Илия Ангелов има най-дълго присъствие и е с най-много записи като вокалист на „Диана Експрес“. Класиките на легендарната група „Блус за двама“, „Северина" и „Молитва за дъжд" звучат с неговия глас, а през годините музикантът е градил и самостоятелна кариера. През 1995-а той дори спечели „Златният Орфей". с авторската си песен „Ключ от чужда стая”. Тази есен Илия стана на 70 и в края на октомври направи голям концерт в зала 1 на НДК.
Г-н Ангелов, в края на септември навършихте 70. Правейки си равносметка, има ли за какво да съжалявате?
- О, безброй шансове съм изпуснал през годините, но това се компенсира с нещата, които съм имал и имам. Зодия Везни съм и смятам, че съм в равновесие. Колкото ми е взел животът, толкова ми е и дал. За нищо не съжалявам.
- Отбелязахте годишнината си с концерта „Китарите още звънят" в зала 1 на НДК и биографичната книга „Човекът в сянка, но винаги на предна линия”. Мислите ли вече да се оттеглите, както направи Митко Щерев?
- Не, концертът ми не беше прощален. Китарите ще звънят и занапред и аз все така ще си работа, докато мога да правя нещо качествено. Имам една песен, в която се казва, че капитан в пенсия няма. Бих добавил, че няма и музикант в пенсия. Не бих сложил точка, ако още мога да пея и творя.
- Как избрахте заглавието на автобиографичния си том?
- Заглавието ми хареса, защото е много точно за мен. Характерът ми е такъв, че не обичам да се бутам под светлините на прожекторите. Митко Щерев, с когото години сме работили заедно в „Диана Експрес“, е личност и музикант с изключително обаяние. Човек около него не може да не бъде в лека сянка. Винаги ме свързват с групата и малко хора знаят, че имам издадени и 5 самостоятелни. албума. В този смисъл страшно ми приляга заглавието на книгата ми.
- Имали пи сте сериозни противоречия с Митко Щерев?
- Имали сме, но никога по отношение на музиката. През годините сме пропътували хиляди километри в една кола, коментирали сме всякакви житейски теми и не всеки път сме били на едно мнение. Всеки човек си е различен. Колкото до музиката и творчеството, винаги съм чувствал много близки до себе си песните, които Митко Щерев е композирал. Усетил съм ги още в първия миг, в който съм ги чул, и най-вероятно и затова са станали такива хитове във времето. Когато пееш песен, която ти приляга, тя винаги се получава добре.
- Имали ли сте сериозни проблеми с гласа си?
- Никога не съм имал проблеми с гласа, които да са ме вадили от строя. Като всеки човек и аз съм боледувал. Имах преди години куриозен случай, когато трябваше да свирим във Виена. Колегите тръгнаха с апаратурата ден преди мен – с автобус. Аз и жена ми щяхме да летим със самолет, но на сутринта преди пътуването се събудих с паднал глас, стържещ. За щастие познавах лекар в Пловдив – специалист по уши, нос и гърло, който преди години ми направи операция на носната преграда. Обадих му се и той ми каза, че неразположението ми се дължи на вирус. Посъветва ме какво и кога да пия, за да се възстановя. Пътувайки в самолета, треперех от страх дали на другия ден ще мога да съм на сцена. Спазвах заръките на доктора и на събитието във Виена не пях за отличен, но бях за 5+.
- Най-проблемната ви песен през годините?
