Преди почти 130 години Пиер дьо Кубертен, който се смята за "татко" на модерните Олимпийски игри, написа:
"Спортовете на сняг са безсмислени. Нямат значение. Не виждам никаква логика да са в отделно състезание."
Кубертен не искаше да има зимни Олимпийски игри, но въпреки това от 1924-а те са част от спортния живот на планетата. Четири години по-рано, на летните игри в Антверп са включени фигурното пързаляне и хокеят на лед, като част от състезателните дисциплини.
Бащата на Олимпиадите може и да не е искал зимното шоу, но то днес продължава да е вълнуващо и да фокусира вниманието върху себе си на всеки четири години.
В неделя завършиха Игрите в Милано и Кортина, а напук на непрестанните приказки от десетилетие, че олимпийското влияние върху глобалната аудитория отслабва, случилото се в тези 19 състезателни дни бе бляскаво. И остави паметни моменти, герои и рекорди, които няма да бъдат забравени.
Представянето на България бе чудесно - най-добро от 20 години. За това обаче вече писахме и анализирахме. Да погледнем отвъд нашето участие.
В Игрите се включиха над 2900 атлети (точният брой още дори не е фиксиран заради някои вписани, но не започнали отделни стартове състезатели). Спортовете бяха общо осем, но дисциплините в тях - 16.
Раздадоха се 740 медала, като 29 отделни Олимпийски отбори ги взеха. Включително неутрални такива.
Нашите се прибират с два от тях - бронзовите отличия на Лора Христова в биатлона и Тервел Замфиров в сноуборда.
Паднаха 13 олимпийски и 1 световен рекорди.
Особено красиво бе това, което направи италианката Франческа Лолобриджида, която спечели злато с олимпийски рекорд на 3000 м в бързото пързаляне с кънки в деня, в който навърши 35 години. Колко по-паметен може да един подарък за рожден ден? И колко по-ценен?
Първият златен медал на Игрите окачи на врата си Франьо фон Алмен.
Швейцарът спечели спускането в алпийските ски в ранната утрин на 7 февруари, събота. Това бе първата дисциплина като хронология, която раздаде медали. Франьо - този нехаен и незвезден наглед тип, си тръгва от Милано и Кортина с хеттрик от златни отличия. Той е един от големите герои на тези Олимипйски игри.
Други такива:
Лукас Пинейро Браатен - бразилецът (с норвежка кръв), който донесе историческото първо злато - и въобще първи медал, на южноамериканската страна от зимна Олимпиада. Човекът спечели гигантския слалом и полетя от почетната стълбичка, греещ от щастие. Обяснимо.
Двойката Анастасия Метелкина - Лука Берулава, която взриви залата в Милано с експлозивното си, наелектризирано изпълнение в спортните двойки на фигурното пързаляне, също написа история. Те донесоха първи медал от зимни игри на Грузия - сребърен.
Това бяха двете нации, които за първи път взеха отличия от зимни Олимпийски игри - Бразилия и Грузия. И тези, които им ги донесоха, влизат в историята с легендарен статут.
А какво да кажем за най-големия герой? Ако Йоханес Хьосфлот Клаебо бе държава, той щеше да е в топ 10 по медали в крайното класиране! Норвежката машина в ски бягането спечели ШЕСТ златни олимпийски отличия, с което общият брой на медалите с най-ценния блясък от зимни игри за него е 11.
Поглеждаме таблицата по медали и виждаме, че Клаебо с неговите шест злата би бил девети в класирането, ако имаше държава с неговото име.
При подреждането на държавите се взимат приоритетно първите места, а той има повече златни медали от всяка една нация, без Норвегия (с 18, щеше да е с 12 без неговите), САЩ (12), Нидерландия и Италия (по 10), Германия, Франция и Швеция (по 8).
Би бил равен с Швейцария по първи места - по 6, но все пак щеше да е след тази страна, защото тя има и още 17 отличия с друг блясък.
Несъмнено спортът не е само триумфи. Един от моментите, които няма да бъдат забравени от тези Игри, бе кошмарното падане на Линдзи Вон. Американската легенда все пак се спусна по пистата, въпреки че бе със скъсана връзка в коляното.
Травмите от полета, който бе предизвикан от закачането на щека във врата, са тежки. Вон едва не загуби единия си крак, спасен със серия операции.
Границата между възхитителната смелост и чистата лудост не е никак ясна, поне не и в спорта алпийски ски.
Без да има контузия, с травма от Игрите в Милано и Кортина ще живее поне четири години Иля Малинин - най-добрият фигурист в света в момента. Той взе отборно злато с тима на Щатите, но се провали в индивидуалното състезание, а след това призна, че ще търси помощ, за да се пребори с психологическия срив от това.
Само на 21 години, сигурно е, че Малинин ще има достатъчно шансове да поправи случилото се в Италия.
Италия очаква голям икономически успех от Игрите, което пак идва напук на анализите за рецесия на Олимпийските игри в последните 20 години. Над 1.3 милиона билети бяха купени за състезанията, като само във фензоните в Милано имаше над 600 000 регистрирани посетители. Като за зимни Игри това е впечатляващо.
18 000 доброволци от 98 различни националности се включиха в помощ на Игрите. Бяха избрани сред 132 000 души, подали своите документи за място в доброволческите олимпийски отряди.
Във всеки един ден от състезателната програма, ресторантите за атлетите в шестте отделни малки Олимпийски села са сервирали:
- Над 356 килограма паста
- Над 10 000 яйца
- Над 8000 кафета
- Над 12 000 парчета пица.
Глобалният интерес все още напипва точните числа и статистики, но е ясно, че 24 медии бяха директни притежатели на правата за излъчване, а още 80 имаха сублиценз и също предаваха състезанията.
За телевизионните предавания бяха осигурени 800 различни камери и гледни точки за тях, 25 специални дрона, 32 от т.нар. кино камери, улавящи панорамни изгледи от състезателни трасета, общ изглед от трасета или шанца за ски скокове и т.н.
Използвани са 1800 микрофона, вградени в какво ли не - от самия сняг на пистите, през вратите на хокейното игрище, в екипировка на атлети и на други места, за да се осигури оптималното изживяване на всеки, който гледа Игрите по телевизията.
2/3 от италианците са гледали олимпийските предавания. Това е далеч повече от аудиторията в страната за летните Игри в Париж 2024.
И ако за Европа високите числа на зрителски интерес не са изненада, то в Щатите средната гледаемост за четирите канала, предавали практически всичко от Милано и Кортина, е 24.1 милиона дневно.
А колко са гледали хокейния финал в неделя между САЩ и Канада?
Само на север от границата - 30.5 милиона канадци от 42 милиона население на държавата. На юг от нея - около 29 милиона американци.
Все пак, Канада е родината на този спорт, а не Щатите...
И за десерт: Къде, освен в спорта и на олимпийската сцена, една държава с население по-малко от 6 милиона души може да надвие нация с 320 милиона?
Е, вероятно никъде. Норвегия е първа по медали пред Щатите.
И, както казахме, скандинавската суперсила в зимните спортове има един шестзвезден герой, който спокойно можеше сам да си е в топ 10 в крайното класиране.
Олимпийски истории и легенди.
Източник: dir.bg
