Певицата Белослава се беше скрила от мрежата за повече от година!
Повече от година певицата Белослава си беше дала почивка от социалните мрежи. Преди часове обаче тя се завърна и то, за да каже нещо наистина важно на своите почитатели. Ето какво разкри чаровницата:
"Може би повече от година не съм писала в страницата си. Изпитвам страх и ужас от огромната аудитория, която живее тук. Въпреки, че съм спокойна, знаейки, че по-голямата част от нея общува с мен заради музиката и посланието. През годините научих много.
От колегите си, от публиката, от семейството ми, от хората, с които работя по различни трасета и за които съм отговорна по много начини. Работя с цялата си душа, сърце и разбиране. Вслушвам се във всеки съвет, научих се да приемам всяка критика, да уважавам всяко мнение, дори вече съумявам да замълча когато не трябва. Любопитна съм като дете за всичко, което ме заобикаля. Все още гледам “Интерстелар”, всеки път, когато ми попадне и чета книга за черните дупки във Вселената,(което е много сложно начинание,но се старая). Слушам изключителна музика-всякаква и се възхищавам до плач на създателите й. Обичам киното и театъра безусловно, и анализирам всеки дъх, и трепет на актьора.
Готвя със страст и обожание към храната, със спокойствие и удоволствие всеки миг когато мога и се уча от книгите, които си купувам непрекъснато от всяка точка на планетата. Пея с цялата ми същност и любов,с цялата ми радост, и отношение към света,както когато бях малка.
Обичам мъжът, до когото се будя всяка сутрин вече двайсет и три години, и не мога да дишам без целувката на порасналата ми дъщеря Божидара. Мога да продължа с най-вълшебните приятелки и най-обичните кучета…. Но истината е, че искам да споделя всичко това, защото осъзнавам, че се намирам в ново време на комуникации и виждам нови хора, с ново общуване, и много други виртуални представи за съществуването като цяло. Толкова е плашещо това което се случва, толкова е бездушно или бездуховно, (не знам коя дума е по-правилна), но носят един и същи смисъл. Няма думи, няма срещи, няма погледи, няма глас, няма ръкостискане, дори и блусовете вече ги няма(като прекрасен и човешки начин на комуникация). Как да преживееш магията на човещината през телефона. Как да опиташ вкусната храна, от дори и най-красивите снимки,как да чуеш дъхът на любимият ти певец(музикант),как да усетиш мириса на сцената и да затанцуваш с актьора,(танцьор)…
И най-страшното... как да откриеш очите на твоите хора, ако не си ги виждал на живо. Как се отглежда една душа виртуално, като тя трябва да бъде хранена с трепета на съзерцанието. То е в уханията на сезоните, в целувката на любимите, в аромата на сутрешното ни кафе,в прегръдката на приятел,в топлината на любимият ти пуловер...
В прозрачната и хладна вода на морето през юни,в изгарящата глътка уиски, във все по-студената ръка на възрастната ми баба, в препичащото ни се тяло на плажа около дванайсет на обяд през лятото, в мръсните лапи по палтото ми от любимите кучета, в тълпата пред сцената, пееща твоите песни... В аромата на зюмбюлите през март, в миризмата на опушените от изгорели дърва зимни села, а студените зимни утрини, в които оставаш без дъх в планината, чуваш само сърцето си и се спускаш по склона…,а препечената филийка с масло, а парфюмът на мама…
Колко още да продължа, за да споделя онази гигантска земна обич, която ни е подарена. Дали ще я загубим някой ден без да разберем?!...
За обичта и щастието, трябва работа. Денонощна и внимателна. Към нас и към хората, които обичаме. Идва нова година, 2020. Не е нужно като железния плъх, да ставаме железни. Нужно е само да сме хора. Топли, емоционални, откровени, мислещи, обичащи, жадуващи, мечтатели, спасители, писатели, носители на онази съвършена вяра, която носим само ние хората, и до този момент единствени в цялата Вселена!!!", взриви мрежата Белослава. 