- Песента ми „Не плачи за мен, България“. През 1995 г. спечелих голямата награда на „Златният Орфей” с „Ключ от чужда стая" по текст на Живко Колев. На следващата година поетът искаше отново да участваме в конкурса, но аз не бях много съгласен, тъй като вече бяхме печелили приза. Той обаче настоя и се съгласих. Дадох любовна баладична песен – отново по негови стихове. Чувайки я, Дариана Генова, която тогава беше директор на „Златният Орфей”, се обади: „Илия, много е хубава, но вече си печелил и трябва да се явиш с по-силна песен. Моята препоръка е да намериш друга”. Дълго време мислих върху думите й. След това звъннах на Живко и му предадох разговора ни. Впоследствие той ми изпрати текста на „Не плачи за мен, България", Приех го и направих песен, която приеха в „Златният Орфей“. Конкурсът се провеждаше в два последователни дни. В първия ден представих песента, която се прие много добре. Вечерта към 23 часа Дариана силно разтревожена дойде при мен и каза, че журито иска да говорим. Отидох и ми казаха, че мой колега твърдял, че припевът на „Не плачи за мен, България" е заимстван от Крис Риа, което не беше точно така. Обясниха ми, че са принудени да декласират песента ми.
- Как се почувствахте, когато декласираха песента ви?
- Стана ми изключително обидно. Почувствах се като човек, който е преписал чужда песен и я е представил за своя - нещо, което не бях направил. Впоследствие все пак реших да променя припева. Исках да докажа, че песента е много добра и това не е така заради леките препратки към парчето на Крис Риа. С промените резултатът беше още по-добър. Въпреки това дълго време не се чувствах окей. Не можех, отказвах да повярвам, че има хора, които се опитват да вредят. Същата година „Златният Орфей" беше спечелен от дует „Ритон“ с „Огън и дим“. Рефренът им се оказа едно към едно с песен, написана от Митко Щерев за Мими Иванова.
- Имало ли е момент, когато сте искали да смените професията си?
- Не. От дете харесвах музиката и имах стремеж да съм музикант. Не е стоял пред мен въпросът да се занимавам с нещо различно, въпреки че животът ме е вкарвал за кратко и в други сфери. Като ученик прерисувах картини на любими художници – главно импресионисти като Ван Гог, Пол Гоген, Пол. Сезан и т.н. Това обаче ми беше по-скоро хоби. Завършил съм механотехникум и когато не ме приеха в естрадния отдел на Консерваторията, бях задължен да работя по договор 3 години в завод по специалността си. Изкарах само няколко месеца и се отказах, тъй като вече бях започнал с „Диана Експрес”.
- Дълго сте работили в Скандинавието. Мислили ли, сте да останете там?
- Не, изобщо не съм имал такива желания. Отидох в чужбина, защото по онова време в България трудно се изкарваха пари, а и малко неща можеха да се купят по магазините. Хубав телевизор, кола и видео се продаваха само в „Кореком" с валута. Вече бях семеен и имах две деца. Нямаше как да пренеса цялото си семейство на Запад и да искам там да съм това, което съм в родината си. Работих зад граница след първата формация на „Диана Експрес". Вече бях изпял големи хитове и бях наясно, че мястото на човек, като мен си е в България,
- Кога си купихте първата лека кола?
- Първият ми автомобил беше малко фиатче, което татко ми купи. Работех в програмата на нощния бар на „Новотел Пловдив”, а живеех в Пазарджик и трябваше да имам превозно средство, с което да се придвижвам. Втората ми кола си я взех от „Кореком” - „Лада Самара”. От валутните магазини се пазаруваше без ред. Единственото условие беше клиентът да има долари.
- Най-трудният ви момент в личен план?
- Смъртта на първата ми съпруга, която беше твърде неочаквана за мен. Живеехме изключително добре и се разбирахме. Тя ми роди две прекрасни деца, а си бяхме и големи приятели. Жена ми си отиде от рядко заболяване на кръвта - тромбоцитна тромбоцитопенична пурпура. Баща й е починал много млад от рак на кръвта и явно при съпругата ми е имало нещо наследствено. Случи се така неочаквано…
- Изпаднахте ли в депресия след смъртта на жена си?
