Ваня Джаферович полудя преди празниците, подобно на мнозина!
Празниците не винаги действат еуфорично на всички. Има доста хора, които признават, че буквално изтрещяват преди Коледа. И Ваня Джаферович явно е един от тях. Ето какво сподели той преди часове:
"Предпразничната сутрин... Един ден да съм вкъщи сутринта, да свърша някои неща, обаждания, мейлове. Пускам телевизора за фон, с кафето. 3-4 леличкки седнали на една маса и говорят за интимност. Как не било хубаво да се гледат розови филми, защото карало децата да мислят, как това е животнски и груб акт, а то не било такова, а някакво висше преживяване...
Не успявайки да се концентрирам вече от тъпотиите, които ми обезобразиха съзнанието и подсъзнанието, най-вероятно, превключвам на друг канал. Български коледни детски песни, изпълнявани от деца. Ужас, убийте ме, с камъни! Затварям лаптопа, обличам се набързо. Търся гащите. Няма изпрани. Качвам се на тавана и взимам от сушката едни сухи, слагам дънки и един пуловер тънък. Излизам, каквото ще да става. Заслепява ме слънцето. Коледният дух е налице. Клаксоните са надути като вувузелите, а сочните попръжни са изписани върху устните на минаващите. Бъркам в джоба за антидепресанти, но не намирам. Как е възможно? Като че ли имах още един два ксанакса. Да му се не види.., вадя всичко от джобовете. Усещам как земята вече се клати и се поиграва с вестибуларният ми апарат. Влизам в първата аптека, знаейки, че зелената ми рецепта отдавна е изтекла, но надявайки се, леличката да ме познае.
Все пак съм известен, вип, инфлуенсър, актьор донякъде, писател във фейсбук, певец, какво ли не.. “Моля ви се, госпожо!” “Съжалявам, мога да ви предложа мента, глог и валериан” “Ама вие все едно китайска Кока Кола искате да ми набутате.. Оф добре, дайте”, изръмжах. Взех шишенцето, отпих три глътки, сложих очилата и тръгнах.
В далечината видях някаква светлина. Това Дядо Коледа ли е? Почнах да тичам, устремен и решен, че ще го убедя, да ме избави от тези мъки и да ме вземе със себе си в Лапландия. Доближавайки се, вече готов да изкрещя “Дядооо, спаси мее”, в последния момент се спрях. Чичка, със шапка на Дядо Коледа, продаваше лаещите китайски кучета и светещите фигури на Дядо Коледа. “По пет лева са.. и двете. Кучето лае, а дядо коледа свети”, бях любезно информиран. “Дайте ми един дядка, щом свети”, извадих пет лева, взех единствения Дядо Коледа до който съм успял да се докосна днес и седнах на пейката. Телефонът иззвъня, беше Жени. “Къде си? Чакам те на Дондуков!” “За малко да замина за Лапландия”, отговорих и сериозно “Къде? Кво ти стана пак? Полудя ли?”
“Ооо съвсем нормален,уравновесен и щастлив съм. Коледа е, празници, веселба... юхууу!”... май съм прекалил малко с валериана, усетих се. “Ох айде идвай, че закъсняваме!” “Добреее, идвам...”
Мери Крисмъс, помислих си, въздъхнах и тръгнах към тълпата", написа Ваня Джаферович. 
