И през 2025 Кичка Бодурова долетя от САЩ в родината си, за да зарадва верните си фенове. През юли тя изнесе концерт във Варна, но и за август е запланувана среща с многобройните й почитатели – в Летния театър на родния й град Бургас.
Вече е ясна и една от датите за неин рецитал край морето през 2026-а, така че можем да сме спокойни – естрадната легенда все още няма никакво намерение да се оттегля от сцената.
- Кичка, как преминават срещите ви с родната публика това лято?
- Концертът ми на 8юли във Варна мина чудесно. На 29 август имам участие в Летния театър на моя любим Бургас. Сигурна съм, че и там ще бъде страхотно. На концертите си винаги изненадвам публиката. Придържам се към мой принцип, че ако всичко правиш с любов, резултатът е прекрасен. Вече е уточнена дата и за другата година - тогава на 26 август ще имам концерт.
- Много ваши български колеги са подпомагани финансово от държавата за нови песни и концерти. Вие някога разчитали ли сте на това?
- Миналата година за концерта ми в НДК написахме писмо до Министерството на културата, но не получих дори отговор. Нямах спонсори и ми беше доста трудно. Не знаех, че има възможност да бъде подпомогнат изпълнителят за нови песни. На мен явно се гледа с друго око, тъй като не живея постоянно в България. Това мие носело много негативи, които се правя, че не забелязвам. Любовта, която получавам от моите фенове, обаче изтрива всичко негативно.
- Силвия Кацарова спечели делото си срещу импресариото Владислав Славов, който й забраняваше да изпълнява хитовите си песни. Вие имали ли сте някакви проблеми с въпросното лице за песни и албуми?
- Навремето имах. Той се беше писал мой продуцент и години наред е получавал пари за това. Опростих му ги, но му се обадих и му казах: „Абе, момче, ти не си бил роден, когато са се продуцирали тези песни! Какъв продуцент би могъл да си им ти?!. Приключихме много бързо. Радвам се за Силвия – това е победа за всички нас. Разбрах, че Темида е излязла с решение авторите да нямат право да спират песни, защото в крайна сметка изпълнителят допринася мелодиите и текстовете да се харесат на хората по начина, по който са изпети от него.
- Имали ли сте някога проблеми с автори на ваши песни?
- Никога не съм имала проблеми с авторите. Докато се уточняваше ситуацията след комунизма, някои си мислеха, че песните им отново трябва да бъдат платени. След това се оказа, че трябва да се отчита само авторско право за всеки път, когато е изпята една песен. Преди години направих концерта „Благодаря ви" в НДК. Той беше специално за авторите ми – исках да им покажа уважението си към тях. В залата присъстваха Тончо Русев, Развигор Попов, Димитър Гетов, Жива Кюлджиева. Иван Пеев също беше там, което за него беше първото и последно влизане в зала 1 на НДК. Подарих на всеки един от тези хора красив свещник. Той е символ на светлината и огъня от песните, които са писани за мен, всяка от тях е светлинка по творческия ми път. Не бива обаче да забравяме, че песните принадлежат и на изпълнителите. Ние им даваме живот.
- Какво може да ви накара да отложите концерт или участие?
- Здравословното състояние на първо място. Или пък непрофесионална техника и организация. Веднъж имах участие в Пловдив и попитах: „Каква е тази апаратура?! Тя не е за концерт, а за караоке!”. „Ами ние не знаехме какво точно трябва. Излез, изпей една песен, за да си вземеш. парите“, отвърнаха ми. Да, ама не! За мен винаги най-важно е какво ще дам на публиката, а не какви пари ще получа. Никога не съм правила компромиси, за да получа хонорара си.
- Най-трудният момент в професията? Колко пъти сте обмисляли да сложите край на кариерата си?
- Най-трудното е, че не съм постоянно в България и не мога да поддържам екип, с който да работим заедно. Но и сам воинът е воин – не забравям да си дойда всяка година и да направя моите концерти.
Напоследък все си казвам, че тази година ще ми е последна на сцената. След всеки мой концерт обаче феновете ми идват при мен и настояват да им обещая, че догодина. отново ще имам рецитали. Как да спра? Много трудно е решението да се оттеглиш, когато все още си толкова обичана. Как да игнорираш любовта на своите почитатели?
- Плаши ли ви мисълта за сбогуването с публиката? -
- По-скоро ме плаши мисълта да не закъснея да сляза от сцената. Засега съм решила, че два големи концерта в годината и няколко весели участия са достатъчни, за да се виждам с моята публика. Тъкмо да не си омръзнем (смее. се).
- Подарък, от фен, който ви е трогнал до сълзи?