- Да, тежко понесох загубата й. Чувствах се много зле, стопих се до 62 кг. при положение, че преди бях към 78. Бях се отчаял, съвсем издал багажа. Нищо добро не ме чакаше, ако бях останал забит в това състояние. Има хора, които от отчаяние започват да пият, други се дрогират и т.н. Аз, слава богу, не затънах в пороци. Но депресията започваше да ме поглъща. Таня, втората ми житейска спътница, ме извади от състоянието, в което се намирах. Явно срещата ни е била предопределена и е трябвало да се случи. С Таня се разбираме прекрасно. Освен тандем в живота сме такъв и в изкуството. Тя се оказа страхотна поетеса, а и пее с мен. Любовта ми с нея се оказа наистина съдбовна. Огромен житейски шанс за мен е, че се срещнахме!
- Внуците ви ще тръгнат ли по пътя на изкуството?
- Големият, който е от дъщеря ми и зетя Ненчо Илчев, тази година е първокурсник в НАТФИЗ и учи актьорско майсторство. Малкият внук, който е от сина ми, е едва на 6 години. Той проявява някакви влечения към музиката. Ходи на пиано и му харесва, но според мен няма да стане професионален музикант. Само времето ще покаже с какво ще се занимава, когато възмъжее.
- Какъв е размерът на пенсията ви?
- Получавам към 640 лева. Когато започнах да си събирам трудовия стаж, се оказа, че това е много трудна работа. Накрая събрах само колкото за минималната пенсия. Взимам и държавна награда в размер на 500 лева.
- Колко шапки имате?
- За всеки сезон по няколко. Никога не съм си броил шапките, но са много. Винаги, когато видя модел, който ми харесва, си го взимам.
- Имали ли сте здравословни проблеми?
- В 8-и клас ми правиха операция за апендицит. Преди 5 г. пък ме оперираха от херния. Както споменах, имах и проблем с носната преграда. Д-р Сафет Кулов от пловдивската клиника „Каспела“ извърши хирургичната интервенция. Преди това при всяка смяна на сезоните получавах сериозна алергия, защото не можеше да се движи въздухът през носа. След операцията съм доста по-добре.
- Спортувате ли?
- Не съм вече на години за активен спорт. Единствено не се отказвам от карането на велосипед и разходките в планината с Таня. Като младеж съм тренирал лека атлетика и съм участвал в републиканското първенство на 1000 метра. Приключих с това, защото манталитетът на спортистите ми е много далечен. Разбрах го, когато бяхме събрани на школа във Велинград и имах възможност да прекарвам повече време сред атлети. Усетих, че моето място не е там.
- Пушите ли? Пиете ли?
- Алкохол пия, но нормално - без да прекалявам. Да, пуша започнах в четвърти курс в механотехникума. Спрях в първата година от работата ми с група „Диана Експрес”. Два пъти се опитвах да откажа цигарите и едва на третия път успях. Благодарен съм, че имах куража да се справя с този порок. Сега, гледайки как хората пушат, понякога дори ми става смешно. На наборите пушачи винаги казвам в шеговита форма, че за всяко нещо си има време, че глупости се правят до 25-30-годишна възраст. На стари години да продължаваш да пушиш е необяснимо за мен. Виждаш, че ти пречи, че ти скъсява живота, но упорстваш.
- Ставали ли сте жертва на обир?
- О, да, много пъти. Главно са задигали магнетофони от вкъщи. Откраднаха ми и този, който бях занесъл в казармата. А уж беше скрит, за да си слушаме тайно.
- Канили ли са ви да влезете в политиката?
- Кой ще ме покани мен, след като постоянно плюех политиците (смее се)? Няма как да искам да съм сред хора, които не си държат на думата, въртят се като ветропоказатели и градят своето щастие върху нещастието на другите. Имаше хубава приказка за военните, която е валидна и за политиците. Майка казва на сина си: „Стани военен, а докато те разберат, че си тъп, ще се пенсионираш!“. Пагони слага човек, който няма никакъв талант и не може да си изкара хляба по друг начин. И с участниците в политиката за съжаление е така.
Източник: Уикенд
