Венци Мицов с разказ за Владимир Димитров – Майстора навръх рождението му! (виж тук)

https://goreshto.net/novini/venci-micov-s-razkaz-za-vladimir-dimitrov-maystora-navrah-rozhdenieto-mu-vizh-tuk/47170 Goreshto.net
Венци Мицов с разказ за Владимир Димитров – Майстора навръх рождението му! (виж тук)

Венци Мицов със спомени за Майстора!
Разказ за големия Владимир Димитров – Майстора и неща, за които много от нас не знаят, изнесе в мрежата Венци Мицов. Ето какво сподели музикантът и общественик:

“Сещам се нещо за Владимир Димитров – Майстора. Навършват се 140 години от раждането му и в родният ми Кюстендил в галерията ще има интересна програма и много интересна изложба.

Галерията днес е в добри ръце – директорът и Вальо Господинов е свестен човек, отдаден на работата си. И това е повече от прекрасно.

Но аз се сещам нещо извън официалния празник. Възрастните хора, които познавах някога – дядо, баба и така нататък – разказваха за Майстора.

Той е бил приет във всяка къща. Оставяли къщите отворени. А Майстора когато огладнеел, влизал, хапвал нещо дребно и си тръгвал.

И когато се прибирали от работа, хората виждали една паничка с малко останал боб вътре, малко отчупен хляб. И си казвали – “Майстора е идвал”.

Това звучи като измислица, но не е. Спомням си, как дядо ми угрижено казваше – “Майстора се хранеше много малко, ядеше като врабче”. И тези му думи звучаха загрижено, макар Майстора отдавна да се бе преселил в небесната градина, където да рисува своят небесен Кюстендил с неговите красиви, окичени с пролетни цветове ангели.

Това е моята история за Майстора.
История от времето, когато хората не са разбирали изкуството, но са усещали и оценявали свръхестествения талант, който е при тях.

Днес хора като Майстора биха били тотално отхвърлени от обществото ни. Защото те не са достатъчно красиви и спретнати, че да представляват интерес.

Нещо повече – само няколко десетилетия след като Майстора си отиде, следващите поколения кюстендилци започнаха да обожават не изкуството, а мутрите и чалгата.

И това май продължава и до ден днешен.
Но днес ние сме такива, каквито заслужаваме да бъдем.
И след смъртта ни никой няма да ни запомни с нищо. Освен ако…

Освен ако във всяка къща не оставим по един къшей хляб и една паница боб за някой, който ще дойде не за да ни открадне телевизора, а за да ни направи по-добро място за живеене.

Само че входната врата се заключва автоматично и това няма как да стане…”, заяви Венци Мицов.

Коментирай

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и политика за поверителност.