- Бях шокирана, когато 27-годишна моя почитателка си татуира моите инициали на ръката, защото харесва мен и песните ми. Разбира се, през годините съм имала много невероятни изненади от фенове. Получавала съм торта, направена като букет с любимите ми оранжеви рози, макет на картата на България от мидички, статуя, на която съм аз с микрофон в ръка, часовник от моя грамофонна плоча, чаши с посланията ми... Два пъти съм била трогвана и със 101 рози от почитател. За мен подаръкът е внимание, изразена обич.
- Как ви действат скандалите, в които ви забъркват?
-Уморих се от тях, честно казано. Като че ли ме чакат да се върна, та някаква щуротия ще се измисли, да се направи някой сценарий. Панайот Панайотов миналата година излезе и ми се извини официално в „Преди обед“ по Би Ти Ви. Никога не съм казала лоша дума за него. Той бе този, който сгреши, като заяви, че имало „мижав интерес“ към спектаклите ми. Всъщност това много ми помогна, защото медиите дойдоха, видяха и писаха, че на концертите ми нямаше място и карфица да падне. Това, че живея в Америка, явно дразни много хора. Злобеят, че „съм идвала тук да взема някой лев“. Аз искам да успокоя тези, които се притесняват за мен. Имам достатъчно за моя хляб, за да помогна, където трябва. Оставила съм си няколко жилища за лично ползване по света и у нас, а другите са под наем. Така че хейтърите да не се притесняват как ще си купя билета за Америка или какво ще ям. И българи, живеещи в чужбина са ми споделяли, че в родината има много злоба и завист. Действително е така.
- Беше тиражирано, че Мими Иванова била тормозена посред нощите с груби думи от някого, а някои медии намесиха вашето име...
- Не съм се чувала с Мими от април, когато от Америка й се обадих да я поздравя за концерта й, за който изпратих и цветя. Когато пристигнах в България, очаквах да бъда поканена на рождения ден на Развигор в края на май, както се е случвало в последните години. Но не бях. Последно сме се виждали, когато дойдоха на концерта ми в зала 1 на НДК на 11 ноември 2024 г. Всеки присъствал е свидетел на уважението и любовта, което показах към тях. Единствено с Развигор и Мими бях на моя рожден ден миналата година тук в България, тъй като тях ги чувствах като част от семейството ми. Под влияние обаче на нейния импресарио, когото помолих преди 3 г. да работи с нея, тя предпочете него пред мен. Той израсна до мен и е едно от децата, за които възнамерявам да разкажа в интервюто. Беше до мен всяко лято, но го изгоних от обкръжението си преди 2г. за предателство... Нормално е, че Мими предпочете него пред мен, защото години наред тя преподаваше само в детски школи. Лично аз знам, че беше на почивка в Анталия с приятелката си, с която са се изпокарали. Пък и никой няма да те обижда без причина на тези години. А да излезеш и да разказваш това на всеослушание, е малко наивно…
Та нали можеш да блокираш номера?!
Намесването уж на име идва от Евгени, който си изпълни целта – да ни скара. Беше сглобил доста евтина реклама за Мими.
- Вие не реагирахте на намесването на вашето име, но Национален клуб „Кичка Бодурова“ поиска извинение за вас...
- Аз реших да не се цапам и замълчах, защото е и много болно на тези години да загубиш приятелство. Явно трябва да кажа истината, защото иначе излиза, че те плюят, а ти се правиш, че дъжд вали. В началото на юни получих имейл от моя почитателка, която ми пишеше, че Мими пожелала да се срещне с нея, като на срещата присъствал и импресариото й. Тя е трябвало да си покаже банковата сметка, за да докаже, че аз съм й изпратила пари за цветята, поднесени от мое име на концерта на Мими в НДК. Не са й вярвали и се подигравали, че е поднесла цвята от мое име, но купени от нея. Повече от половин час са я държали и са говорили срещу мен. Разбирайки за случилото се, бях шокирана. След 2 дни реших да изпратя имейл на Мими с думите „Не мога да повярвам!“. Очаквах от нея отговор със съдържание: „Какви са тези глупости, как може да вярваш?“. Ответната реакция обаче гласеше: „Аз съм в Анталия (явно с дамата, с която са се изпокарали). И аз съм разочарована от теб! Винаги ли всичко дължа на теб?. И дали не съм си изплатила вече услугите?". Не знам дори за какво бяха тези думи. Как и какво може да дължиш на приятел?! Явно, че е било паника и шок от имейла, който е видяла.
Да, разбрах, за това, което е направил моят фенклуб, за което много силно им благодаря за подкрепата. Всеки може да влезе в страницата на клуба и да види тяхното обръщение. Знаеха, че разочарованието беше мое, а не на Мими. И че моето име беше замесено по стратегията, че нападението е най-добрата отбрана. С това сме наясно от много ранна възраст. Но нека спра дотук. Със сигурност знам, че Мими никога не би казала нищо срещу мен, защото винаги си е давала сметка колко много я обичам. Явно под чуждо влияние или желание за изяви просто се е подхлъзнала.
