. Конят усеща това. И животът усеща. Не му се тича. Не е пъргав. Не играе. Чувства принудата, не полет. Става бавен, уморен, залинява. А уморените коне... май ги убиват? Или пък не? Или така става само по филмите - примерно в американската драма от 1969 година на режисьора Сидни Полак? Движението е мощно средство за самосъхранение. Конят знае това. Човекът - не винаги. Ездачът трябва да седи високо, уважително и изправено, без да се накланя силно напред или назад. Трябва да е стабилен. Или поне след труден прескок да се стабилизира максимално бързо. Точно както в живота.
Конят не бива да се оставя без достатъчно движение. Не бива да се остава да събира „конюшна енергия”. Същото както и живота.
Веднъж уплашен, конят мъчно се успокоява. Животът и той. Животът иска приемане, мъдрост и смелост. За да сме смели не е необходимо да се спускаме с въжета по назъбени скали. Смелостта означава да обичаме истински силно нещо, което е извън нас. Със страст. В поток. Смелостта означава да си в търсене на по-дълбоките пластове истина. Там съществува друга действителност. Тя води дълбоко навътре в теб. Където живее блаженство. Общуването с коня променя душата. Благословия е да общуваш с конете. Ако делфините са хората на морето, то конете са делфините на сушата. А днес, по тази суша има загадъчна напаст - оскъдица на доброта. Има и уроци по човещина, на които само животните могат да ни научат. Да играеш честно, да си лоялен, да прощаваш, да бъдеш тук и сега. Да носиш истинското си лице. Да не плащаш излишен данък “обществено мнение”. Да бъдеш благодарен. Да обичаш безусловно. Понякога животните са по-човеци от нас. Съчувстват по-човешки от нас. Вникват в болката. Ние не винаги уважаваме чуждата болка така, както го правят те - безсловесните. Колко има още да учим, Боже... Общуването с животните променя душата. И носи болезнено важни послания. Този кон можеше да лудее и да ме хвърля от седлото на земята във всеки един миг. Внимателно, грациозно и аристократично той не избра да го прави. Защото не познава друга форма на превъзходство освен добротата. Духовният аристократизъм, за разлика от социалния, е личен аристократизъм. Аристократизъм на личното благородство, на личните качества, дарби и умения за плавното сцепване на събитията. Някои животни владеят този аристократизъм, повече от някои хора. Защо?", пише Неделя Щонова. 
