Венци Мицов може и да изглежда страшен, но има меко сърце!
Музикантът и общественик Венци Мицов трогна мрежата навръх рождения ден на единствения си син Лазар. Трудно е да преразкажем думите и да пресъздадем емоцията, която се излива от тях, затова го цитираме дословно:
"Това е една стара пластмасова чаша. Такива вече не продават. Или, ако продават, то те са от някакъв друг модел, с някакви други цветове, с някакви други форми.
Тази чаша е точно на 17 години. На 24 октомври 2002 година, някъде по това време обикалях щандовете на "Била" (по това време все още нямаше други вериги хипермаркети освен "Била" и "Метро") и изпълнявах кратък списък - вода, някакво сокче, пакет твърди бисквити... И чаша. Потърсих и намерих тази. Синя, пластмасова, събираща почти половин литър течност. Сложих я в количката, платих и тръгнах към Майчин дом. Това беше знаменитата дата, в която за първи път в живота си видях Лазар Мицов. Еднодневно бебенце, което не смеех да пипна с ръка - толкова мъничък и чуплив ми се струваше.
Целунах майка му, поговорихме си, казах и, че я чакам да си дойдат у дома и оставих нещата - бисквитки, сокче, чашата. И си тръгнах, защото по това време свирех в един софийски петзвезден ресторант и трябваше да облека сватбения си костюм (свирех с него), едни скъсани обувки (бяха доста мизерни времена), папионка. И да започна да свиря - "Аве Мария" от Шуберт, "Окапали листа" от Жозеф Козма, "Мемори", а бе каквото още се сетите, влизащо в графата "салонна музика".
Няколко дни по - късно, когато Дидка и Лазар се прибраха у дома, заедно с тях дойде и пластмасовата чаша. Кой знае защо тази чаша за еднократна употреба ми се стори удобна и започнах да я ползвам постоянно. Жена ми се ядосваше и на няколко пъти ми каза, че мисли да я изхвърли. А аз все и виках - "недей, много е удобна а освен това съм я купил на датата, на която се роди Лазар". И чашата все си оставаше у дома. Минаха години. Ние се местихме няколко пъти на различни места в София и накрая се установихме в Младост 4. Лазар започна да расте. Тръгна на детска градина, после - на училище. После кандидатства в Музикалното, приеха го. Покрай него ние остарявахме малко по малко. Междувременно аз зарязах свиренето в ресторанти за да го заменя със свирене в пианобарове. В пианобаровете оставих 10 години от живота си и донякъде съсипах иначе доста добрият си музикален слух.
Живота преминаваше бързо и неусетно. И ето днес Лазар става на 17 години. Купих му подарък вчера. Парфюмче. Ако беше преди 12 години, щях да му купя някаква играчка. Преди 8-щях да му купя игра за плейстейшъна. Но той вече не е онова малко момче, с което се забавлявахме, като пускахме на мама песни на "Cannibal Corpse" и крещяхме, правейки се на death metal вокалисти.
И днес станах рано. В 6 часа. Лазар тръгна на училище в 7. Майка му (тя е учителка) също тръгна. Аз разходих кучето и когато се прибрах, тръгнах да подреждам някакви неща. И в един момент, с шкафа с чашите, на най - задната позиция видях нещо със син цвят. Посегнах и...извадих онази чаша. Закупена на 24 октомври 2002 година от "Била" - та на булевард България. Не знам защо, но сякаш нещо се сви на буца в гърлото ми. Погледнах чашата - олющена, поизбледняла, но...здрава и годна за употреба. Почти като мен. Смачкан, с няколко болести и с много загубени илюзии, но все още донякъде годен за употреба. И докато гледах чашата, се сетих за песимиста и оптимиста. Единия смятал, че чашата е наполовин пълна. А втория - че чашата е наполовин празна. И тогава, докато си мислех всичко това, разбрах, че каквото и да стане, човек не бива да се предава. Не защото колкото и да е празна една чаша, все ще има нещо в нея... Не! А защото, когато можеш да погледнеш една стара пластмасова чаша и тя да ти разкаже за хора, които безумно и до смърт обичаш, си е струвал тоя живот, мамка му! Струваше си всичко! Защото аз май нищо не постигнах! Но до себе си имам най-прекрасното момиче, което обичам. И най - шантавото и умно момче, което е част от плътта ми! Честит рожден ден, сине! Довечера ще си сипя питие в тази чаша. Колкото и да не и харесва на майка ти! А ти се забавлявай! Тоя свят не заслужава да бъде възприеман на сериозно! Обичам те!", трогна мрежата с посланието към сина си Венци Мицов. 