Браво на Евгени, който изпълни задачата си да ни скара!
Този, който продаваше до миналата година мои дискове и твърдеше в медиите, че няма нищо общо с продажбата. После каза на адвоката ми, че ще се отчете и никога не го направи. А аз ще продължавам да обичам Мими и Развигор, но отдалеч.
- Отношението ви към интригите?
- Имам си правила, по които живея. Ако някой дойде и започне да ми говори лошо за някого, знам, че ще направи същото и срещу мен пред някой друг. Ограничила съм контактите с подобни хора. За мен вече е закон да вярвам на очите и ушите си. Нека си кажем другата истина – че всеки ненавижда интригите, но няма човек, който дори неумишлено да не е участвал в такава. Затова понякога трябва да проявяваме разбиране.
- Много ли са хората, на които сте се доверявали, но са ви предали?
- Ще ви дам малко необичаен пример. В живота си приех 2 деца – едното на 14 години, другото на 16. Бяха големи мои фенове, искаха да бъдат до мен. Реших да използвам популярността си и да помогна в тяхното израстване.
И двете бяха от нездрави семейства.
И двете бяха толкова щастливи, че се запознахме. Всеки път им носех по нещичко, като се връщах в България – като внимание към тях, показвах им, че са специални за мен. Казвах им: „Вие сега се гордеете, че ме познавате и сме близки, но аз също искам един ден да се гордея с вас“ винаги настоявах в края на юни да видя оценките в ученическите им бележници. В България по онова време нямаше много хубави дрехи и на двете деца изпратих маркови абитуриентски тоалети, за да бъдат най-хубави сред съучениците си. Едното дете беше момиченце от Плевен и от слаба ученичка в 7 клас завърши с отличен гимназия, а впоследствие и икономика. Става прекрасна дама с хубава професия. Сама, без родителска подкрепа. Спомням си един случай, когато трябваше да й помогна да вземе безплатна квартира в „Студентски град“ и ходих до администрациите да направим така, че да й е добре. За останалите жестове от моя страна тя си знае.
Другото дете, на което помогнах е момче от София. След като завърши гимназия, не искаше да продължи с учението. Поработи малко и се отказа. Вкарах го в университет, където изкара само година. Купих му лаптоп и го обличах с маркови дрехи. После пътуваше с мен по концерти. Всяко лято беше неотлъчно до мен. Научи занаята и пътеките в шоубизнеса, започна да работи като организатор, докато един ден се обърна и ми каза: „Бодурова, от теб взимам само 10%, а от бабите – 50%“. Имаше право да пише от мое име в профилите ми в социалните медии. Наглостта му стигна дотам, че си позволи да изтрие мой личен пост, и тогава го изгоних от живота си. Предателствата болят, защото са направени от близки хора, на които си вярвал и които си обичал. Но въпреки разочарованията продължавам да вярвам в доброто и в приятелството.
- Извинявате ли се, когато сгрешите?
- Винаги и не само по веднъж. Ненавиждам се когато сгреша. Извинението е много важно. Това значи, че си разбрал, че си сбъркал. Аз съм страшно критична към себе си. Много нощи не съм спала заради своя грешка.
- Лесно ли давате прошка?
- Ако получа извинение, прощавам. Сърцето ми винаги е готово да приеме извинението, каквото и да е. Ще прегърна този отсреща и всичко е дотам. Мисля, че с това се дава пример да не се повтарят грешките. Всички грешим.
- Какви грижи, полагате за външния си вид?
- Научих се, че трябва да се ходи по поне 10 000 крачки на ден. Вървя толкова бързо, че и 20-годишните не могат да ме стигнат (Смее се).
Сутрин правя гимнастика с гирички. Понякога с приятели пия навечеря по чаша бяло вино. Красотата на външния вид идва отвътре.
Когато имаш чисти мисли, спиш спокойно и не дължиш никому нищо, когато усмивката озарява лицето ти и живееш достойно, няма как това да не се отрази на външността ти.
- През годините имали ли сте сериозен здравословен проблем?
- Май беше през 2010-а, имах проблем с щитовидната жлеза. Мислех, че до края на концерта ми в Летния театър в Бургас ще умра. Беше много горещо. свалих обувките си и нямах дори сили да дишам. След концерта непоносимостта ми към горещината остана. След време се установи, че леко ми е завишена и кръвната захар, но избягвайки някои храни, я поддържам в норма.
- Как е съпругът ви? Той ли е мъжът с главно „М“ за вас?
- С моя съпруг сме най-вече приятели, което е най-важното в една връзка. Всяка сутрин и вечер се чуваме, когато сме далеч един от друг. Дъщеря ни му казала: „И какво сега, мама ще е повече в България ли?“, а той й отвърнал: „Тези мигове и години, които ние сме имали с нея, ти пожелавам и ти да ги изживееш!“. Мъжът ми е моят най-добър приятел и баща на детето ми. Той е човекът, който ще ми даде най-правилния съвет и ще ми каже, когато не съм права. Вярвам му безрезервно. Чакам го с нетърпение да дойде през септември в България.
- Кое е най-сериозното ви изпитание в любовта?
- Всяко сериозно семейство минава поне веднъж през изпитание. Като казвам сериозно семейство изключвам тези, дето са на принципа „Мир вкъщи, любов навън“. Идва момент, в който навикът, ежедневието или някои странични причини те завладяват и настъпва една депресия и непоносимост. Минала съм и по този път и искам да кажа на тези, на които предстои подобно нещо, да не се поддават на такива издевателства. Отидете с приятелки на почивка, развеселете духа си и вижгте, че на пазара са останали само боклуци. На следобедния пазар хубавата стока се е изкупила сутринта. Любовта не е секс. Затова има и помощни материали. Любовта е истинското приятелство.
- Най-трудният ви момент в личния живот?
- Не ми беше лесно да остана на 25 години без родители и със 17-годишен брат. Затова във времето изградих характер на боец. Нямах друг шанс за оцеляване. Когато съм малко по-пряма, моля да ми бъде простено, но моят живот така ме е научил. Минах през много битки и огньове. Пътувах навсякъде по света и знаех, че ако нещо се случи с мен, няма кой да ме потърси. Но оцелях!
- Това лято ще ви остане ли време за почивка?
- много българи ходят на гръцкото море. аз съм била навсякъде там на работа или на почивка, на много острови. Говоря езика, чувствала съм се прекрасно в Гърция, но сега най-обичам нашето море. обожавам Несебър, атмосферата, ресторантите – все едно съм в „Плака“ (най-старият квартал в Атина – б.р.) под Акропола. Много ми харесва да се разхождам и да си говоря с морето. Трябва да отида и до Солун, където ще съчетая полезното с приятното. Планувам да посетя и Монте Карло и други хубави места в женска компания. Съпругът ми пък иска да празнуваме моя юбилей през ноември в Португалия.
- Имате ли намерение да се установите за постоянно в България?
- Оказа се, че съм живяла повече в чужбина – в Германия, Гърция, Австралия и Щатите, отколкото в България. Затова реших сега да наваксам. Не бих казала, че ще се установя за постоянно в България, но повечето време в годината ще бъда тук. През 2024-та си купих прекрасно жилище в София, както и апартамент в моя любим роден Бургас. Мисля, че у нас е много по-добре от другите европейски държави. Тук има абсолютно всичко без миграция, а и както пея в песента „само в родната постеля най-сладък е сънят“. Пътувах, работих много и вече искам да се радвам на спокойствие, на безкрайната любов на моите фенове и на истинските ми приятели. Любовта не се купува, тя се печели. Срещам я на улицата, в магазина, навсякъде в живота. И не само след мой концерт.
- Мислили ли сте да обучавате млади изпълнители?
- Да, дори миналата година направих това в родния ми град. Благодаря много на Община Бургас и специално на кмета г-н Николов за предоставените ми прекрасни условия. Решихме обаче да изчакаме и да продължа догодина, когато ще мога да бъда ва жилището ми там, което все още се строи. Дори наскоро имахме разговор и за нещо по-сериозно. Ще се радвам да предам моя опит.
- Правейки си равносметка, има ли нещо, за което да съжалявате?
- „Толкова пътища извървях, в толкоз любови аз горях“, пея в песента си по мой текст. Съжалявам за любовите, които можеха да бъдат малко повече, ама късно е вече (смее се). Все се съобразявах да не говорят след мен, че този или онзи ми е бил… А то се оказа, че пак говорят. Със сигурност можех да имам повече песни, ако бях преспала с някои композитори, но вече е късно. Шегувам се, разбира се. Аз не съм имала никога връзки с хора, с които съм работила. Мисля, че съм живяла достойно. Направих така, че детето ми никога да не почувства това, което аз преживях. Помагала съм с каквото съм могла на близки и на далечни хора. Идва сега една лека тъга от настоящите години, но това е кръговратът на живота. Нищо не е вечно. Вечна е само нашата прекрасна земя. Най-важната ми равносметка е, че съм доволна. Дори само затова, че дадох рожба на земята и изпях песента „Обичам те, майко Българийо“, които ще останат след мен.
Източник: Уикенд
